Търси

Дечковата къща - архитектурната перла на Габрово

Новата постоянна експозиция показва времето от възрожденския уют до буржаозния лукс

Не сте видeли нищо от Габрово, ако не сте били в Дечковата къща.

Не сте видeли нищо от Габрово, ако не сте били в Дечковата къща. Автор / Източник: www.hotelieri.bg

Революцията в кухнята – паралията и трикраките столчета отстъпват на високите маси и виенския тип столове

Революцията в кухнята – паралията и трикраките столчета отстъпват на високите маси и виенския тип столове Автор / Източник: http://h-museum-gabrovo.bg

Дечковата къща

Дечковата къща Автор / Източник: http://h-museum-gabrovo.bg

Модна възстановка от онова време.

Модна възстановка от онова време. Автор / Източник: http://h-museum-gabrovo.bg

Спалнята е дело на тревненски резбари.

Спалнята е дело на тревненски резбари. Автор / Източник: www.dariknews.bg

Европейското влияние се усеща навсякъде.

Европейското влияние се усеща навсякъде. Автор / Източник: www.new.gabrovo.bg

PREV NEXT

Не сте видeли нищо от Габрово, ако не сте били в Дечковата къща. 
Новата постоянна експозиция в нея е озаглавена „Градски бит от края на XІX- 40-те г. на XX” и съчетава топлината на възрожденската атмосфера с лукса на буржоазното време, гарнирано с модни глезотии от Европа. Този вид къщи постепенно изчезват от местния архитектурен пейзаж заради икономически и социокултурни промени.

Дечковата къша е построена през периода 1815-1820 година. Принадлежала е на известния габровец чорбаджи Дечко.
В къщата много от показаните предмети са били собственост на различни заможни и влиятелни фамилии в Габрово, а не само на едно семейство. 

Създадена по правилата на изкуството на възрожденската архитектура, Дечковата къща се явява и събирателен образ на балканския модел къща. На първия етаж е имало два дюкяна и проход за връзка между двете улици,  които са запазени и до днес. Единият дюкян е превърнат в старовремска билкова дрогерия, а вторият - в ретро фотоателие. Задължителен архитектурен елемент от къщата е покритият чардак, който преминава по цялата й дължина. На горния етаж има 4 стаи, обособени симетрично.

В кухнята, на преден план се вижда готварска печка  марка „Хамона” от 1920 година, тенджера под налягане, а вляво, на един от котлоните в богатия дом непрекъснато е имало съд със затоплена вода. Интересен експонат е скарата за печене на водна тяга - чрез водното колело се завъртат шишовете, и тя започва да пече. В по-ново време масата- паралия и трикраките столчета са заменени от висока маса и виенски тип столове. В стария долап е поместен резервоар за вода. На полиците виждаме медни съдове, а пода красят делви и глинени стомни. 

В богатия дом е имало още тогава сифон за газиране на вода. На лавиците блести порцеланови съдове за подправки, а в съседство се кипрят удобните дървени хаванчета. Не липсва спиртник с чайник и чаши за чай, тип стаканчета.

В трапезарията най-силно се усеща европейското влияние. Има картини с европейска тематика, които са били собственост на фамилия Ямантиеви, чийто представител е арх. Нено Ямантиев. Той е  първият чужденец, който печели архитектурната награда на Италия за конструирането на сградата на Обществото на народите през 1932 г. 

Стенният аплик е принадлежал на фамилия Бобчеви от 1910 година. Двата бюфета, трапезната разтегателна маса  с бюфета витрина, всичките богато орнаментирани са произведени през 1928 г. от чешки майстор на име Немечек. Трапезарията е за 12 души. Подът й е застлан с котленски вълнен килим. Креслата са от орех. На масата има дъбови листа, краката са лъвски лапи,  които могат да се видят навсякъде из трапезарията. Масивните мебели са принадлежали на д-р Симеон Гунчев, който е изобразен на един от портретите в къщата. Той завършва медицина в Лайпциг, член е на Червеният кръст, освен това е първият Рокфелеров стипендиант в България,  основател и гл. лекар на детски ясли „Княгиня Евдокия” (днешната Педиатрична болница-София). Бил е един от добрите детски лекари у нас през 20 век. 

Друг технологичен експонат е фотоапарат „ Кодак” от 1921 година. 

Кьошкът е другият забележителен кът на къщата. Тук типичните миндери за българската възрожденска къща липсват. Помещението е разширено и е превърнато в миниатюрен музикален салон. В центъра на композицията има пиано от 70-те години на 19 век. Принадлежало е на най-старата габровска фамилия Стомонякови. Грамофон с фуния от 1904 година  е допълвал музикалното настроение на гостите.

Новото време присъства с виенски тип салонен часовник, собственост на фамилия Ямантиеви. Креслата и столовете са на фамилия Бунчеви. Швейцарска музикална кутия от средата на 19-и век е украсявала дома на Иван Хаджиберов, собственост на първата фабрика за фини вълнени платове в България и на първия ВЕЦ (водно-електрическа централа) за промишлени цели, благодарение на която Габрово става втория електрифициран град. 

Интериорът в кьошка се допълва от чипровски килим. Хората са сядали тук на раздумка, да изпият чашка кафе и да послушат хубава музика, това е било предназначението на кьошка.

Спалнята впечатлява с луксозното си обзавеждане от 30-те години на 20-и век. Била на главния агроном на Габрово Димитър Попов. Уникат, произведен е само единичен комплект от тревненски резбари. Както на леглото, така и на гардероба има резбовани елементи, които  символизират четирите сезона. На задната табла на спалнята има птици с допрени глави и цветя, за да не се разделя брачната двойка. Кувертюрата, с която е дошло леглото е също от 30-те години на 20–и век, е плетена на една кука в цвят беж. В стаята има и несесер за маникюр, съдържащ 8 сребърни прибора , внесени от столицата на модата - Париж от цар Фердинад и е подарен на съпругата на Иван Хаджиберов – Тодорица. Допълнително в стаята има венецианско огледало, гарафа и леген за миене. Нощното гърне е от Чехословакия и е от 1928 година. Вратите и таваните са оригинални, още от възрожденско време.

Модният кът представя стилна експозиция на габровската мода. Има дрехи от края на 19 в. и началото на 20-и в. Виждат и се различни бижута, подхождащи за тоалетите, изработени от различни ювелирни ателиета в Западна Европа, вкл. ветрило от черни щраусови пера.

Още информация за къщата - музей може да намерите тук

Автор: Светлана ЖЕЛЕВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори