Търси

Къде бихте завели един чужденец в България?

Българисти от 8 европейски университета сътвориха оригинален туристически продукт "Живописна България".

Ентусиазираният екип на

Ентусиазираният екип на "Живописна България"- в България Автор / Източник: Архив на проекта "Живописна България"

Магията на Даскаловата къща в Трявна

Магията на Даскаловата къща в Трявна Автор / Източник: www.img.photo-forum.net

с. Манастир -  най-високо разположеното село в България

с. Манастир - най-високо разположеното село в България Автор / Източник: www.novinar.bg

Килифаревският манастир е запленил вече д-р Иван Шимко

Килифаревският манастир е запленил вече д-р Иван Шимко Автор / Източник: www.mw2.google.com

Българисти от Виена - Лаура, проф.Липчева и Марта(отляво надясно)

Българисти от Виена - Лаура, проф.Липчева и Марта(отляво надясно) Автор / Източник: Архив на проекта "Живописна България"

Оригиналното лого на проекта

Оригиналното лого на проекта Автор / Източник: Архив на проекта "Живописна България"

Най-успешен литературен маршрут е ...осъщественият

Най-успешен литературен маршрут е ...осъщественият Автор / Източник: Архив на проекта "Живописна България"

Погледнете с нови очи на България, ни съветват българисти

Погледнете с нови очи на България, ни съветват българисти Автор / Източник: Архив на проекта "Живописна България"

Старите възрожденски къщи у нас събуждат преданията за вградената невяста

Старите възрожденски къщи у нас събуждат преданията за вградената невяста Автор / Източник: Архив на проекта "Живописна България"

PREV NEXT

Международният проект „Живописна България” продължава. Втората пътуваща конференция в България предстои през лятото на 2016 г. Проф. Любка Липчева - Пранджева, лектор в Института по славистика на Виенския университет и главен организатор на международната конференция сподели специално за ka6tata.com за новите маршрути на пламенните сърца на младите българисти.

„Задачите, изграждащи концептуалното ядро на проекта, остават същите – работните групи към съответните европейски славистики трябва да конструират свои оригинални литературни маршрути, в които през гласовете на класически и съвременни автори да  се представи комплексно и атрактивно културата на България. Този път обаче

ще изтеглим фокуса към определени селища, за да бъдем полезни и на съответните общини. 

Представете си, че от Хайделберг, Страсбург, Виена, Пловдив и Атина едновременно се опитваме да създадем от село Манастир, най-високо разположеното село в България, оригинален туристически продукт.

Всеки работи не просто независимо, но и по своя концепция за маршрут, който включва този топос. Представете си петте презентации, преводните литературни текстове, които прозвучават, а наред с тях и легендите за Сабазий, за Момчил, за Енихан баба. Като част от виртуалната версия на нашия атлас това селище ще бъде не само „живо” (в противовес на някои прибързани присъди), то ще има всички шансове да се превърне от „най-високо разположеното” в най-посещаваното българско село.

Проф. Липчева признава още, че любимият й литературен маршрут е… осъщественият и си го представя като резултат на съгласувани усилия. Една оригинална концепция (например идеята на д-р Кръстева за българския криминален роман като пътеводител за руски туристи) се подлага на логистичната проверка на опитен представител на бизнеса (туроператор); правят се необходимите корекции; следва процесът на промотиране и реклама. В реализацията би трябвало също да участват наши студенти – защото кой би могъл по-добре от студентите българисти да разкаже на сънародниците си за онова, което ги е привлякло към България, а и за онова, което след толкова много изпити (по старобългарски, фолклор, фонетика …) продължава да ги задържа в орбитата на влюбените в България?

Нов поглед върху България

Българисти от 8 европейски университета, които са средища на славистиката във ВУЗ-овете на Атина, Киев, Варшава, Виена, Петербург, Пловдив, Страсбург, София и Хайделберг сътвориха "Живописна България" в лятото на 2015 г.

С тях тръгнахме по предложените литературно-туристически маршрути - от София през Пловдив и Велико Търново до Добрич и Калиакра . По тези места в рамките на международната пътуваща конференция „Живописна България” те представяха по различен, интерактивен начин текстовете, животът и творчеството както на български класици като Иван Вазов и Йордан Йовков, така и на съвременни автори, на любимците на днешния български читател.

Концепцията на един маршрут 

Пътуване из света на социализма – колкото и странно да изглежда, предложението на един от маршрутите на Виенската работна група е точно такова! Целта е да се съпреживее един отминал, но и все още жив свят, да се разбере ежедневието му, да се почувства цялата двойственост на бита на човека от тоталитарния свят. Какво е да живееш в несвобода, но оглушен от лозунги за свободата? Как се ражда митът за комуниста борец за свобода? Доколко е свободно словото на поети като Л. Левчев и Ст. Цанев? Защо театъра на абсурда печели толкова много почитатели и кои са истинските любимци на българското кино от този период? Пътуването по този маршрут тръгва от Музея на социалистическото изкуство в София. След патетиката на паметниците на близкото минало и разказа за празничните чествания около тях и обслужващата ги литература следва посещение на язовир „Въча”(някогашния „Антонивановци”). Беседата тук проследява образа на комуниста партизанин в киното, в театъра и в съвременния роман комикс. Третата беседа представя любимеца на соцчитателите, автора Хайтов и сборника му „Диви разкази”. В комплекса „Старите къщи” и сред прекрасната природа на Родопа планина трябва да прозвучи задълбочен анализ на културните смешения и на политическите превратности, на които са наследници днешните родопчани. Последната беседа от маршрута е в уникалния град Казанлък. Чрез автори като Владимир Димитров - Майстора и Чудомир, чрез прекрасната легенда за цигулката на Господ от романа „Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков, беседата в къщата на българските майстори лютиери трябва да представи пространствата на истинската оцеляла свобода – пространства на личната среща с изкуството.

Концепцията за този маршурт е на проф. Липчева, а разработването му е дело на студентите д-р Иван Шимко, М. Кръстев, Т. Иванова. Д-р Иван Шимко подчертава специално, че маршрутът е замислен за туристи, чиято културна история не притежава подобна опитност. И добавя, че в Словакия има даже

мрежа от малки туристически агенции, които организират посещения на архитектурните паметници от времето на соца. 

Обаче пост-социалистическият човек още не е способен напълно да се дистанцира, да осъзнае  социализма като предмет – чисто исторически или естетически. "Социализмът не се приема така и от самите българи", смята още д-р Шимко, едно многообещаващо лице на българистиката във Виена. Той споделя още, че  го е пленил Килифаревският манастир, където смята, че героят на "Антихрист" на Емилиян Станев е загубил вярата си.  В друга беседа, изготвена от него за литературния маршрут на себепознанието, на фона на европейските философски традиции е представена анималистиката на писателя Емилиян Станев (сборникът разкази „Вълчи нощи”, публикуван през 40-те години на 20-и в.). За място на тази беседа е избран музеят във  Велико Търново. 

Туристическият продукт на младите българисти е по-особен, той е насочен към гости от чужбина, които са заинтригувани от нашата история и култура и да искат да научат още и още.

"В същото време българите не познават своята родина, и затова дори са склонни да я подценяват", добавя Лаура Хенер , която се  надява  през чуждите очи българите да видят страната си по по-различен начин. Литературните маршрути са и за това - да се усети родината, да бъде почувствана по друг начин. А всъщност начинът е един – да се заделят повече пари за култура, да се инвестира в култура, защото тя ще доведе и любознателни туристи.

С беседата си, предвидена за Трявна, талантливата българистка Марта Мур посяга към фолклорния мотив  за „вградената невеста” и търси лирическите и драматургически решения на проблематиката. Даскаловата къща, с прекрасните си  резбовани тавани, с легендата за майсторския облог на създаването им, е несъмнено най-доброто място да се преживее  срещата на мистичното и реалното.

Мотивът за вграждането е познат по цял свят и в различни варианти. Марта разказва увлекателно за различните версии и разлики на легендата в Германия, като специално се спира на Балканите и у нас . По време на нейната беседа туристът научава, че само в Югоизточна Европа са познати 40 унгарски, 87 български, 48 румънски, 2 румънски, 38 хърватски, 14 албански и 297 гръцки варианта на тази легенда.

„За да може една култура да разбере друга култура се тръгва от … фолклора”, убедена е Марта.
И знанието трябва да бъде поднесено така, че да развълнува туриста – с текст, с музика, с вино, с магнетично място.
И затова туристическият бранш е толкова свързан с културата, когато се инвестира в култура, идват и туристите…

След приключването на втория етап на проекта и на предстоящата втора пътуваща конференция ще бъде издаден сборник атлас „Живописна България”. Той  ще съдържа реално осъществими и пряко приложими в дейността на туристическия бранш литературни маршрути, разработени на множество европейски езици: английски, гръцки, немски, полски, руски, френски, украински и др., съобщи още проф. Любка Липчева-Пранджева.

Ако имате предложение за спонсорство или сте заинтересован да превърнете един литературен маршрут в туристически продукт, то можете да се свържете директно с участниците в проекта  „Живописна България”

Кой кой е ?

Проф. дфн Любка Липчева-Пранджева
е преподавател по история на българската литература в ПУ „Паисий Хилендарски”. През периода 2003-2006 г. и понастоящем е гостуващ лектор в Институт по славистика на Виенския университет. Автор е на книгите „Бързият сън на митовете” (1999), „Левски: Букви от името” (2001), „Битие в превода. Българска литература на немски език XIX-XX век” (2010). Участник и ръководител на международни изследователски проекти, съставител и редактор на редица сборници и автор на множество литературоведски и културологични студии и статииllipcheva@abv.bg

Иван Шимко е доктор по философия (2014) и студент по българска филология във Виенския Университет (от 2011). Роден е през 1985 г. в бивша Чехословакия. Специализира в областта на междукултурните отношения и диахронното езикознание. Участвал е в проекта "Текстът Левски - прочити в свой и чужд контекст" (2013). В свободното си време се занимава с фехтовка и градинарство, но най-много време прекарва с книгите и на компютъра. ivan.simko@univie.ac.at

Лаура Хенер идва от Швейцария, където e завършилa бакалавърска програма за Източна Европа и Славистика. Сега е студентка в магистърската програма на специалността „Българистика“ в Катедрата по славистика на Виенския университет. Харесва българския фолклор и особено народните хора. От септември 2016 г. започва работа в българското посолство в Берн, Швейцария. laura.haener@gmx.ch

Марта Мур e родена в София, но е израстнала във Виена. Следва българистика от 2013 г. във Виенския университет. marta.muhr@yahoo.de

Автор: Светлана ЖЕЛЕВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори