Търси

Kрушунските водопади

Парк “Маарата” - българското Памуккале

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Kрушунските водопади

Kрушунските водопади Автор / Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

PREV NEXT

Всеки помни сцената от филма “Козият рог”, в който Катя Паскалева се къпе в прекрасен вир, но не всеки знае къде е точно този вир. Името на това място е Сини вир и е един от Крушунските водопави в парка “Маарата” на с. Крушуна.

Там, където последните склонове на Стара планиана преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина, в допир с Деветашкото плато се намира и с. Крушуна. Отдалечено е на 34 км от град Ловеч в източна посока. На юг започват възвишенията на Средния Предбалкан, от изток на запад го обграждат възвишения. Така селото е сгушено между тях и само в северна посока има простор към низината на р. Осъм.

Районът е с богата история. През V век пр. Хр. е населяван от тракийското племе Усдикенези. Тук е намерено едно от най-ценните съкровища от това време – Летнишкото. За римския период свидетелстват останки от крепост, южно от селото. През Средновековието районът е бил философски център на скални монаси – исихасти.

Теренът на Крушуна и близките южни околности се състои от варовити скали и карстови образувания. Гояма част от земята е заета от бигорови образувания, където в миналито са съществували кариери. Географски селото се намира на границата между Стара планина и Дунавската равнина. Тази скътаност на селото в подножието на предпланините, извиващите реки и горски масиви южно от него правят климата му благоприятен за живот. Лете се чувства освежителната прохлада на горите, а зиме то е запазено от студените ветрове.

В южната част на селото се намира местноста Маарата - един кът с много очарование, живописно преддверие на Предбалкана и високи скали които правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато. Водата на река Маарата образува карстов водопад с височина 20 м и е най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, бигорни тераси, подковообразни скали и своеобразна растителност. Местността се намира в източния край на Деветашкото плато - един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан.

Крушунските водопади “Маарата” са обявени за природна забележителност от 1995 година,  с цел опазване на характерни геоморфоложки образувания, животни и растителност с площ от 5,7 хектара.

От 30-те пещери (с дължини повече от 1000 метра) у нас, в Деветашкото плато са разположени 5, от които 4  в землището на Крушуна: Урушка маара - 1600 м; Горник - 1080 метра. Бонинска пещера”- 2753 м с най-дългото подземно езеро у нас. Тук се намира и една от най-красивите в България водни пещери Водопада 1995 м, с оригинални галерии и труден за ориентиране лабиринт, синтрови прегради, достъпна само на 150 м от входа и то за спелеолози. Изворната вода на пещерата Водопада пада от 20-метровите скали, образувайки  Крушунскит водопад. Галериите са оригинални, покрити със специфично идеално бели натечни образувания, коитo на фона на кафявия свод създава неописуема гледка. Интересни са също така синтровите прегради в някои от галериите.

На по-малко от 1,5% от окарстената площ в страната са разположени близо 20% от най-дългите пещери у нас. Освен подземния карст, добре развит тук е и повърхностният. Той е представен от значителни по площ карни полета и повече от 800 негативни карстови форми ( въртопи, вазоли). Именно това определя и значителния интерес на спелеолозите към този район.

Любителите на екстремни преживявания могат да проверят себе си, спускайки се с лодки по каньона на р. Осъм, непосредствено след Деветашката пещера. Местността е подходяща за хора с откривателски дух и ако харесвате девствената природа, недокосната от масовия турист - това е мястото.

Автор: сп. “Още за къщата", по материали на

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори