Търси

Паркът, като част от концепцията за една къща

От идеята да имаш нова къща до самото й построяване понякога минават няколко години. Но и най-добрият архитектурен проект остава на хартия, ако в него липсва животът, духът, който й вдъхват стопаните.

Паркът, като част от концепцията за една къща

Паркът, като част от концепцията за една къща Автор / Източник: Бедрос АЗИНЯН

Паркът, като част от концепцията за една къща

Паркът, като част от концепцията за една къща Автор / Източник: Бедрос АЗИНЯН

Паркът, като част от концепцията за една къща

Паркът, като част от концепцията за една къща Автор / Източник: Бедрос АЗИНЯН

Паркът, като част от концепцията за една къща

Паркът, като част от концепцията за една къща Автор / Източник: Бедрос АЗИНЯН

Паркът, като част от концепцията за една къща

Паркът, като част от концепцията за една къща Автор / Източник: Бедрос АЗИНЯН

Паркът, като част от концепцията за една къща

Паркът, като част от концепцията за една къща Автор / Източник: Бедрос АЗИНЯН

Паркът, като част от концепцията за една къща

Паркът, като част от концепцията за една къща Автор / Източник: Бедрос АЗИНЯН

PREV NEXT

От идеята да имаш нова къща до самото й построяване понякога минават няколко години. Но и най-добрият архитектурен проект остава на хартия, ако в него липсва животът, духът, който й вдъхват стопаните. В това ни убеждава арх. Доротея Христова от Казанлък. Днес тя се чувства удовлетворена от своя успешно реализиран проект - къщата на семейство Рахманлиеви.

Строителството на къщата започнало през 2002 г., идеята обаче се зародила още през 1995-1996 г., когато семейството живеело в противоположния край на града, известен с прочутата си Тракийска гробница. Непосредствено преди строителството проектантите се сблъскали с малък проблем.

Територията според ОУП-а на града била отредена за озеленяване. Този факт бил напълно логичен с оглед непосредствената близост с парк “Тюлбе”, където е разположена и Казанлъшката гробница.

“Част от тази територия беше предвидена за озеленяване, другата - за жилищно строителство. В момента всички имоти около къщата са жилищни, но когато ние стартирахме проекта, не беше така и тежките процедури ни забавиха с около 2 години”, разказва арх. Доротея Христова.

Проектирайки за семейство Рахманлиеви, се заражда и развива с годините и топло приятелство.
“В проектирането има и известна доза психология. Много често още от първия си контакт с клиента мога да преценя дали ще работя леко или трудно по проекта му. В случая първите притеснения на моите клиенти бяха дали одобрявам мястото като архитект и има ли смисъл да строят точно тук. Имотът е в квартал, отдалечен от центъра на града, при това с ограничени обслужващи функции: магазини, заведения, аптеки. Въпреки това мястото има своя плюс. Днес от втория етаж на къщата се откриват прекрасни панорамни гледки към града и към Розовата долина, в която той е разположен.”

В началото парцелът е около 3 дка, след това семейството закупило още един имот в съседство и така площта нараснала на 7 дка. Това позволило да се разгърне просторен двор, с който днес къщата не само има необходимата среда и въздух, но и много добро изложение. Парцелът е ъглов, от запад и от север преминават улици, а непосредствено след северната улица започва борова гора. От запад, през улицата е разположен парк “Тюлбе”. Основната задача била как да се впише къщата в парковата среда. Затова проектантите решили да не е по-висока от 2 етажа, за да не се натрапва.

“В моята работа винаги съм се стремила да извлека максималното от едно пространство”, казва арх. Христова. Къщата е решена в най-доброто за България изложение - от изток до югозапад и така е богато осветена през целия ден. Естествено дневният тракт е решен на първия етаж, спалните - на втория. В процеса на работа се стигнало до идеята за втора дневна за децата, която е в съседство с техните спални.

“Имахме максимална свобода в работата си, възможности да предвидим всякакви помощни помещения към спалните: гардеробни, самостоятелни бани. Баня има и към стаята за гости.” Входът е от югозапад, където още с влизането попадаш в едно просторно фоайе, от което има достъп към дневната, към стълбището за втория етаж, към библиотеката, както и към помощните помещения, през които се осъществява топлата връзка с двата гаража.

Особеното на дневната, в която влизаме, са нейните три нива, обединени по проект от водно огледало, което днес е заменено с богато озеленен алпинеум.

От антрето се влиза на нейното второ ниво с кът за почивка, гледане на телевизия и четене.От това ниво имаме достъп към по-високото ниво на столовата и кухненския бокс, както и към по-ниското такова, където е оформен кът за почивка с камина.Около алпинеума се оформят преходите между всичките три нива.

Достъп се осъществява и от къта с камината директно към столовата и кухненския бокс. Част от дневната, както и гаражите са едноетажни, решени със самостоятелни покриви, което е търсено умишлено, така че сградата да е по-близо до терена и да не се изявява във височина. От нивото, разположено на терена /къта с камината/ се излиза директно в двора с басейна.

Тези плавни преходи между интериор и екстериор създават повече динамика в пространствата и засилват уюта в дома. Комфортът се допълва и от масово използване на камък в интериора, от колоната до камината, която също създава интересен акцент, обединяващ зоните.

Къщата като цяло не предлага нещо ново в архитектурното решение, закачката идва от вижданията на проектантите за обитаване на жилището. Според тяхната концепция към всяка стая има както баня, така и вграден дрешник, което идва от впечатленията им, че клиентът вече търси подобни схеми в интериора. Новост е и детската дневна, към която е развита външна лоджия с интересен кът за сядане, оформен чрез семпли ратанови мебели. Тази част от дома, предназначена за моменти на релакс, е ситуирана точно над едноетажната част на дневната.

Едно от добрите решения в този дом е използването на термопомпа за отопление, с много добра външна и вътрешна изолация. Сградата е “опакована” като термос и така на практика има много малко нужда от отопление през зимата и охлаждане през лятото. Въпреки че е изолирана максимално, тя не е типичната пасивна къща, макар че в много голяма степен покрива показателите на този тип строителство, пояснява арх. Христова.

Според нея една добре решена функция е гаранция, че след това и сградата ще стане добра. “Моето виждане е, че не може заради външния облик на една сграда да правиш компромис с функцията. За мен тя е приоритет, дори когато трябва да бъде облечена в по-опростена форма.” В екстериорното решение на къщата правят впечатление силно изчистените обеми. “Аз не обичам претрупани фасади и пространства. Затова проектите ми са близки до типичната българска архитектура, без плоски покриви. Имам предпочитания към четирискатния или многоскатен покрив с еркери.

"Обичам също така играта на цветове по фасадата, където предлагам и едно по-богато остъкляване.”

Не по-малко интересен е дворът на тази нова казанлъшка къща. “Решихме в него да има басейн, понеже теренът има много подпочвени води, заради които се отказахме и от избените помещения в сградата.”

Днес на изток от къщата и басейна се издига малка допълваща постройка с външно барбекю. Тук е оформен фитнес със сауна, инфрачервена кабина и стая за почивка. Дворът е моделиран с много декоративни храсти и дървета. Колоритен ефект създава и миниезерото с водни лилии.

Автор: Даниела АРНАУДОВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

Хиацинт
01 Октомври 2010
09:26

01

  • Отрицателни Гласове 0
  • Положителни Гласове 0

Това естествено не е типичната градска къща. В много малко градове могат да се осигурят 3 дка площ за една еднофамилна къща. Иначе проектът и реализацията са чудесни.



На сайта на ka6tata.com

затвори