Търси

Мистерията на мегалита „Вратата на Богинята” край Бузовград

Екопътека свързва тракийския култов комплекс с ранно-християнски църкви, средновековна крепост „Бузова кале” и тракийска гробница

Мегалитът над Бузовград популяризиран като „Българският Стоунхендж“.

Мегалитът над Бузовград популяризиран като „Българският Стоунхендж“. Автор / Източник: личен архив автора

С легенди и история е осеяно казанлъшкото село Бузовград. Най-популярен е мегалита „Вратата на Богинята” до населеното място, наречен българския Стоунхендж.  Както на повечето обекти по нашите земи, известни със своята енергийност, около тракийския култов комплекс са открити  артефакти и от по-късни епохи - раннохриястиянски църкви, средновековна крепост „Бузово кале” и тракийска гробница.
До тези обекти се стига по екопътека, изградена по европейски проект.  Маршрутът е маркиран, редовно се поддържа от кмеството и местното туристическо дружество „Орлово гнездо”. Преходът до мегалита е около 40  минути, като се преминава покрай беседки и места за отдих. Информация за историята и начина да стигнете до обектите, можете да получите в новия информационен център в селото, който беше открит на 26 август т.г.

Ако тръгнете по маршрута, разходката ще бъде едно пътуване през различни исторически епохи и събития, случили се по тези земи.

Мегалитът Вратата на Богинята
Районът край Бузовград е свещенно място за древните и е известeн със своята енергийност, доказана и от съвременни изследвания. Край него се намира комплекс от две култови съоръжения, известни като мегалити. По-популярен е женският, наречен Врата на Богинята Майка, а малко под него се намира Бащин камък или Бубакая, който е под формата на фалос и символизира мъжкото начало. Това древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Представлява скална група, в която чрез изсичане е обособен отвор с височина около 1,80 m. Изграден е така, че Слънцето попада в „прозореца” при залез. Той се състои от два хоризонтално разположени каменни блока. На хълма са разположени множество скални структури като т.нар. „трон“ и „жервеник“ в съседство на изток.  Скалата, върху която е издялан трона се намира на линията между старопланинския връх Триглав и обособения отвор. Погледнато в по-голям мащаб мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, на чиито други два ъгъла се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка. Според Александър Фол на отсрещните старопланински хълмове, виждащи се през „прозореца” има изградени подобни съоръжения. Възможно е освен култови съоръжения да са използвани и като военни наблюдателници и комуникационни точки. При ясно време връзката между тях се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а през нощта с огньове. Има различни версии за предназначението на мегалита в древността. Смята се, че е ползван за било за астрономически наблюдения и поддържане на календара на траките. Те наблюдавали слънчевите залези и така коригирали своя календар. Служил е за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, тъй като слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене 21 юни, минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала. Съоръжението е използвано още от населението обитаващо българските земи преди траките, а по-късно е наследено от самите траки. Вероятно е създадено около 1800-1600 г. пр.н.е. Предполага се, че тук се намира Западната слънчева врата, описана в „Одисея” на Омир. В близост до тайнствената „порта” се намира друго скално образувание наречено „Бащин камък“. Вероятно това е естествена скална група наподобяваща на пенис с тестиси. От тук идва и характерното му наименование.

Идеята е мегалитът над Бузовград да придобие статут на паметник с национално значение, който да бъде популяризиран като „Българският Стоунхендж“. През 2013 г. обектът е обявен за природна забележителност. Тук през 2006 г. е разпръснат част от праха на починалия бележит траколог Александър Фол. Все пак землището на Бузовград е било част от част от Одриската държава на тракийския владетел Севт III в периода 4-3 в. пр.н.е.

Разходката продължава към другия археологически обект – раннохристиянската църква, която е била важен религиозен център.
Това доказват проучванията през последните 1-2 години, като разкопките се ръководят от гл.ас. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей при БАН. Те са финансирани от Исторически музей «Искра»-Казанлък. Раннохристиянската църква е построена около VI век по времето на император Анастасий и по своите размери тя граничи с базилика. Изключително представителна постройка с размери 16 на 8 метра, била е външно измазана с жълто-розова хоросанова мазилка. Църквата е представлявала важен религиозен център. Раннохристиянският храм е сериозно пострадал от времето и иманярските набези, но археолозите са открили реликвариума и част от кутията в него, като се предполага, че именно тук са били съхранявани свети мощи. На кого са били те и кой е бил патрон на храма, засега няма отговор. Това ще се изясни при разчитането на част от открития върху мраморна плоча надпис. Вече е изградена покривна конструкция с площ близо половин декар над ценните находки, обясни кметът.

Тракийската гробница край Бузовград е датирана от края на IVв.пр.Хр.
Представлява куполна гробница с кръгла камера, затворена предгробна камера и дромос. Край нея при разкопките са открити две ритуални огнища (есхари). Едното е богато украсено със спираловидни орнаменти, е направена от глинена замазка с богата орнаментация. Под нея   е разкрита втора есхара, която е по-малка и с по-бедна украса. Около двете огнища е имало постройки с дървена конструкция, стените на които са били измазани с глина. Около тях са намерени фрагменти от керамични съдове, хромели, тежести за стан, оръдия от рог на елен и др. Поради високата им художествена стойност е решено двата обекта да бъдат консервирани и вдигнати от терена, за да бъдат реставрирани и подготвени за експониране. Предполага се, че те са свързани с ритуални действия. За това свидетелстват струпването от трапезни и транспортни амфори пред източната стена на дромоса и ямата. В момента гробницата е затворена за посетители. На купола й има неустойчив камък и с цел да се предотвратят инциденти, посетители не се допускат.

Крепостта „Бузово кале” е обвеяна с легенди, свързани с днешното название на селището. Свързано е с войводата Буз- един от защитниците на крепостта „Бузово кале” по време на падането на страната под турско робство. Самата отбранителна система се намира на 2 км. югоизточно от населеното място се смята, че е изградена по време на император Юстинян(царувал от 527 до 565 г.). Крепостта е имала огромно значение по време на Първото и Второто българско царство. Легендата разказва, че седеем месеца удържала на нападенията на турските пълчища. Пристигнал чак от Албания Али паша - специалист по превземането на крепости. Пленил внука на една баба и го принудил да издаде къде се намира водоизточника, до който водел таен тунел под отбранителната стена. Гладът и жаждата сломили защитниците и една нощ воеводата Буз извел тайно хората в тъмните дебри на Сърнена гора. Преданието е потвърдено и от сървеменните разкопки, които откриват тунел към външен водоизточник.
През т.г. разкопките извадиха на бял свят значителна част от крепостта Бузово кале. Това е една от най-големите подбалкански средновековни крепости, простираща се на 13 декара площ. Има запазени крепостни съоръжения с височина над 4 метра, въпреки че е била два пъти опожарявана. Стените са дебели 2 метра, като при изграждането им са били използвани естествените гранитни скали. Очевидно е бил важен център по време на византийското владичество, а по-късно – и по време на Второто българско царство. В най-високата част е има вътрешна цитадела, което свидетелства, че е била на знатен местен владетел. Изградена е на три средногорски върха, разположени в редица с посока изток- запад, средният от които доминира по височина- 544m над морското равнище. Строителите умело са свързали крепостната стена със скалните масиви. Крепостта е разрушена, но на много места има останали надземни останки. На най- високата част има останки от кръгла кула, която е запазена до 3.5m над земята. От нея стената прави чупка в северна посока. Крепостта има форма на неправилен четириъгълник и е обграждала пространство от 17дка. От западната страна на крепостта стената е двойна. Южната стена е усилена с бойни кули. Кулата е свързана с вътрешната западна стена. Към река Тунджа се е спускал подземен ходник за водоснабдяване. Крепостта е съществувала още през ранновизантийско време през V-VI век, както и през XII-XIV век. Зидарията е от ломен камък, споен с бял хоросан, смесен с парчета от счукана тухла. Крепостта е охранявала пътя и прохода към днешното село Казанка в южните склонове на Средна гора. Разположението и позволява да посреща удари както от север, така и от юг.

Днес край Бузовград освен непрекъснатия поток от туристи, има определении дати, които привличат повече посетители. На 21 юни- пролетното равноденствие се смята, че преминава слънчевия лъч през мегалита. Възстановката на тракийския обичай се провежда и на 21 септември (есенно равноденствие). Тогава местните жители се включват в древния ритуал и поднасят храни и плодове като жертвоприношение на мегалита. Екопътеката край Бузовград е само 2,5 километра, но за кратко време всеки турист може да направи разходка в различни исторически епохи.

Автор: Лилия Лозанова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори