Търси

Киото - модерен и човешки

Всяко едно пътуване до страната на изгряващото слънце може да ни се стори фантастичен филм. Единадесет часа със самолет делят Европа от другата култура (Япония)

Киото - модерен и човешки

Киото - модерен и човешки Автор / Източник: Още за къщата

Всяко едно пътуване до страната на изгряващото слънце може да ни се стори фантастичен филм. Единадесет часа със самолет делят Европа от другата култура (Япония).
Старата столица на страната - Киото, намираща се на остров Хоншу, е просъществувалa от 794 г. до 1868 г., тя е един необикновен град, в който думите уникално и постмодерно наистина намират завършен смисъл. В този град от близо три милиона жители страстната прегръдка между традиционално и модерно е изключителнa и необикновена. Човек се учудва какво да мисли за стара и за нова Япония!
Още при кацането на японска земя се главозамaйваш от летището “Кансай” в Осака. Фактът че то е построено върху изкуствен остров в океана, прави пътуването на новодошлия още по-чудновато. Самият остров е изграден за четри години от 1987 до 1991 г. а след това за още четри е построено и летището.
Покоят и редът на това модерно късче земя са смущавани единствено от самолетните двигатели.

Липсата на земя на архипелага и малките пространства свободна площ могат да бъдат забелязани веднага. Между китните малки планини се вият безброй странни и модерни сгради, които не спират и не дават покой на окото. Граници между градовете почти няма и човек не забелязва как от един град преминава в друг.

Трудно е да си обясним психологията на японеца,  но веднага идва на помощ гениалната мисъл на Ницше - “Това, което не ме убива, ме прави по-силен”. Дали такива щяха да бъдат японците, ако не бяха фаталният войник от Изток и Запад, ако ги нямаше земетресенията. Едва ли някой може да каже.
Мощното индустриално и техническо развитие на  Япония може би се дължи и на древната история. Тя се корени в гена на японския характер, който е карал японеца да бъде непоколебимо смел, твърд и жертвоготовен в името на справедливостта, честта и достойноството си.
В град Киото има над 1700 будистки храма. Един от най-красивите е Kiyomizu. Той се извисява над града, простирайки своята уникална архитектура като в памет към небето. Храмът е завършващо бижу на края на огърлицата от къщи в стария град.

Интересното е това, че на фона на модерното развитие обикновеният японец предпочита естествения и природосъобразен начин на живот.  Той подпомага всяка жизнена проява. Японското семейството живее в къщи, в които камъкът и дървото са основни компоненти.
Такава е японската култура, която дава естетичен красив и екологичен облик на своята къща. Тишината в този неповторим пейзаж се нарушава единствено от песента на птица.
Растителността е неразделна част от къщата. Присъстват и кучета в дворовете, но те не лаят, а проследяват гордо и мъдро с поглед поредния минувач. Важи правилото каквито хората, такива и животните. Каквито къщите, такива и хората. 
Тази детерминираност личи и в срамежливостта, и в деликатната и  добродушна усмивка на минувачите, които с цената на всичко са готови да упътят повече от вежливо всеки чужденец.

Случва се и това, което в нашия свят е невъзможно. Млада японка понечва да ти помага за багажа. Не бива да забравяме, че Киото е градът на гейшите. Традиция, възпитавана с години, през които жената придобива качества като деликатност, финес, доброта и много други умения. Едновременно с това мъдростта да бъдеш етичен, почтен и  ведър по дух не отстъпва място на професионализма. Какво би станало, ако си професионалист, без да си етичен? И както ние, българите, знаем, това би довело до злоупотреби.

Минималистичната линия на всичко японско е изпълнена с много мисъл и съдържание. Зад всяка простота има сложност. Всяко нещо има подтекст. Зад всяка рационалност има ирационалност. Японското почитане на традицията в модерен контекста е родило творци като Исану Ногучи, Акира Коросаки, Тадао Андо.
Много са и въпросите, които поражда тази страна. Ако добре самазаният часовник на Япония върви успешно благодарение на трудолюбие, дисциплина и професионализъм, то едва ли тези качества биха могли да се възпроизведат без японската почтеност. Бихме могли да направим извода, че ако този, който създава правилата, е честен спрямо тебе и ти ставаш честен спрямо света. Затова добродетелите, за които мечтае Европа, може би твърде отдавна вече са японско притежание.

Автор: РОМИЛ КАЛИНОВ

Изпрати на E-mail
  • Етикети:
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори