Търси

Два манастира в Търновска Света Гора привличат туристи

До тях се стига не само с автомобил, но има „паяжина” от живописни екопътеки.

Дворът на Преображенския манастир

Дворът на Преображенския манастир Автор / Източник: Архив на автора

"Колелото на живота" изографисано от Захарий Зограф Автор / Източник: www.haiduk-tourist.blogspot.bg

Търновските височини, са опасани от истинска мрежа от екопътеки

Търновските височини, са опасани от истинска мрежа от екопътеки Автор / Източник: www.peika.bg

Mанастирът “Св. Троица”

Mанастирът “Св. Троица” Автор / Източник: интернет

Преображенски манастир

Преображенски манастир Автор / Източник: интернет

Mанастирът “Св. Троица”

Mанастирът “Св. Троица” Автор / Източник: интернет

Входът на Преображенския манастир

Входът на Преображенския манастир Автор / Източник: интернет

PREV NEXT

Край Велико Търново в радиус на около двадесетина километра има над 12 действащи манастира. Неслучайно изследователи наричат този район Търновска Света гора. Два от тях са свързани с българската история и книжнина, като и днес са изключително популярни – манастирите „Свето Преображение Господне” и „Света Троица”. Намират се в непосредствена близост до града и са „кацнали” на два срещуположни хълма.

До тях водят асфалтирани пътища и затова ги посещават хора от цялата страна, както и чуждестранни гости. По-непопулярен е факта, че районите им, известни като Търновски височини, са опасани от истинска мрежа от екопътеки. Маршрутите са създадени от местното туристическо дружество „Трапезица- 1902” и са добре поддържани. През последните години те се посещават, както от индивидуални туристи, така и от групи хора, в рамките на пролетната и есенната кампании „Движи се и победи”. Търновските височини са включени в "НАТУРА 2000", а районът около Преображенския манастир е защитена местност. Тук има разнообразие от застрашени видове птици, които са под закрилата на закона. По скалните венци гнездят около 10 двойки щъркели. Срещат се грабливи птици - мишелов, голям и малък ястреб, осояд и др.  От по-интересните насекоми са 12 типа пеперуди, като 7 от тях са застрашен вид.

Манастир „Свето Преображение Господне”
Намира се на 3 км от старата столица, като по пътя за село Самоводене има отбивка. С автомобил за 5 минути се стига до обекта. Това е мъжки действащ манастир, който е изключително поддържан. В двора има пъстри каруци, създадени от игумена, както и паметници, които напомнят, че тук е била руска военна болница. Това, към което веднага се насочват туристите е стенописа „Колелето но живота”, което е на външната стена на църквата. Уникалният по своята архитектура храм е дело на Уста Колю Фичето. Стенописан е от друг виден български майстор - Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското ни изкуство - олтара на храма (живопис и икони) и стенописа “Колелото на живота”. Впечатляващи с майсторската дърворезба от ХІХ век са “Царските двери”, както и монашеските сгради с обширни чардаци, също дело на Колю Фичето. Църковният иконостас е създаден през 1838 г. от група майстори - резбари от Тревненската школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски.

В съседство е имало още две по-малки църкви, унищожени в годините от срутване на скални маси. Манастирът е свързан с борбата на народа ни за църковна и национална независимост чрез имената на отец Зотик, отец Матей Преображенски, войводите поп Харитон и Филип Тотю, апостолите Васил Левски, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Стефан Стамболов, Георги Измирлиев. През Освободителната война (1877-1878 г.), в него е била разположена руска военна болница, в която е работил руският лекар д-р Пирогов. Обителта има изключително превратна съдба. Основан е през ХІV век от царица Теодора Сара, втората съпруга на цар Иван Александър, а по-късно за него се грижи сина им цар Иван Шишман. Затова народът го наричал още “Сарин” и „Шишманов” манастир. През периода на турското робство многократно е опожаряван и ограбван от кърджалии. Възстановен е през 1825 г. от отец Зотик от Атон.

Сегашните му сгради са строени през ХІХ век. През 1834 г. е започнал строежът на Съборната църква “Преображение Господне” от майстор Димитър Софиялията, заловен и обесен от турците заради участието му във Велчовата завера.
Непристъпните скали над манастира са създавали многократно опасност, но Господ винаги е запазвал сградите и църквата. Досега в манастирския двор има откъснала се скала преди години, която не е засегнала светите сгради.

Екопътеката до манастира крие изненади - мостове и водопади.
Пътеката има разклонения и в нея се вливат и други пешеходни маршрути – до село Беляковец, до квартал „Варуша”, до село Самоводене. Ако се тръгне от великотърновския квартал „Картала”, преходът до обителта може да отнеме около 2,30 ч. Първо ще преминете през едноименния връх „Картала” и така ще спестите денивелация. Ще се движите по широка пътека, която върви покрай частни зеленчукови градинки. Ще стигнете  до чешмата Зеленика в Зелени дол, където има маса и пейки. Водата й става за пиене, явно в миналото се е ползвала за водопой на животни. Само след десетина минути ще видите втори кът за отдих. Тук е първия мост над дере, което надолу се превръща в по-широка рекичка и образува живописни водопади. Оттук има поне три варианта за продължаване, маркирани в различен цвят. Вляво, червена маркировка повежда нагоре по хълма. Вдясно върви синя маркировка и излиза под водопада на Второ дере. Пак вдясно, жълта маркировка обръща посоката, като по живописни мостчета, стълби и парапети върви по Първо дере, слиза в основата на водопад, продължава надолу по течението. Оттук ще стигнете до главния път Велико Търново – Русе за около 40-50 мин. Нататък жълтият цвят повежда в северна посока към Второ дере. Туристът може да се наслади на няколко водоскока. Преди големия водопад синята и жълтата маркировки се събират. Следва стръмно изкачване, осигурено от железни скоби и въжета, за да се излезе северно над водопада. Тук става вливането в пътеката с червена маркировка. Продължава се под скален венец. Скоро се влиза в гора и започва постепенно слизане. На самата пътека се намира параклис „Св. Богоявление”, изграден от ТД „Академик – ВТУ” на мястото на едноименен манастир. Този манастир е наречен условно от провелите археологическите разкопки „Старият Преображенски манастир”. Параклисът е осветен през 2007г.

След него с плавно слизане през гората се достига Преображенският манастир. В гората под  манастира има пътека, която води до село Самоводене. Ако се премине по моста над река Янтра в селото, пътеката продължава в гора и стига до обителта на отсрещния скален венец – женския Патриаршески манастир „Света Троица”. За предпочитане е да се стигне до този обект по асфалтов път, който започва в подножието на хълма „Трапезица” и представлява отклонение от шосето Велико Търново - Арбанаси. Може да се върви по самото шосе, по което се движат и автомобили. Обаче туристите избират паралелната пътека над него, която върви по хълма. От нея пък има разклонения за хижа „Божур” в землището на град Горна Оряховица. На 20-30 минути след хижата, по друга пътека, се стига до манастира „Свети Пророк Илия”, който се намира над железничарския град. В случай, че сте се отправили към женската обител „Света Троица”, то тя се намира на 6 км. северно от Велико Търново по източния склон на пролома Дервент. Синя маркировка повежда вдясно по стар римски път, като минава по-високо по склона. Този път е свързвал Търново с Никополис ад Иструм. На няколко места има просветления с приятни гледки към пролома и града.

Пешеходният поход до Патриаршески манастир от старата столица е около 2 часа. Ако посетите обителта през топлите месеци, ще ахнете от красивата градина, поддържана от манастира. Преминавайки през задната част на манастирския двор, ще излезете до скалите, надвиснали над нея. Тук са прокарани маршрути за алпинизъм. Освен, че по тях тренират състезатели, често се провеждат престижни първенства по скално катерене.

Патриаршеският манастир е известен като Шишманов.
Непристъпни скали се извисяват над обителта, основана преди няколко века. Според някои теории това се е случило още през 1070 г., но по-вероятно е манастирът да е бил създаден от Патриарх Евтимий към края на XIV век, когато е управлявал цар Иван Шишман. Владетелят оказва съдействие за изграждането му и продължава да го подпомага. Според легендата, Св.Теодосий Търновски напуска Килифарската обител и се оттегля в една пещера, която се намира на около километър северно от стария манастир - т.е. на 150-200 м от сегашния манастир. Скоро около него се събират много отшелници и създават голяма монашеска общност, която построява манастира. Скоро тук пристига и бъдещият Патриарх Евтимий, който благодарение на своите изключителни способности, знания и умения поема управлението на духовната обител, а след смъртта на Св. Теодосий е избран за игумен на манастира “Св. Троица”. Зад стените на святото място, чийто игумен е бил самият Евтимий, преди да стане патриарх, творели писателите от основаната от него Търновска книжовна школа. Малко по-късно, след османското нашествие, манастирът е опожарен и разграбен, но продължава да бъде обитаван и духовно средище в следващите столетия. В скалите са открити пещери, които са използвани за килии и параклиси. Бива изоставен само за двайсетина години в началото на XIX век, а когато монасите се завръщат, започват да го възстановяват. През 1846 г. прочутият възрожденски майстор Кольо Фичето изгражда църквата на манастира, а изографисването й е дело на не по-малко прочутия художник и иконописец Захари Зограф.За съжаление през 1913 г. земетресение разрушава църквата, като няколко стари икони са спасени – сред тях е и храмовата „Света Троица“, която е нарисувана през 1708 г. В сегашния си вид манастирът е възстановен през 1927 г. До 1946 г. е мъжки, след което става девически, какъвто е и до днес.

“Теодосиевата” пещера е запазена и досега и се намира на 5 м височина. Влизането в нея се осъществява по въжена стълба. Добре видимият й триъгълен вход и е разположен почти в централната част на отвесния скален венец, леко обърнат на северозапад, като до него се достига по добре оформен, но обрасъл и необезопасен кулоар. Пещерата е една от трите (най-северната), сходни по местоположение и произход, намиращи се над стопанският двор на манастира. Впечатляващо е присъствието на пещерата в народната памет, където е съхранено през вековете преданието за обитаването на пещерата от свети Теодосий Търновски и в последствие на неговият ученик - свети Евтимий Търновски. Според пещерняците и досега личат следи от вдълбано в скалата иконостасче с кръст над него. Недалеч от нея има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Тези пещери тогава, служат като убежище за монасите, предпазвайки ги от разбойници при нападение на манастира, а входовете им се затварят с тежки заскобени в скалата врати.

Какъвто и начин да изберете, за да отидете до тези два манастира край Велико Търново, ще останете възхитени. Причината е в усещането за святост и концентрирането на толкова история и култура, така че достойно заемат и днес своето място в Търновската Света гора.

Автор: Лилия Лозанова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори