Търси

Еркери

Може ли остъкленият балкон да се нарече еркер?

Еркери

Еркери Автор / Източник: Снимки: Невена Попкирова

Еркери

Еркери Автор / Източник: Снимки: Невена Попкирова

Еркери

Еркери Автор / Източник: Снимки: Невена Попкирова

Еркери

Еркери Автор / Източник: Снимки: Невена Попкирова

Еркери

Еркери Автор / Източник: Снимки: Невена Попкирова

Еркери

Еркери Автор / Източник: Снимки: Невена Попкирова

Еркери

Еркери Автор / Източник: Снимки: Невена Попкирова

PREV NEXT

Може ли остъкленият балкон да се нарече еркер? За да си отговорим на този въпрос е добре да познаваме произходът и дефиницията на думата, възникнали от използването на тази архитектурна форма в миналото.
Еркерите се срещат в много страни по света и носят съответно различни имена, свързани с първоначалната им поява, продиктувана от функционални нужди или от необходимостта да се разнообрази фасадата с  декоративен архитектурен елемент.

Немската дума за еркер, която и ние сме възприели, произлиза от северогерманското наименование на издатина в стената arquière, място за защита и стрелба в крепостите и замъците.

Еркерът е затворена, покрита с покрив пристройка към фасадата, покриваща един или няколко етажа. Тя не започва от земята, а стърчи напред като закрит балкон и се подпира на конзоли или на продължена етажна плоча извън контурите на долния етаж.

Заради възможността за по-добро наблюдение дали не идват  възможни нападатели и по-доброто им обстрелване, еркерите са били много разпространени в замъците в средновековна Европа. Прозорците на еркера осигуряват видим хоризонт от 2700. Отворени отдолу еркерни конструкции са служили и като удобни тоалетни в стените на крепостите. Примери за средновековни еркери могат да се видят в запазените замъци и крепости по реките Рейн и Мозер в Германия.

 В крепостите, къщите на заможните и замъците се строели и еркери, които служели като затворена капела (място за олтара) към вградените в сградите малки параклиси и църкви. Един от каноните на католическата църква забранявал разполагането на жилищни помещения над олтара и еркерът се явявал добро решение на проблема.

През 17 век в град Ландсхут, Бавария, често построяването на еркер водело до нестабилност на градежа и дори до срутване, поради което там тези архитектурни елементи били забранени.

През 16 век в някои градове (като например Хилдесхайм в периода 1591 - 1612 г.) било забранено еркерите да се разполагат на височина по малка от тази, необходима да мине отдолу кола със сено.

По време на късната готика и ренесанса еркерите започват да служат в къщите като възможност за увеличаване на жилищната площ, за по-добро дневно осветление в помещението и като изкуствен декоративен елемент на фасадата.

В цивилното гражданско строителство в края на 17 и началото на 18 век те се използват за украсяване на фасадите на многоетажните сгради на заможни граждани.  Множество добре запазени сгради от този период могат да се видят в Шафхаузен и Цюрих. Там еркерите изпъкват с пълната си красота на фона на сравнително скромната плоска фасада. Еркерите са украсени с гербове от времето на рицарите, гербове на стари фамилии и гилдии. На тях е изписана и годината на построяване на къщата.

Английската дума за еркер води произхода си от латинската дума за галерия или покрита веранда, чердак. Еркерите се появяват в английската архитектура по време на възраждането на готиката. За подпирането на еркерите се използвали конзоли и подпори, оформени като скулптури. Често еркерите са в комбинация с прозорци тип “Тудорска дъга”. Еркерите са основен елемент във Викторианската архитектура в стил “Кралица Анна”, който става много популярен в края на 19 век. Той всъщност възстановява някои от особеностите на английската архитектура от 17 и 18 век.

За разлика от континентална Европа, в английската викторианска архитектура еркерните конструкции се реализират и в приземния етаж. Те правят намиращите се зад тях помещения да изглеждат по-големи и увеличават количеството влизаща в помещението светлина, тъй като остъкляването им стига до тавана. Това е особено ценно при дълбоки помещения.

Погледнато отвътре-навън, дефиницията за “еркер” може да се формулира и като част от стаята, която излиза извън пределите на плоската фасадна стена, която част е снабдена с прозорец или няколко прозореца или е остъклена по целия периметър. Повечето еркери имат проста геометрична форма на основата (полукръгла, правоъгълна, триъгълна, многостенна) и само в редки случаи се отличават с произволни очертания. При еркери, които се простират през няколко етажа има и междуетажно покрито пространство. Главната цел при проектирането на еркери е да се увеличи площта на помещението и да се подобри осветеността му от слънцето.Независимо от схемата в плана на сградата и височината, конструкцията на еркера влияе на статиката на сградата.
Като любим декоративен елемент еркерите са възприети и от архитектурните стилове на 20 век и могат да се видят не само във всеки европейски град, но и у нас.

Древен елемент на  арабската архитектура са издадените напред от фасадата еркерни прозорци, но покрити не със стъкла, а с филигранна дървена решетка. За нея има и специално име – машрабия. Тези прозорци и балкони били удобно решение за ограниченията наложени от религията. От тези “еркери”, балкони и прозорци, жените могат да надничат и наблюдават живота на улицата, оставайки самите те невидими. Освен това, дървените решетки позволяват на хладния бриз да навлиза в дома през горещите летни дни.

Еркерите са характерни и за българската възрожденска архитектура. Типичната картина, която се явява пред погледа ни е еркер с прави или извити дървени конзоли. Най-красиви, или най-добре запазени и поддържани, са еркерите на къщите в Копривщица. Те не само увеличават етажната площ, ограничена от размерите на тясните улички, но са давали възможност в бурните години в края на 19 век да се наблюдава по-добре улицата.

Очевидно еркерите навсякъде по света, във всички времена и във всички архитектурни стилове са били използвани и се използват като украшение на фасада. Архитекти и строители са положили специални усилия да ги украсят обилно, да ги направят символ на благосъстояние, в съответствие с местното културно развитие. И също така е очевидно, че самодейно остъклените балкони по нашите панелни блокове, а и по новопостроените след промяната сгради, със струпани по тях ненужни вещи, не удовлетворяват подобен замисъл.

Автор: Невена Попкирова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори