Търси

Иуну - градът на слънцето

Още от дълбока древност Слънцето като обект на обожествяване е било в основата на много религии и легенди.

Храм на Сурия в Индия. Шамаш - шумерски бог на слънцето.

Храм на Сурия в Индия. Шамаш - шумерски бог на слънцето. Автор / Източник: Арх. Росен Савов

Алеята на смъртта в Теотиуакан, Мексико.

Алеята на смъртта в Теотиуакан, Мексико. Автор / Източник: Арх. Росен Савов

Пирамида на Слънцето в Теотиуакан, Мексико, (100 г. пр.Хр.).

Пирамида на Слънцето в Теотиуакан, Мексико, (100 г. пр.Хр.). Автор / Източник: Арх. Росен Савов

Древен Египет, жертвоприношение. Слънчевата лодка на бог Ра.

Древен Египет, жертвоприношение. Слънчевата лодка на бог Ра. Автор / Източник: Арх. Росен Савов

PREV NEXT

Още от дълбока древност  Слънцето като  обект на обожествяване е било в  основата  на много религии и легенди.

Египтяните  са го наричали Ра, гърците - Хелиос, римляните –Сол, а китайци и японци - Хи.  В негова чест са се поднасяли разнообразни дарове и са се изпълнявали многобройни ритуални жертво-приношения.

Обикновено слънчевото божество се олицетворявало от бога - мъж (братът, бащата, съпругът), а неговия антипод лунното божество, от жената-богиня.
Изключение прави древна Япония със своя бог на Слънцето - богинята Аматерасу.

Броят на слънцата също невинаги е бил еднакъв в различните религии.
В древен Китай са вярвали, че има десет слънца, като всяко едно от тях е изгрявало в един от дните на китайската десетдневна седмица, а ацтеките са считали, че сегашната космическа ера е петата поред и тя както предишните четири има своето слънце.

Богът на слънцето е бил или създател на света (бог Ра в древен Египет) или праотец на народите (богът Инти на  древните инки).
При някои култури той е бил едновременно бог и на:
-    валежите и плодородието (богът Фрейр на шведите);
-    логиката и разума, на музиката и лечителството(богът Аполо в антична Гърция);
-    светлината, музиката и лечителството (богът Аполо в древен Рим);
-    справедливостта (богът Шамаш при древните шумери);
-    войната (богът Хуицилопоктли при древните ацтеки).

В името на обожественото Слънце редица древни цивилизации са си издигали храмове.

В древна Индия в Ранакпур се издига храм на Сурия - бог на Слънцето в пантеона на хиндуизма, една от най-древните религии на територията на днешна Индия (3000 г пр.Хр.).

Според някои изследователи  град Хелиополис е  бил издигнат на пресечната точка на осите - едната, определена от пирамидите в Гиза, а другата определена от пирамидите в Абу Сир.

В древно  Перу в чест на бога Инти - бог на Слънцето и праотец на инките, се издига храм в Макчу Пикчу.

Богът на Слънцето е почитан в древно Мексико и в негова чест в Теотиуакан 100 г. пр. Хр се изгражда пирамида.

Древен Египет също не прави изключение.  В  името на Слънцето обаче се  извисяват не само обелиски, храмове или пирамиди, а се строи цял град наречен Иуну (Хелиополис на гръцки, Он на скоптски), който дори през XV век пр. Хр. става столица на Долен Египет.

ЗА ОБЕЛИСКА
Древните хора са считали обелиска за сексуален символ и като такъв за символ и на живота. Слънцето, което давало живот на растенията и човека, било почитано също като символ на живота. Така  обелискът бил  свързан с култа към Слънцето.

Обелискът (от гръцката дума “шиш”) е монумент, представляващ заострен стълб, обикновенно изграден от розов гранит. Като символ на Слънцето  той се свързва с древния камък, наречен “Бенбен” в гр. Хелиополис.

Днес ние можем да видим извисяването на обелиска от червен гранит принадлежащ на СенусретI (12та династия, царувал от1972 г. до 1928 г. пр. Хр.). Вероятно  той е изградил два обелиска пред храма в Хелиополис, за което има писмени данни. В  историческата литература за първи път се споменава за тях едва през IV век сл. Хр.

“.. има две огромни “колони”, които предизвикват възхищение. На тях са изрисувани хора и животни, с което се показва божествения им характер в митологията на езичеството...” 

През XII век арабският физик Абдал Рафти, пише че единият обелиск е бил паднал и строшен на две части, в последствие използван вероятно за материал в други архитектурни обекти, докато вторият е продължил да се извисява.
По два обелиска са се поставяли не само пред входовете на храмовете, а и пред някои гробници от епохата на Древното Царство на Египет.

Интересни със своята история са двата обелиска - близнаци, изградени от Тутмос III и поставени пред храма на Слънцето в Хелиополис през 1467 г. пр. Хр., и станали известни с името “Иглата на Клеопатра” години по късно. Днес те са преместени, единият в Сентрал парк - Ню Йорк, а другият краси Виктория Ембанкмънт в Лондон.

ЗА ХРАМОВЕТЕ
Фараоните от петата династия си издигали пирамиди и погребални комплекси за себе си и култови храмове за бога Ра.

Въпреки че местата на повечето от тези храмовете, издигани в името на Cлънцето днес не са известни, то се знае, че първите са построени още през 5та династия (управлявали от 2494 г. до 2345 г. пр. Хр).


Според писмените  източници днес ние знаем, че шест от първите седем фараона на тази династия са строили храмове на Слънцето, но от тях са рзкрити само два в близост до Абу Сир, единият издигнат от фараона Ниусер, а другият от Узеркаф.

Храмът на Ниусер, известен с името “Възхищението от Ра”, е бил изграден върху естествена скална маса. Структурата бенбен вероятно се е извисявала 36 м над пиедeстала с височина от 20 м. И обелискът и заострената платформата са изградени от каменни блокове от варовик.

Главният вход и страничните коридори са декорирани със сцени от Сед фестивала и такива, показващи връзката на фараона с Ра.

В древния Египет са се провеждали много религиозни или политически фестивали, грандиозни по своята форма и са траели от няколко дни до месеци, като в тях са участвали всички, и бедни, и богати.

Такъв е и Сед фестивалът, който  съгласно каноните се е организирал по случай 30-годишното управление на фараона и след това на всеки три години, но вероятно това не се е спазвало стриктно за фараони с много по-кратко управление. Този фестивал се е свързвал и с Маатконцепцията. Предполага се, че първообраза на Сед фестивала може да се открие още в преддинастическо време.

На север от комплекса Ниусер са намерени останки от изградения от големи тухлени блокове модел на слънчева лодка. Известно е, че в древен Египет са създали и използвали три типа плавателни съда.

Първият е бил тръстиковият сал, служил за лов. Дървеният сал е вторият тип, който също се е използвал за транспорт по Нил. Третият тип, лодка е била от дърво и е служела за транспорт на фараони, за религиозни поклонения и ритуали, за погребални процесии за превозване на статуите на боговете.
Слънчевият храм в Узеркаф е не само един от най старите, но може би е първият царски комплекс, строен в Абу Сир. Според археолозите, той датира от времето на  4та династия (2494 г. -2487 г. пр. Хр) и е изграждан на три етапа. Архитектурната му концепция възпроизвежда тази на храма на Ниусер. Особеното в този комплекс е фактът, че оста на главната ритуална алеа, свързваща двата храма (горния и този в долината) е насочена към гр. Иуну. Такава ориентация имат и изградените по късно (през 5та династия) някои храмове в Абу Сир, както и пирамидите в Гиза. Някои изследователи предполагат, че храмовете са ориентирани по посоката на някои звезди, които са изгрявали на хоризонта още през 2400 г. пр. Хр. и са служили като своеобразен астрономически часовник, необходим за жертвоприношения правени при зазоряване.

В древния Египет комплексът е бил известен с името Некхен-Ра означаващо “Опората на Ра”.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Арх. Росен Савов е член на областния съвет по енергийна ефективност
на област София, автор на “Наръчник по топлотехническа ефективност”. Лектор по енергиина ефективност към архитектурния факултет на УАСГ, председател на творческата секция “Архитектура и енергия” съм САБ

Автор: Арх. Росен Савов

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори