Търси

Античният град Улпия Ескус

В близост до брега на река Дунав в местността Градището, край с. Гиген, Плевенско се намира античният град Улпия Ескус.

Улпия Ескус е обявен за архитектурно-строителен паметник.

Улпия Ескус е обявен за архитектурно-строителен паметник. Автор / Източник: Димитър Шиклев

Върху югоизточната част на ареата на форума са открити останки от малка църква и архитектурни детайли от интериора й

Върху югоизточната част на ареата на форума са открити останки от малка църква и архитектурни детайли от интериора й Автор / Източник: Димитър Шиклев

Първите разкопки на античния град се провеждат през 1904 -1905 г

Първите разкопки на античния град се провеждат през 1904 -1905 г Автор / Източник: Димитър Шиклев

В големите градове се издигали грамадни бани, наречени ,,терми”

В големите градове се издигали грамадни бани, наречени ,,терми” Автор / Източник: Димитър Шиклев

Храм на Юпитер

Храм на Юпитер Автор / Източник: Димитър Шиклев

Храм на Юпитер - фриз

Храм на Юпитер - фриз Автор / Източник: Димитър Шиклев

Градът е бил защитен с каменна стена, изградена в траяново време – през 106 г

Градът е бил защитен с каменна стена, изградена в траяново време – през 106 г Автор / Източник: Димитър Шиклев

Фриз-архитрав от колонадата пред храма на Юнонабикови глави

Фриз-архитрав от колонадата пред храма на Юнонабикови глави Автор / Източник: Димитър Шиклев

Върху вратовете си биковете  те носели тежки гирлянди от листа на различни дървета: лавър, дъб и други

Върху вратовете си биковете те носели тежки гирлянди от листа на различни дървета: лавър, дъб и други Автор / Източник: Димитър Шиклев

Сграда с мозайката от

Сграда с мозайката от "Ахейци" Автор / Източник: Димитър Шиклев

При разкопки са открити форумен комплекс, храмове на Капитолийската троица (Юпитер, Юнона, Минерва)

При разкопки са открити форумен комплекс, храмове на Капитолийската троица (Юпитер, Юнона, Минерва) Автор / Източник: Димитър Шиклев

Храм на богинята на щастливата съдба Фортуна

Храм на богинята на щастливата съдба Фортуна Автор / Източник: Димитър Шиклев

Целият комплекс бил изпълнен в коринтски стил

Целият комплекс бил изпълнен в коринтски стил Автор / Източник: Димитър Шиклев

Улпия Ескус е строен по типичния за римските градове начин с  правоъгълна форма

Улпия Ескус е строен по типичния за римските градове начин с правоъгълна форма Автор / Източник: Димитър Шиклев

На юг от храма на Фортуна се простирала грамадна обществена сграда от която са разкрити само 2100 кв. м.

На юг от храма на Фортуна се простирала грамадна обществена сграда от която са разкрити само 2100 кв. м. Автор / Източник: Димитър Шиклев

Непосредствено на север от трите храма на Капитолийската троица цялостно е разкрита и изследвана Гражданаската базилика

Непосредствено на север от трите храма на Капитолийската троица цялостно е разкрита и изследвана Гражданаската базилика Автор / Източник: Димитър Шиклев

Улиците са в посока изток – запад и север – юг

Улиците са в посока изток – запад и север – юг Автор / Източник: Димитър Шиклев

 Улици с покрит тротоар (porticus) в коринтски или дорийски стил

Улици с покрит тротоар (porticus) в коринтски или дорийски стил Автор / Източник: Димитър Шиклев

Уличната мрежа е била снабдена с водопроводна система от глинени и по – рядко от оловни тръби

Уличната мрежа е била снабдена с водопроводна система от глинени и по – рядко от оловни тръби Автор / Източник: Димитър Шиклев

Върху плочестата настилка днес могат да се видят издълбаните коловози

Върху плочестата настилка днес могат да се видят издълбаните коловози Автор / Източник: Димитър Шиклев

Елементи от колони фризове и плочи

Елементи от колони фризове и плочи Автор / Източник: Димитър Шиклев

Елементи от колони фризове и плочи

Елементи от колони фризове и плочи Автор / Източник: Димитър Шиклев

Елементи от колони фризове и плочи

Елементи от колони фризове и плочи Автор / Източник: Димитър Шиклев

При разкопки са открити форумен комплекс, храмове на Капитолийската троица (Юпитер, Юнона, Минерва)

При разкопки са открити форумен комплекс, храмове на Капитолийската троица (Юпитер, Юнона, Минерва) Автор / Източник: Димитър Шиклев

Елементи от колони фризове и плочи

Елементи от колони фризове и плочи Автор / Източник: Димитър Шиклев

Баните заемат видно място сред обществените постройки в градовете, тържищата и военните лагери

Баните заемат видно място сред обществените постройки в градовете, тържищата и военните лагери Автор / Източник: Я

с. Гиген-  Римска кула

с. Гиген- Римска кула Автор / Източник: Димитър Шиклев

PREV NEXT

В близост до брега на река Дунав в местността Градището, край с. Гиген, Плевенско се намира античният град Улпия Ескус. Римският град е възникнал през Ів.н.е. като наследник на тракийско селище. Около него по-късно е изграден лагерът на Пети македонски легион.
Градът е изграден върху плато с неправилна петоъгълна форма. Общата му площ възлиза на 28 хектара.

История
Военният лагер получава статута на колония и град със собствено управление след победата на император Марк Улпий Траян над даките. Римският град се превръща във важен кръстопът, като силен разцвет преживява през ІІ – ІІІ в. Тогава е изградена централната градска част. Улпия Ескус е строен по типичния за римските градове начин с  правоъгълна форма, а улиците са в посока изток – запад и север – юг. И днес посетителите могат да видят останки от улици, храмове, голяма гражданска базилика. Градът е в разцвета си и през ІV в. – при управлението на император Константин Велики. Тогава столица на римската империя става Константинопол, а на брега на река Дунав е изграден голям каменен мост, за откриването на който идва лично императорът. Ескус претърпял нашествията на готите, както и на хуните г. Градът бил унищожен от аварите и славяните пез 585 г. Животът в Ескус прекъсва чак до Х век, когато било построено селище, чието име не е известно и което просъществувало чак до турските нашествия през XIV в. Градът отново престава да съществува и потъва в забрава за дълго време.

Архитектура, градоустройство, култура
Първите разкопки на античния град се провеждат през 1904 -1905 г. По-късно, през 1947 – 1951 г. археолозите откриват голяма обществена сграда, а в едно от помещенията й е намерена една от най-добрите римски многоцветни подови мозайки по българските земи. В централната част е изобразена сцена от комедията „Ахейци”. Мозайката е реставрирана и консервирана и днес може да се види в Регионалния исторически музей в  Плевен. При разкопки са открити още форумен комплекс, храмове на Капитолийската троица (Юпитер, Юнона, Минерва), голяма базилика, обществени сгради, бани и др.

Улпия Ескус е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение със статут на археологически резерват.
През I в. сл. Хр. В Ескус е имало три селища с различен статут – лагерът на легиона (castra), цивилното селище на ветераните (canabae) и тракийското село (vicus). Император Траян превърнал Ескус в град с ранг на колония (colonia Ulipia Oescensium). За градската управа на Улпия Ескус узнаваме от намерените латински паметници. Начело са стояли двама duumviri, избирани сред най – видните представители на градската аристокрация. През раннохристиянската епоха Ескус е епископски център. Споменава се епископ Юлиян 343 г. Върху югоизточната част на ареата на форума са открити останки от малка църква и архитектурни детайли от интериора й.

За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния град Ескус едва в края на XVII в. от италианския военен инженер граф Луиджи Марсили. По – късно руините са посетени и описани от унгареца Феликс Каниц, чеха Карел Шкорпил, българина Борис Дякович и др.
В резултат на разкопките, са добити ценни данни за местоположението, формата, размерите, поселищното развитие, укрепителната система, уличната мрежа, обществените и училищните сгради, икономическия живот, културата, религията и погребалните обичаи на местното население, което се е състояло от траки, италийци /през I - II в./, преселници от Мала Азия. Официалният език в града бил латинският. Разкопките са съсредоточени В първоначалния град /наречен от нас условно “Ескус І”/ и то в централната му част, където се простира обширният комплекс на градския площад, и в източното разширение на града /”Ескус ІІ”/. Цялата площ вътре в крепостните стени възлиза на около 280 декара, толкова, колкото e площта на Нове при Свищов, Никополис ад Иструм при с. Никюп, Великотърновски окръг и други римски градове у нас.

Разграничават се три типа улици:

  • Улици с покрит тротоар (porticus) в коринтски или дорийски стил, 
  • С тротоари, но без портик,
  • Улици без тротоари. 


Ширината им е различна в зависимост от тяхното местоположение и значение за града; 6.0 м, 4.5 м, 3.0 м, и др. Платната на уличната мрежа са били постлани с масивни варовикови плочи с неправилна форма и с различна големина. По средата са поставяни най – големите плочи, които покривали дълбоките зидани с камък и бял хоросан канали за извеждането на дъждовните и отпадните води извън града. Върху плочестата настилка днес могат да се видят издълбаните коловози, които се образували от движението на каруци и колесници. Някои пасажи обаче са постлани само с чакъл и пясък. Уличната мрежа е била снабдена с водопроводна система от глинени и по – рядко от оловни тръби, разположени встрани и по плиткото на каналите за отпадните води. Те достигали до всичките квартали и сгради на града. Главният водоизточник се намира при с.Оряховица, на 20 км южно от Ескус. Акведуктът бил изграден от изпечени тухли, а отвътре стените му са били измазани с хидрофобен хоросан. Друг акведукт от глинени тръби е открит в м. “Доброщина” на 3 км. южно от с. Гиген. В града са разкрити кладенци изградени от кръгли варовикови пръстени или от грубо одялани варовикови камъни.

Градът е бил защитен с каменна стена, изградена в траяново време – през 106 г. или малко след това. Междинните кули са правоъгълни и се намират от вътрешната страна на стената, докато при портите се издава слабо навън и повече навътре, както показват изледванията при западната порта. В отделни сектори е разкрита каменна стена в opus vittatum mixtum, но несъмнено става дума за по – късни преправки.

Средище на обществено – политическия, икономическия, културния и религиозен живот в римската колония Улпия Ескус бил градския площад (forum). Северната по – голяма част на форума е заета от площада под открито небе (area) – 96 х 58 м. бил послан с големи правоъгълни плочи, днес запазени добре в североизточния вътрешен ъгъл. В северния край на комплекса се откриват основите и отчасти стените на трите самостоятелни храма на Капитолийската троица: Юпитер Оптимус Максимус (Iuppiter Optimus Maximus), Юнона (Iuno)  и Минерва (Minerva). Те били построени в коринтски стил. Характерна черта на архитектурната украса на храмовете е украсата на корнизите под покрива с релефни палмети, чиито листа не са превързани долу с панделка. В Националния археологически музей в София се намира мраморно торсо на Атина Минерва, пренесено от Ескус. Липсват надписи в чест на богинята Юнона.

Трите страни на ареата на Форума (без северната) на Ескус са били заобиколени от варовикови коринтски колонади , чиито фризове били украсени с релефни бикови глави . Върху вратовете си те носели тежки гирлянди от листа на различни дървета: лавър, дъб и други. Задната страна на фризовете била изпълнена с растителни орнаменти, направени с голяма вещина. Корнизът под покрива имал релефни палмети, чиито листа не са превързани долу с панделка. 

Непосредствено на север от трите храма на Капитолийската троица цялостно е разкрита и изследвана Гражданаската базилика (basilica civilis, basilica forensis) на Улпия Ескус, ориентирана изток – запад .Тя е била трикорабна и влизането и ставало от запад, откъм cardo maximus. Всеки кораб имал свой вход. Северният кораб имал още един вход в източния край на северната стена. Северната му стена била заета от редуващи се последователно полукръгли и правоъгълни ниши, в които се издигали бронзови и мраморни статуи на римски императори, провинциални управители на Долна Мизия, видни личности и римски божества. В една от нишите е открита мраморна статуя на бог Аполо. Южният кораб използва северната външна стена на храмовете на Капитолийската троица.

Голям интерес представлява централният кораб, който имал широк вход (3.60 м) с дървена двукрила врата. Влиза се в едно правоъгълно предверие, което водело към него. Четирите страни на кораба и трите страни на предверието били на два етажа. Първият етаж имал цилиндрични варовикови коринтски колони и фриз – архитрав. Върху част от фриза на този етаж бил издълбан атински надпис в чест на император Хадриан. Гражданската базилика била изградена малко след храмовете на Капитолийската троица.
Вторият етаж на предверието “А” и на средния кораб на базиликата в Улпия Ескус има много особено архитектурно устройство. Вместо цилиндрични варовикови колони тук се използвали варовикови стълбове с паралелепипедна форма. Долната им част предсавлявала четирисранен постамент, а горната част – цяла фигура на млада жена. В долната част на етажа, между стълбовете, са изправени отвесни бели варовикови квадратни плочи, които образували парапет. По средата на плочите се виждал кръгъл релефен медальон, който отвън имал пояс от плетеница и втори пояс от яйцевиден орнамент. По средата, върху гладкия фон, изпъквали релефните глави на различни мъже и жени. Отвън плочите били украсени с лезбийска и йонийска кима.

В югоизточния ъгъл на Форумния комплекс храмът на Фортуна е цялостно разкрит и проучен. 
Планът му е правоъгълен. Състои се от следните компоненти:
     1. Южен портик с двуреден латински строителен надпис дълъг 26 м
     2. Вътрешен правоъгълен двор с колонада;
     3. Храмът на Фортуна;
     4. Помещения на север от храма. 

Целият комплекс бил изпълнен в коринтски стил. Латинският надпис съдържа имената и титлите на римския император Комол (180 – 192) на когото е посветен храмът. Според съдържанието на надписа храмът бил издигнат със средствата на “сдружението на занаятчиите” (collegium fabrorum) през 190 г. Колонадата на вътрешния двор била украсена с фриз – архитрави изпълнени с релефни бикови глави и гирлянди от лавър. Храмът на Фортуна се състоял от предверие и култово помещение. Южната фасада имала четири коринтски колони. Върху триъгълния фронтон са изобразени две Виктории, които държат лавров венец. Вътре във венеца е имало релефно изображение – вероятно глава на Медуза, която да предпзва от злото. 

Непосредствено на юг от храма на Фортуна се простирала грамадна обществена сграда от която са разкрити само 2100 кв. м., вероятно половината от площта й. В едно от помещенията има многоцветна подова музайка. В центъра й е изобразена театрална сцена в която участват трима актьори с маска и един мъж без маска. Върху белия фон над фигурите се чете надписът MENANΔPOY AXAIOI, т.е. ,,Ахейци на Менандър”. Става дума за прочутия атински писател – комик Менандър. 

Баните заемат видно място сред обществените постройки в градовете, тържищата и военните лагери.
В големите градове се издигали грамадни бани, наречени ,,терми”, които имали многобройни и просторни помещения, свързани с банските процедури и развлеченията на къпещите се. В югоизточния край на Ескус е проучена една баня  с необходимите помещения: apodyterium, tepidarium, caldarium, sudatorium, два басейна за топла и хладка вода I figidarium. Банята се датира от IV в. сл. Хр., но е построена врху останките на по – стара сграда със същото предназначение. Срещу банята се намирали в редица седем правоъгълни магазина. Между двете постройки минава един decumanus.

На изток от града е изградено разширение (наречено условно Oescus II) площ 10 хектара с правоъгълна форма. Археологическите разкопки показват, че там е имало жилищен квартал на римската колония от времето на Принципата. На 25 – 30 м северно от по – късно изградената североизточна кула № 4 е открита част от масивна жилищна постройка. В едно от помещенията има цветна подова мозайка с изображението на “матаморфозата” на младия Кипарис в дървото кипарис”. 

Ескус е бил важна станция на Крайдунавския път.
Друга локална артерия отвеждала към Сердика и Никополис ад Иструм. През IV в. имало и местен път до моста на Дунав.  На всеки 5 години се избирали лица, които преброявали имущественото състояние на гражданите. Богатите граждани не живеели в самия Ескус. В градската територия те имали свои домени с богати вили. Там изкарвали летните горещи месеци и си почивали. В града идвали предимно, когато се събирали градските съветници за поредното съвещание. Мястото на Улпия Ескус в ареала на Долния Дунав било стратегическо важно. 

Оттатък реката римляните имали изграден форт Сукидава. На 5 юли 328 г. бил осветен големият каменен мост между Ескус и Сукидава. Той бил дълъг 1150 м, изграден от монолитни каменни блокове и с дървена платформа отгоре. Негов автор бил архитектът Теофил. Император Константин Велики дошъл лично за освещаването на моста. Мостът усилил търговските връзки с варварския свят. Укреплението оттатък Дунав го предпазвало от разрушения при набези.

Археологическите разкопки установиха върху площта на Oescus I наличието на българско средновековно селище от X – XIV в. с неизвестно засега име. Жилищата са вкопани в пластовете от късноримската и ранновизантийската епоха. Установени са отчасти техните планове и устройства на основите и стените. Многоброен и разнообразен е керамичния материал, открит върху цялата разкопана площ на Ескус I. Той е аналогичен на находки от други средновековни селища в днешна България. Върху храма на Фортуна са открити каменните основи на малка кръстокуполна църква с притвор от запад. В северния зид на наоса, на нивото на пода, е открита долната част на правоъгълен варовиков блок с издълбан старобългарски надпис, в който се заклеймява някакъв еретик. Засега това е първият и единствен старобългарски надпис с такова съдържание, вероятно от X в. по нашите земи.

Важно значение за датировката на обектите в Улпия Ескус има разкритият нумизматичен материал. Сред откритите монети, като количество доминират късноантичните. Сигурно датиране, а и тези от които е било възможно извличането на насочваща информация, принадлежат към IV в. от времето на Константин I, Констанций II, Констанций Гал и Теодосий II.

Информация за туристи:
Античният град Улпия Ескус се намира на 22 км от град Гулянци. От Гулянци се поема към село Брест, а оттам за село Гиген. Преминава се през цялото село (навсякъде в селото има указателни табели) и на 2 км от него се виждат останките от античния град.

Работно време:
от понеделник до неделя
09.00 - 17.00 ч.

Входни такси:
възрастни - 2 лв.
учащи и пенсионери - 1,00 лв.
За групи (ученици, студенти, пенсионери над 5 души) - 0,50 лв.
Беседи на български език - 5 лв.
ЗА КОНТАКТИ   www.plevenmuseum.dir.bg

Автор: списание Още за къщата, по матепиали от bg-archaeology.blogspot.com

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори