Търси

Архитектурно-исторически резерват «Трапезица»

Центърът за интерпретация на културното наследство впечатлява гостите с мултимедийно представяне на архитектурата и археологическите находки.

Архитектурно-исторически резерват «Трапезица».

Архитектурно-исторически резерват «Трапезица». Автор / Източник: www.wikimapia.org

Възстановените обекти на Трапезица, а в дълбочина се вижда Царевец.

Възстановените обекти на Трапезица, а в дълбочина се вижда Царевец. Автор / Източник: www.desant.net

Възстановената Югоизточна кула

Възстановената Югоизточна кула Автор / Източник: www.actualno.com

Обемната възстановка на Двореца на Асеневци

Обемната възстановка на Двореца на Асеневци Автор / Източник: www.borbabg.com

Фуникулярът, с който може да се достигне до хълма Трапезица.

Фуникулярът, с който може да се достигне до хълма Трапезица. Автор / Източник: www.investor.bg

PREV NEXT

Архитектурно историческият резерват «Трапезица» е един от символите на ВеликоТърново и се намира на едноименния хълм, над живописните меанди на река Янтра, точно срещу другата емблема на града – Царевец. Разположен е на площ 116 дка, като 80 дка са терените покрай крепостните стени. Около 60 дка са тревните площи, които ще бъдат облагородени през т.г. от общинското предприятие «Зелени системи». 

Крепостта Трапезица е втората крепост на вътрешния град на Средновековен Търновград.
Намира се на десния бряг в последния голям завой на река Янтра към Дервента, северозападно от крепостта Царевец. Мястото е естествено непристъпно като е заобиколено от три страни с реката. Хълмът бил допълнително укрепен с високи крепостни стени върху скалите. От тях до реката се спускали и два напречни укрепени коридора – по югозападния, и по източния склон, от дворцовия комплекс в посока Владишкия мост. Представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Хълмът е заобиколен от система от отбранителни съоръжения. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида се спускали по склоновете на хълма – единият в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.
На Трапезица са живеели знатните боляри, но тук е бил и един от духовните центрове на града, като до момента са разкрити 19 църкви. Най-известната е №8, където се смята, че са били мощите на Свети Иван Рилски.

2017 г. ще е  първият пълен туристически сезон след създаването на новата визия на хълма с дарение на азербъджанската фондация  „Гейдар Алиев”.
Фондацията работи под егидата на първата дама на страната Мехрибан Алиева, която през м.г. стана носител на две от най-големите отличия на старата столица. С 2,5 млн. лв. бяха извършени консервационни и реставрационни дейности, които обхващат част от обектите в Архитектурно историческият резерват «Трапезица». Сред тях са Западната крепостна стена, реставрация на покривните конструкции  и експозиционно обновяване на три църкви от Средновековието - № 6,10 и 13. По отношение на инфраструктурата са осигуряване на транспортен и пешеходен достъп (до ул. Трапезица), художествено осветление; ремонтни дейности на обслужващите алеи; естетическо оформление на зелените площи  -храсти, дървета и пр. Разбира се един от акцентите е създаване на Център за интерпретация на културното наследство. Проектът е на великотърновският архитект Пламен Цанев, който е автор и на разработки на други обекти в резервата.

Какво ще видят посетителите на Трапезица?
Още с наближаването на Царевец се разкрива прекрасната гледка към срещуположния хълм, където са възстановените Дворец на Асеневци и Югоизточната кула. Тези, които изберат да вървят по екопътеката и пешеходните алеи няма как да не се спрат пред новия център. В него са представени над 300 експоната от различни исторически периоди, разкрити при археологическите проучвания на хълма. Използвани са, както  традиционни начини, така и модерни за представяне на културно-историческото наследство на Трапезица” чрез възможностите на съвременните технологии, сред които са и 3D изображения. На огромна видео стена с размери 3х2 м. може да се изгледа видеофилм, който представя  живота на Трапезица през различни исторически периоди. Отделно върху макет на хълма ще бъдат проектирани възстановки и картини от XII-XIII век до наши дни. На монитори посетителите ще могат да следят видео презентации за живота през Средновековен Търнов, за археологическите и исторически съкровища на града през различните епохи, стенописи от църквите на Трапезица и др. Разбира се във витрини са представени предмети от бита на обитателите на историческия хълм, ценни археологически находки и др. При отбелязването на Деня на Независимостта през 2016 бяха представени златните пръстени, обеци, наушници, открити при проучвания, които отново бяха прибрани. 

След като излязат от експозиционния център, гостите могат да се потопят в реалната среда от сгради и обекти, свързани със славното минало на хълма. Условно може да се каже, че са обособени три комплекса, които привличат вниманието на гостите. Единият е военният, вторият е обособен около Манастира „Свети Иван Рилски”, а третият е около църква № 3. Край този храм беше открит костен завършек на епископски жезъл и това дава основанието да смята, че тук е Епископията на Трапезица.

Дворецът на Асеневци
Сензационната новина, че е открит дворецът на Асеневци, беше обявена през септември 2009 г. от екипа под ръководството на археолога проф. Константин Тотев. При разкопки в северната част на хълма археолозите се натъкнали на огромна сграда с размери 33х10 м. Тя е „кацнала“ на най-високата кота на хълма. Още в първите дни се установи, че са запазени дебели зидове с височина до 6 м, слепени с хоросан и покрити с фрески. Изследователите откриват 3 големи помещения с тесни коридори. Дворецът е датиран от края на XII в. Около него се оформя монументален комплекс с военно укрепление, стражева кула и главна улица. Има и дворцова черква, в която са съхранявани мощите на св. Гавриил Лесновски. В добавка към построената през XIII в. черква археолозите се натъкнали на манастирски комплекс.

Разкопките на двореца разкриват и богат аристократичен некропол от XIV в. В проучените над 30 гроба са намерени златосърмен текстил, сребърни и златни накити и апликации, които по пищност могат да се сравняват само с богатите погребения от черквата „Св. 40 мъченици“. Сред най-ценните находки са сребърен пръстен с двуглав орел, символизиращ династията Палеолог и златен дамски пръстен с лилия – цветето емблема на френския кралски двор. Освен откритите накити, в гробовете е имало и богат инвентар, с който били погребвани млади хора. В некропола има и вторични погребения в ковчези, пренесени от други места. Това говори, че болярите са се опитвали да съберат костите на близките си на свещеното място на Трапезица. Дворцовият комплекс е съществувал до падането на столицата Търново под турско робство през XIV век, смятат изследователите. 

Храмовете на Трапезица
Всяка от църквите на хълма има нещо уникално. Те са били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда. Многобройните и добре украсени храмове свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

Най-голяма по размер е църква № 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Известно е, че цар Иван Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Около църквата е бил оформен манастир, обаче това е най-голямата църква от Второто българско царство. Площта й е над 3,6 дка. Тя била широка 14,50 м и дълга 20 м. Само за сравнение – Патриаршията на Царевец е 12х19 м. 

Първо се е появила малка църква, която Иван Асен II е издигнал заради мощите на св. Иван Рилски. Във втория строителен период църквата става двукорабна, а в третия вече е добавен и южният й кораб. Той става отделен параклис, но дава цялостния образ на храма. Тогава е изградено и водохранилището. А в четвъртия си период църквата вече придобива завършен вид на кръстокуполен храм. Най-накрая е добавена и една галерия от западната страна.

Към момента към знаковия храм №8 не са приложени мерки за консервация и реставрация.
Той е с най-сложната архитектура и засега няма яснота кога ще бъде обект на консервация. Такива мерки са предприети към църквите № 6,10 и 13, в които има съхранени стенописи.

Църква №5 е от времето на първите Асеневци и е единствената с мозайка. Номер 16 е най-ранно датираната. Номер 2 е първата разкопана и една от т.нар. църкви гробници (като 7 и 14), защото в нея са разкрити три гробници. Петър Берон я открива и той предполага, че това е църквата „Св. апостоли”, защото е намерил каменна плоча с изображенията на Архангел Михаил. Църквите с №6, 11, 13, 14  са известни като „царските църкви”, защото археолозите са намерили в тях царски персонажи. Номер 12 има късни градежи, а №18 е различна, защото има седалки край стените си и мивки.

Мистерията на масовият гроб край манастирския комплекс Свети Иван Рилски”
Той е открит през 2008 г. от археолога Йордан Алексиев. Тук са открити останки на 43-ма души. От тях 21 мъже на средна възраст, 7 жени, 4 деца под седем години, 3 на възраст между 7 и 14 г. и двама юноши. Има и 6 скелета, чийто пол не са успели да уточнят дори и експертите от Института по експериментална морфология и антропология при БАН. Загадката около смъртта им провокира изследователите, които работят по няколко версии. Сред тях са природно бедствие като земетресение или чумна епидемия. За откривателя най-логично звучи природен катаклизъм, който е разрушил сградата и е затиснало намиращите се в нея хора. Предполага се дори, че епицентърът може да е днешна Вранча или Стражица. Съществува още една хипотеза, свързана с  посичането на търновски първенци. Обаче изследователите не установяват по останките следи от насилие.

Оживялата „Трапезица”
През последните години в рамките на социализация, консервация и реставрация се възстановяват находките на историческия хълм. Освен това те заживяват нов живот и във виртуалните проекти и обемни възстановки на  обекти от Архитектурно -историческия резерват. Това, което всеки турист забелязва е Двореца на Асеневци и Югоизточната кула на Трпазица. Те, както и сградата на новия Център за интерпретация на културното наследство, са дело на арх. Пламен Цанев. Той е направил обемни възстановки на знаковата църква №8, която е най-големият средновековен храм в България, на църква №3 и сграда №2, южната крепостна стена и югоизточната порта.
Архитектът споделя, че в манастирски стенопис в Румъния е открил как точно е изглеждала Трапезица по времето на Второто Българско царство. В стенопис от църквата „Св. Параскева” в гр.Роман, е изобразено пренасянето на мощите на св. Петка в дворцовата църква. Там доста подробно са изобразени северозападната кръгла кула на двореца и схема на Трапезица, показваща крепостните стени, бойните кули и църкви на хълма. Северната кула е най-високата точка на Трапезица, която заедно със северната порта образува общ военен комплекс. Кулата се издига на повече от 20 м, построена е на най-високата надморска височина – около 203 м. Тя е възстановена също по проект на арх. Цанев в почти автентичен вид, по източници от XII-XIII век. Той е работил е съвместно с археолози, за да съчетае правдиво архитектурата и историческите свидетелства. Потвърди, че има готовност да направи проекти и на други обекти на Трапезица, за които бъдат осигурени средства за консервация и реставрация. Подобни мерки са изключително належащи да бъдат приложени през следващите 5 години, защото откритото от археолозите трябва да бъде съхранено, категоричен е арх. Пламен Цанев.

Ако решите да посетите АИР „Трапезица”, ще имате възможност да се потопите в славата на Второто българско царство. Разходката ще убеди всеки посетител, че  Велико Търново е достойно да кандидаства с Двореца на Асеневци на „Трапезица” пред ЮНЕСКО.

Новоизграденият фуникуляр, известен като стъклен асансьор, ще заработи през май или през топлите дни на април. Съоръжението има технически особенности, които позволяват експлоатацията му само в топло време. Релсовото съоръжение не работи при температура над 35 и под 5 градуса, както и при силен вятър и дъжд. Отделно е входна такса от 6 лв. за възрастни, а за използването на транспорното съоръжение цената е 10 лв. в двете посоки, като за  хора с увреждания е наполовина. Разбира се предвидени и са облекчения за пенсионери, групови и семейни билети и др.

Автор: Лилия Лозанова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори