Търси

Aрхеологически комплекс „Яйлата”

Яйлата е местност, която се намира на 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна.

ффф

ффф Автор / Източник: Димитър Шиклев

Яйлата е местност, която се намира на 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна. 

Местността представлява приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето от скални масиви с височина 50-60 м. и през 1989 г. е обявена за национален архитектурен резерват. В Яйлата  се намира град от пещери – 101 жилища, отнесени към 5 хилядолетие пр.н.е. В северната част има  ранно-византийска крепост от края на 5 в., с частично съхранени четири кули и една порта. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. В Яйлата има и три некропола от III – V в. Единият некропол е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни и други. 

На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.Хр. до средата на XI век. Акваторията около Яйлата е също със значими културни останки. 

Името ‘Яйла‘ е от тюркски произход и на български означава ‘високо пасище’.

Местността се дели на Голяма и Малка Яйла. Малката е южната част от терасата, където са открити доказателства за човешка дейност още от праисторията. Тук именно се намира пещерния град с многобройни жилищни помещения, издълбани в скалите. Тази невероятна находка се отнася към V хилядолетие пр.Хр., за което свидетелстват намерените каменни оръдия на труда. През Средновековието скалното убежище е населявано от монаси, а църквата към него е наречена „Св. Св. Константин и Елена”. В някои от скалните помещения са запазени следи от прабългарско присъствие – по стените са изписани типични за тях рунически знаци. В каменните стени има  раннохристиянски кръстове и каменни икони.

Тук намира аргументи една от историческите хипотези за прабългарския произход и прародина. Според нея прабългарите са наследници на скитски племена, които известно време живяли в тази част на Европа (около 600 г.пр.Хр.), след което се върнали към корените си в Средна Азия. В последствие, подтикнати от неясни причини,  скитите/прабългарите се връщат назад към Източна Европа, където се установяват.

Северната част на местността, която е по-висока е т. нар. Голяма Яйла, където има следи още от антично време. В края на ХIХв. братя Шкорпил преброяват 28 гробници тук. Разкрити са четири скални некропола с капаци и няколко входа: тракийски некропол с двукамерни гробници от II в. и други три некропола от III-V в. Една от фамилните гробници е в близост до скално светилище, обърнато на изток. Другите  гробници имат вход към гробищната камера и не са затворени с капаци. Ако се съди по скелетите открити във всяка от тях, те са използвани многократно. 

Мястото, където е била крепостта, доминира над околния терен. От северната и от източната страна към морето се спускат отвесни скали. Затова отбранителни крепостни стени има само от западната и от южната страна. Стените са с ширина 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. От западната стена има четири кули, а в източния край на южната стена се е намирала портата на крепостта. Във вътрешността на укрепителното селище е разкрита част от главната улица, която води от входа до центъра на крепостта и сграда, която може би е била караулно помещение. Най-вероятно крепостта е имала и втори етаж.

Ранновизантийската крепост е изградена в края на V – началото на VI в., за което свидетелстват археологическите доказателства – предмети от бронз, мед, кост и глина, както и многобройни монети. По това време местността е била подложена на опустошителни нападения от славяни и прабългари, което става причина за нейното разрушение,  в резултат на което три столетия тук животът замира. През IX в. край крепостните руини възниква старобългарско селище, което, подобно на повечето селища в Добруджа, е унищожено от печенегите в средата на XI век.

Освен гробниците и крепостните стени до днес са запазени и останки от антични „винарни”, представляващи камъни за мачкане на грозде и каменни корита, в които са изцеждали винения сок. В местността има „жертвени камъни”, каквито се срещат по цялото ни северно крайбрежие. Те представляват кръгове с диаметър от 22-50 м,  оформени от забити в земята каменни блокове. Някои ги наричат „Българския Стоунхендж”. Учените не могат да ги датират и да обяснят истинското им предназначение.

Яйлата е притегателно място не само заради историческата си значимост, но и заради интересните и редки видове птици, които гнездят тук. През местността минава „Виа Понтика” -  „магистрала” на прелетните птици.  Корморани, дъждосвирци, папуняци, бухали и много други птици гнездят в скалите и огласят денонощно с песните си равнинната местност.

Флората в местността е също забележителна – през месец май целият бряг се покрива с  алените цветове на дивите широколистни божури, които са защитен растителен вид. Според едно предание, на местата, където расте див божур зли сили не стъпват. 

Цялостното излъчване ня мястото е магическо. 

 

 

 

Крепостта

В северната част на равнинната тераса, т.н. Голяма Яйла, се намира малка крепост. Мястото, където е построена, леко доминира над околния терен, отделено е от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг. Последните са широки 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. С фронт към сушата пред западната стена се издават четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Лицата на отбранителните съоръжения са прецизно изградени от плътно прилепени един към друг каменни дялани блокове, които на отделни места достигат дължина до 2,00 метра и широчина до 0,70 метра. От вътре, прилепени до крепостните стени да построени три добре запазени, еднораменни стълби. Те са разположени така, че са давали възможност за бързо и безпрепятствено придвижване на бранителите до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното селище е разкопана неголяма по размер площ. Разкрита е част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно посещение. Интерес представлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което показва, че тя се е издигала на два етажа.

Най-невралгичният и важен пункт и да функционирането, и за отбраната на крепостта и била портата. Тя е от типа кула – порта с два входа с широчина 2,60 метра. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. катаракта), а вътрешният – с двукрила, залоствана с масивни дървени греди, които са се прибирали в специално направени за тази цел дълбоки канали в крепостната стена. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигурявала по-добрата охрана на портата и терена около нея.

Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта в местността Яйлата е била изградена в края на V – началото на VI век. Съществувала по времето на едни от най-силните и опустошителни нападения на славяни и прабългари, нейния живот продължил съвсем кратко. Разрушена окончателно някъде около последната четвърт на VI век, над нейните опожарени руини животът замира за около три века. Едва през IX век около нея възниква старобългарско селище. По същото време портата е била преградена със зид от преупотребени каменни блокове, а при потерната в западната стена е бил изграден малък параклис. Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век. Фактически, след тази дата на Голямата Яйла животът напълно.

Пещерите

На територията на резервата са разположени голям брой, дялани от човешка ръка единични или групирани в комплекси пещери. Само на Голямата Яйла те са 101. В продължение на няколко години с помощта на пещерняци, геодезисти и техници бе извършено пълното им документиране. Пещерите са разположени на няколко нива в отвесните скатове, ограничаващи местността към Добруджанското плато и морето. Използвани са в продължения на хилядолетие като жилища, някои от тях като гробници или църкви. През ранновизантийския период – V – VI век те са служели за монашеска обител, т.е. тук е съществувал един от т.нар. скални манастири в Добруджа.

Скалните Некрополи

Над 120 са гробните съоръжения в откритите три некропола в резервата, издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните склонове. В южната част на Яйленската тераса са проучени няколко гробници от т.нар. пещерен тип. Те са в основата на скалния масив и се състоят от малки преддверия, през които се влиза в гробната камера, която е с правоъгълен план.

По-системно е проучен некропол №1, който се намира на Добруджанското плато на около 700 метра северно от споменатата вече ранновизантийска крепост. Разположен е по венеца на извисяващия се на около 50-60 метра над морето скалист бряг. По своя архитектурен план гробните съоръжения се обособяват в няколко основни типа:

Пещерен тип с малки шахтовидни преддверия със или без стъпала; Гробници, при които камерите са със сравнително голям, обикновено правоъгълен или елипсовиден отвор към повърхността, затварян с дялани каменни плочи. Обикновено този тип гробници са с по-добре оформени преддверия и стъпала;

Гробовете с правоъгълна или елипсовидна форма, покривани с една или няколко дялани плочи. (В този тип съоръжения са погребвани деца). Некрополът е възникнал около издяланото в скалата светилище. Както и по-голямата част от гробните съоръжения то е обърнато с лице към морето, по посока на изгряващото слънце.

Некропол № 12, от който са проучени 14 гробници се намира непосредствено на изток от село Камен Бряг. За разлика от некропол № 1 тук гробниците са обособени на малки групи с ориентация  както изток-запад, така и север-юг. Повечето от тях са с по-големи размери и много по-прецизно издялани. Особен интерес предизвиква гробница № 2, на чиято източна стена се намира стилизирано изображение на бича глава – единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи.

С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността или по-ново време. Намереният гробен инвентар – глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и железни токи, стъклени маниста, монети и други ги датира в хронологическите граници на II – V век. Гробниците са били фамилни, функционирали са продължително време като в някои от тях бяха открити до 15 скелета.

Некрополите в археологически комплекс „Яйлата” поставят за разрешаване пред нас доста важни и интересни въпроси, свързани не само с погребаните обичаи, а най-вече с тяхната етническа принадлежност. Формално-типологически сравнение на съоръженията на в проучваните некрополи показва повече сходство с подобни от територията на Североизточното Причерноморие, отколкото с тези на от Източните Родопи, Странджа-Сакар и други райони на нашата страна. Затова свързваме тяхната поява по Добруджанското Черноморско крайбрежие с нахлуванията и заселването на тук на „варварски” племена и то най-вероятно от сарматски произход.

Природата

„Яйлата” не само съхранява интересни и значими културно-исторически паметници, а е и неповторима природна даденост. Разнообразен е растителния и животинския свят. Тук гнездят преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици. Тук са регистрирани повече от 270 вида фауна. Едни от най-интересните са: Среден корморан Phalacrocorax aristotelis (Linnaeus, 1761)Голяма дропла Otis tarda Linnaeus, 1758;Малка дропла, стрепет Tetrax tetrax (Linnaeus, 1758)Тюлен монах (Monachus monachus) Hermann, 1779

Виа Понтика
В България могат да се наблюдават почти 70% от птиците, обитаващи европейския континент, поради минаващите през страната ни трансконтинентални миграционни орнитоложки пътища – Виа Понтика и Виа Аристотелис, влажните зони по българското черноморско крайбрежие и река Дунав, както и разнообразните природни условия във вътрешността. Най – подходящи места за наблюдение има по Дунавското крайбрежие, по Северното Черноморие (вкл. Яйлата, нос Калиакра), по Южното черноморско крайбрежие, в Национален парк Шуменско плато, в Провадийското плато, в резерватите Горна и Долна Топчия край река Тунджa.

Виа Понтика e Втoрият по “натовареност” миграционен път в Европа. След Гибралтар (Испания), през този миграционен коридор минават най-много от птиците в Европа и Азия. Виа Понтика минава по Черноморското крайбрежие.

Автор: Мая Янева

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори