Търси

Белинташ

Често се случва да търсим чудесата далеч, на незнайни места, а понякога те са много близо до нас.

Понякога чудесата са много близо до нас...

Понякога чудесата са много близо до нас... Автор / Източник: Снимка: Мирослав Мендев

Понякога чудесата са много близо до нас...

Понякога чудесата са много близо до нас... Автор / Източник: Снимка: Мирослав Мендев

Понякога чудесата са много близо до нас...

Понякога чудесата са много близо до нас... Автор / Източник: Снимка: Мирослав Мендев

Понякога чудесата са много близо до нас...

Понякога чудесата са много близо до нас... Автор / Източник: Снимка: Мирослав Мендев

Понякога чудесата са много близо до нас...

Понякога чудесата са много близо до нас... Автор / Източник: Снимка: Мирослав Мендев

Една от стотиците фигури, издълбани в скалата.

Една от стотиците фигури, издълбани в скалата. Автор / Източник: Снимка: Мирослав Мендев

PREV NEXT

Често се случва да търсим чудесата далеч, на незнайни места, а понякога те са много близо до нас. За първи път чух за Белинташ на една фотографска сбирка, преди около година и половина. Говореше се повече за това как се стига до там и какъв е пътя. Неизвестно какво ме накара да напиша думата БЕЛИНТАШ в интернет търсачка и въпреки почти телеграфната информация това място ме заинтригува.

Намериха се още трима ентусиасти и без да знаем къде ще ни отведе нашето желание да стъпим на “камъка на познанието”, както се превежда името Белинташ, поехме в указаната посока. Древното тракийско светилище на бог Сабазий се намира на около 55-60 км от Пловдив - в Родопите. Минава се през Асеновград и се продължава по пътя за Кърджали. След село Червен отбиваме вдясно. Следват селата Горнослав и Орешец. На разклона за село Мостово табелка посочва да се продължи в ляво. Скоро асфалтовият път става макадамов и усещането за приключение е осезаемо. Бавното слаломиране около неравностите прави желанието да се изкачиш непреодолимо, а монотоното ръмжене от ниските предавки на автомобила сякаш отмерват времето до този миг. Малко след разклона за хижа “Марциганица” съзряхме табела на новосъздаден комплекс “Старите къщи” в махала Кабата, който набелязахме да посетим на връщане.

Пътят за Белинташ се отклонява вляво, като не след дълго  преминава през махала Врата. Прашната, а на места камениста настилка ни отведе до запустяло гробище. Нашата цел е вляво, а вдясно остава пътят за Чотрова махала и Чотрова къща. По тесен коловоз, преминаващ през арка от дървета стигнахме до чешма, откъдето трябваше да продължим пеша. Кратко изкачване, промушване през горичка и ето го скалното плато.

Скалният масив Белинташ е дълъг около 300 метра и е широк 35-40 метра, а височината му е близо 50 метра. Горната част на скалата е равна и гладка, с издълбани ямки и канали, които според някои представлявали карта на звездното небе и съзвездията.

Според исторически източници на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето. Силно впечатление правят двете щерни за дъждовна вода - издълбани в твърдата скала правилни цилиндри, стените им са абсолютно гладки. Голямата щерна, с диаметър 2.10 м и 2.45 м дълбочина, съдържа около 7 кубика вода.

Древните са вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните, когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса и придобивали необичайни мощ и познания.

Не си бях създал предварителна представа за това място и се оставих то само да проникне в мен. Лекият ветрец и чудната гледка във всички посоки ме накараха да се чувствам на върха на света, а бях само на 1225 метра над морското равнище.
Самият факт, че Белинташ е посещаван от сравнително малко хора, които остават там за не повече от час-два го прави спокойно място, обвито в лека загадъчност. Казват, че енергийното поле на скалата е много силно и влияе на всеки по различен начин -  едни се “зареждат”, а други се оплакват от главоболие или отпадналост. Не почувствах върху себе си отрицателни влияния, дори напротив, но все пак прекарах горе не повече от 30-40 минути, след което се заех със задачата да уловя усещането за древното тракийско светилище в снимки. По-късно разгледах сполучливи и не до там успешни опити на хора да запечатат атмосферата и мистицизма на това място, защото не е достатъчно само кадър на човек, застанал на скалата... В едно съм убеден - всеки, посетил това място е усетил духа на миналото и силата на природата. Нито една фотография не би предала чувството на хармония, което цари там. Белинташ все още е недокоснато от комерсиализма място и дано дълго си остане такова!

... И това не е единственият път, когато кракът ми е стъпил на камъка Белинташ. Винаги е различно. А каменистия път до там е малко препятствие за тези, които търсят допир с историята на земите ни и тяхната красота. 

Автор: Снимки и текст: Мирослав Мендев

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори