Търси

Градините на Drummond Castle - най-добре пазената тайна

За градините на Drummond castle казват, че трябва първо да бъдат видени, за да се повярва, че такова нещо наистина съществува. Drummond castle е разположен в Югоизточна Шотландия в графство Пъртшир

Градините на Drummond Castle - най-добре пазената тайна

Градините на Drummond Castle - най-добре пазената тайна Автор / Източник: Още за къщата

За градините на Drummond castle казват, че трябва първо да бъдат видени, за да се повярва, че такова нещо наистина съществува. Drummond castle е разположен в Югоизточна Шотландия в графство Пъртшир, северозападно от Единбург.

Нищо не подсказва, че невзрачното и отбелязано единствено със семпла табела отклонение от пътя Крийф – Мътхил и последващата го тясна алея, която сякаш няма край, рамкирана от величествени букове, ще изведат до почти нереалистична гледка. Независимо от това дали сте предварително подготвени с някаква визуална представа за великолепието на тези градини, едва ли някой би успял да възпре неволното си възклицание пред внезапно разкриващата се прелест. В действителност усещането въобще не може да се опише с думи и далеч надминава всякакви очаквания на посетителите. Те идват тук привлечени дори от една-единствена красива снимка в някоя от многобройните туристически брошури или интернет сайтове за забележителностите на Шотландия. Drummond Castle и неговите градини дори са били използвани като декор на филм. В “Роб Рой – легенди в мъглата” където замъкът е бил заснет като резиденцията на Монтроуз. Самото място, където се издига замъкът, е доста отдалечено и, за да се види наистина е необходимо човек да си е поставил конкретната цел да отиде именно там. Drummond castle и неговите градини, които въпреки че са сред десетте най-красиви градини на Великобритания според не един автор или издание, всъщност не се афишират шумно. За туристите няма специално изградени удобства като кафене или магазин за сувенири, а на входа ги очаква един-единствен човек. Зад високите стени на замъка и непретенциозното преддверие, обаче се разкрива най-невероятната и спираща дъха градина, а ефектът на изненадата засилва магнетизма на “най-добре пазената тайна на Щотландия”. Главният градинар Питър Рандоло продължава да се шегува и за него отдавна вече не е странно, че първото и единствено нещо, което се изтръгва от устата на сякаш закованите пред балюстрадата и вперили поглед надолу към простиращата се градина туристи, е кратичкото “уау”.
 
Историята
От клана Дръмонд произлизат едни от най-могъщите и високопоставени хора в Шотландия, като корените му датират от началото на XI век. Повече от 500 години родът служи вярно на кралския двор, като от тях се заемат най-високите военни и управленчески позиции. Дръмонд са били известни и с техния буен темперамент. Смята се, че родът им произлиза от Йорик де Марот, кралски адмирал и внук на краля на Унгария Андрю.  От тяхната фамилия са били издигнати две кралици на Шотландия, но съдбата не се оказала достатъчно благосклонна към третата кралица от клана Дръмонд, която не била официално призната.

И Drummond castle, който е построен през 1491 година, също не е лишен от славата и  интригите, съпътствали рода на Дръмонд. За дъщерята на сър Джон Дръмонд I, който полага основите на замъка, Маргарет се говорело, че е била любовница на краля на Шотландия Джеймс IV. Според слуховете те дори се оженили тайно и имали дъщеря. Шотландският благородник Джеймс IV обаче имал други планове. Силното му желание да сключи съюз с Англия трябвало да бъде подкрепено и с брак между него и Маргарет Тюдор, сестрата на английския крал Хенри VII. Така Маргарет Дръмонд се оказала сериозна пречка и тя и двете ґ сестри били отровени.
 
Някъде около 1650 година кланът Дръмонд са принудени да напуснат замъка и земите си. Преследвани заради лоялността си към Чарлз I, те се преселват в Стобхол. Веднага след това Drummond castle се превръща в гарнизон за войските на Кромуел и едва когато той напуска Шотландия, фамилията се завръща обратно в именията си. Дукесата на Пърт пък била наказана доживот със заточение в замъка, тъй като е осигурила в него убежище на принц Чарли. Кланът Дръмонд загубват отново владенията си при възставането на якобинците през 1745–1746 година и се завръщат за пореден път през 1784 година, а едва през 1830 година успяват да си възвърнат загубените титли.

Днес Drummond castle, който за разлика от градините никога не е бил отварян за посетители, е дом на лейди Джейн Уилъгби де Иръсби, наследница на сър Джон Дръмонд по майчина линия.
Първоначално върху объл хълм е бил издигнат типичен за Шотлндия замък с кула. След 1600 година замъкът бива уширен, като през 1630 година е добавена входната порта. Оригиналната кула е била реконструирана през 1653 година след обсадата на войските на Кромуел.
 
Градините
Градините, разположени в южното подножие на Drummond castle, често са наричани гордостта или бижуто на Шотландия. Никой, който ги е видял с очите си, не се съмнява, че величието на замъка се дължи именно на тези партерни градини в италиански стил. През 1508 година тук са били отглеждани череши за Джеймс IV, когато ловувал в близката гора. Първото естетическо оформление на терена около замъка е направено през 1630 година от сър Джон Дръмонд II, втория граф на Пърт.

Като център и доминант в композицията на партерната градина е Кръстът на Сейнт Андрю и като вертикален акцент, изработен от Джон Майлн уникален слънчев часовник от XVII век, който има около 50 повърхности и посочва времето в много европейски столици. Категорично ориентирана по посока север-юг ос разполовява симетрично градината. Стълби от двете страни на обградената с балюстрада тераса водят до следващото по-ниско ниво, откъдето грациозно стълбище се спуска директно към композиционния център - слънчевия часовник, през класическата алея с арки и достига до зеленчуковата градина, скрита зад прекрасен жив плет, разсича гориста месност, преди да се изкачи стръмно нагоре към върха на зелен хълм. Тази идея за приобщаване на околността към представителната градина е по своето естество присъща на френския ландшафтен дизайн, дизайнът на градината на Drummond castle обаче е повлиян от еклектиката, като съвместява и типичните за италианския стил фонтани, терасирани нива, статуи и урни.

Настоящият облик на градината датира от 1820 година. Под влияние на модерната за това време вълна плавните и живописни форми се преобразяват в строги и симетрични пространства,  като към тях се добавят и допълнителни елементи, които характеризират увличането към декоративните орнаменти и растения през Викторианския период. Клементина Дръмонд и нейният съпруг Барон Уилъгби де Иръсби наели архитектът сър Чарлз Бари, за да проектира наново замъка, и ландшафтния архитект Люис Кенеди да сътвори партерна градина, съответстваща на новия облик на замъка.

Бари бил в началото на своята многообещаваща кариера, по-късно той проектира сградата на Парламента, а Кенеди вече е работил за императрица Джозефин в Малмейсън. За нещастие до днес не е достигнала информация, която да свидетелства какви точно идеи е имал всеки от тях. Проектираният от Бари нов Drummond castle никога не бива построен, но се смята, че негова е идеята за италианския стил терасиране на градината, бароковото стълбище, статуите и урните, докато Кенеди е създал дизайна на партерите и озеленяването, негова заслуга са и елементите с френски привкус като алеите, езерцата, цветните бродерии, обрамчени от ниски живи плетове в геометричен растер. В дизайна на градината е вложена и символика. Те изразяват почит към Шотландия и към сродяването между фамилиите Уилъгби и Дръмонд. Партерната градина има правоъгълна форма и се простира върху 1200 кв. м. като е смело разсечена в направление изток-запад от две диагонални линии, които се пресичат в Кръста Сейнт Андрю и пет успоредни алеи, ориентирани по оста север-юг. Живописни големи езера акцентират двата отдалечени края на диагоналните алеи.

В централната част на партера са очертани заплетени мотиви, вградени в квадратни форми, където е пресъздаден в стилизиран вариант гербът на двете фамилии. Използваните растения са в цветовете на клана Дръмонд – червено, бяло и жълто, същите са използвани на места, за да оформят рисунък и в чакълената настилка. Солитерите са подчертани с рамка от синя лавандула и бяла  Anaphalis triplinervis.

Голяма част от растителността, оформяща партера, свидетелства за увлечението по вечнозелените растения, характерно за Викторианския период. Използвани са тис и илекс, португалска лавровишна, пурпурна слива “Рissardii” в комбинация с голямо разнообразие от яркоцветни едногодишни и многогодишни цветя и екзоти. Добиваният в околността бял кварц, отново под влияние на Викторианската епоха, е използван за направата на фонтана и за декориране на периферията, покрай езерата и за шапката на стената на по-ниската тераса. Оформлението на градината е било завършено около 1838 година и тя веднага добила славата на шедьовър, който привлякъл вниманието на кралица Виктория. Тя пристигнала в замъка и прекарала там три дни, с което всъщност започнало нейното първо посещение в Шотландия. Визитата на кралицата била запомнена и със собственоръчно засадените от нея две букови дръвчета.

Зелените растения се развивали необезпокоявани по времето на Втората световна война, обезличавайки дизайна, но градината била върната към предишния си грандиозен облик  от Филис Астор през 1950 година, която се омъжила в семейството.Тя прередила храстите, опростила сложния дизайн на растенията и внесла в градината 30 различни вида ясени.

Архитектурните елементи от характерния бял кварц е бил възстановен съвсем наскоро, а португалската лавровишна оформена в специфична закръглена форма. Градината, която включва много и разнообразни по форма елементи и растения, повлияна от еклектиката, изисква и много сериозно планиране на всякакви промени, за да се постигне хармония, където е възможно. Цветовете са внимателно балансирани и растенията се поддържат съобразно дългосрочен план за придобиване на еднородност и еднаква височина на топиарните (оформени чрез подкастряне) форми. Това, което прави Drummond castle толкова специален, е, че градината изглежда великолепно, гледана от височината на замъка, а разхождайки се в нея, усещането е съвсем ново като в различна градина. Тогава партерът изглежда толкова дълъг, топиарните дръвчета и живи плетове са много по-високи, когато застанеш до тях. Те оформят последователност от закътани пространства, изненадващи зад всеки ъгъл с нещо ново.

Автор: ВЕСЕЛА МАРКОВА

Изпрати на E-mail
  • Етикети:
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори