Търси

Трактат за издатините на жилищата

КАКВО ПО-ХУБАВО ОТ ТОВА ДА СЕ ПРЕДВИЖДАТ И ИЗГРАЖДАТ ИЗДАТИНИ НА ЖИЛИЩНИТЕ СГРАДИ И НА ЖИЛИЩАТА! А ЗАЩО НЕ И НА ДРУГИ СГРАДИ - обществено обслужващи, вилни, курортни и други. Издатините третирани в чл. 48, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 2004 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, накратко Наредба №7 от 2004 г./1, като балкони, лоджии, тераси, веранди и еркери имат голямо практическо и психологическо значение за обитателите. С тях се разкрасяват и оживяват фасадите на сградите. В практически план с тяхната площ се увеличава повърхността (застроената площ) на жилището, вилата, курортната сграда, в тях намира място съдовете за твърди отпадъци, мини-градинката, покритият с тента кът, или друго слънцезащитно съоръжение (за което на основание чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7 от 2004 г. се монтират, без да е необходимо да се получава разрешение за строеж от общинската администрация). Балконът може да служи за посрещане на гости, за пиене в компания на кафе и чай, игра на тихи игри като шах, карти, табла, домино и други. Озеленяването на откритите пространства ще спомогнат за достигането или подобряването на коефициента на зелените площи по чл. 18 и чл. 38 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

ДАЛИ Е ОТКРИТ ИЛИ ЗАКРИТ БАЛКОНЪТ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ - ВЗЕМА СЕ И СЕ ДОБАВЯ КЪМ ЗАСТРОЕНАТА ПЛОЩ НА ОБЕКТА 100 на сто от площта му. Същото се отнася и за лоджиите, верандите, еркерите и пр. Имаше обаче периоди, когато към площта на жилището се вземаше само 40 на сто от площта на балконите и лоджиите. Имам предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и нормативи по териториално и селищно устройство (ТСУ) от 1977 г./2. В друга, последваща Наредба № 5 от 1995 г. за правила и нормативи по ТСУ се ограничаваха дължините на еркерите и балконите до 2/3 и 1/3 от дължината на ограждащите стени (фасадите) на сградите/3.

Появиха се разумни люде и експерти, за които ограничаването по площ и дължина на балконите и лоджиите беше обида и съвсем неразумно. Благодарение на тях тези ограничения отпаднаха. Архитектурата като изкуство не може да се постави в тесни рамки, уравнения и догми, а е свободна, регулирана и достойна професия на свободолюбиви хора. Многото ограничения са излишни. Колкото повече ги има, толкова се умножават и нарушенията. Народът казва: „Така следва да се работи и твори, че с решенията и действията си да не увреждаме чужди (съседски) интереси и законни права“. Това е същината. Да се избягват оплакванията и жалбите на засегнатите граждани.

От приложената таблица (Приложение № 1), съставена по правилата и нормативите на чл. 48 от Наредба №7 от 2004 г. се вижда към коя регулационна линия - към улицата, към страничните регулационни линии и към дъното на урегулирания поземлен имот (УПИ), колко големи и какви могат да бъдат издатините, така че да не се засенчват съседни имоти и да няма жалби. От законодателя се счита, че по този начин са спазени традициите в България, както и санитарно-хигиенните и технически правила и нормативи.

Ние непрекъснато споменаваме термини и изрази като балкон, веранда, еркер, лоджия, тераса и други, които нямат български литературен корен и са чуждици – бихме могли да ги наречем „паразитни думи“. Те обаче са влезли в законови и подзаконови разпоредби. На основание т. 17. 1 от Наредбата за нормативи по проектиране и строителство от 1985 г., издадена от МТРС, ние спокойно можем да ги ползваме. В тази разпоредба се казва следното: „Никой няма право да използва термини и изрази, които не са влезли в законови и подзаконови разпоредби, независимо от това че биха могли да бъдат заменени с други по-подходящи такива от литературна гледна точка“. Лошото е, че се объркват от гражданите понятията и не става ясно в писма, жалби и молби примерно „незаконно изградения балкон и неговото остъкляване, тераса ли е, веранда ли е, лоджия или е нещо друго?“ В нормативната уредба няма дефиниции за тях. С оглед на тази професионална прецизност сме задължени да изясним и уточним тези термини. Нека да ги подредим по азбучен ред:
 
1) БАЛКОН, френска дума „BALKON“ - представлява издатина извън фасадната плоскост на сградата (конзолно). Много често се обърква с лоджия или с тераса. В началото балконът е бил подпрян с греда и оттам идва названието му „balken“. Понятието „балкон“ се употребява в по-широк смисъл, като например за „горен етаж“, второ или трето ниво на театър, опера, кино, изобщо в зрителна зала. Той служи да осигури връзката на жилището или друго помещение с околната среда, с природата. Балконът се разрешава и изгражда на най-малко разстояние от 1 (един) метър от страничните регулационни линии на урегулирания поземлен имот (УПИ). С това се цели запазване интимността на жилището. Винаги балконът следва да е ограден с парапет, с височина от пода до най-високата му част на ръкохватката най-малко от 1,05 метра. А когато сградата е висока (над 15 м) по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, височината на парапета трябва да е висока 1,20 м (Приложение № 2). Проектантите следва да знаят, че при ажурните (прогледни) парапети са забранени хоризонталните елементи, които могат да послужат като стълба за деца, оставени без родителски контрол, и да се предизвикат нещастни случаи. Това изискване много често се забравя (чл. 48, ал. 5 от Наредба № 7 от 2004 г.). Важно условие е също издатините (балкони, еркери и др.) да се предвиждат и изграждат на височина най-малко на 3,20 м, от прилежащия терен (тротоара) към уличната регулационна линия, а към вътрешните регулационни линии - най-малко на 2,30 м.

В миналото по други законови разпоредби беше забранено да се ограждат балконите със стъклени стени, понятие добило у нас гражданственост „остъкляване“. Причините, които се изискваха бяха, че се нарушават санитарните и хигиенни норми и правила, а изпълнението е грозно и непрофесионално.

Понастоящем по чл. 147, ал. 1, т. 12 от ЗУТ не само че не е забранено остъкляването на балкони към второстепенната улична мрежа, но и при издаване на разрешение за строеж не е задължително да се представят за одобряване и инвестиционни проекти. Изключение за пълна забрана има за балконите разположени на главна (първостепенна) улична мрежа. Изисква се само да се представи становище на инженер–конструктор, с вписани в него указания за изпълнението им (чл. 147, ал. 2 от ЗУТ). Остъкляването обаче почти винаги се извършва незаконно и контролните органи от общините не са в състояние да овладеят този отрицателен процес.

Остъклените балкони и лоджии се третират като еркери и се подчиняват на други правила, не като тези на балконите и лоджиите (чл. 48, ал. 6 от Наредба № 7 от 2004 г.). Това трябва да се има предвид от проектантите и гражданите (възложители).

Ние, архитектите, не сме съгласни с тези постановки, защото:
а) Остъкляването се извършва не едновременно с изграждането на сградата по един и същи инвестиционен проект, а по-късно по различно време от въвеждането на сградите в редовна експлоатация.
б) Изпълнението се извършва от най-различни материали, в повечето случаи неиздържани от строителна гледна точка като стъкло, тухли, шперплат, гофрирана ламарина, газобетонни елементи от типа на „Итонг“, пластмаса и др. С тази „вакханалия“ се загрозяват и без това типовите, сиви и безлични фасади на жилищните блокове, особено в комплексите... Като се добавят и прострените за сушене по балконите дрехи и бельо, картината става още по-плачевна. Предвидените в подпокривните пространства тъй наречени сушилни, не проработиха, заграбиха се от някои обитатели за други нужди - за тавански складови помещения и се обезсмисли съществуванието им. Те не изпълниха предназначението си, а няма и да го изпълнят и в бъдеще. За това отпадна и тяхната задължителност за предвиждане в проектите и за изпълнение.
в) С остъкляването се създават конфликти на интереси между собствениците - обитатели, защото едни граждани искат, а други не да извършват нарушения и да се преграждат със стъклени стени балконите и лоджийте. По този начин се развалят добросъседските отношения и се увреждат добрите нрави.
Поставя се въпросът защо не приемем постановката на френския „Код дьо л’юрбанизъм е л’аршитектюр“ (техния ЗУТ) като в продължение на част от дължината на балкона или на лоджията се поставя (монтира) декоративна решетка, зад която може да се постави и скрие всичко – саксии с цветя, бельо и дрехи за простиране, различни натории др. Нарича се „КЛОСТРА“ и не загрозява фасадите на сградите.
 
2) ВЕРАНДА, произлиза от английски език „VERANDA“, пренесен термин от санскрит, с няколко значения:
- покрита постройка към къща;
- остъклен балкон;
- голяма градинска беседка в парк или лесопарк.
В законовите и подзаконови разпоредби по устройство на територията рядко, или въобще не се споменава за веранда. Не са известни и при какви условия тя се разрешава и изгражда. Практически можем да я причислим към остъкления балкон и да се подчини на неговите правила и нормативи.
 
3) ЕРКЕР, терминът произлиза от немската дума „ERKER“ и буквално означава „балконче“ - издатина като конзола, извън основната част на сградата, с оглед увеличаване на площта на отделни помещения, и като цяло на жилищните сгради. Означава още „закрит балкон“ затворен с ограждащи плътни стени.
 
4) ЛОДЖИЯ, произлиза от италиански език „LODGGIA“, буквално означава открита галерия покрай стена на здание; характерно за лоджията е, че площта й се намира цялостно или частично в обема на сградата. И за нея важи правилото, че трябва да бъде на разстояние най-малко на 1 (един) метър от страничните регулационни линии.
Самият термин има няколко значения, като например:
- покрита пристройка към къща;
- остъклен балкон;
- голяма градинска беседка в парк.
За лоджиите следва да се спазват същите условия, както при балконите: по отношение на височината на парапетите, разполагането им към прилежащия терен, задължителното разстояние от един метър към страничните регулационни линии, разполагането им на височина от прилежащия терен, остъкляването им и прочие.
 
5) ТЕРАСА, от френски език „TERRASSE“, се употребява със следните значения:
- издигната площадка над терена;
- равен покрив на къща, а не скатен покрив (оттам и сгради с плоски, терасовидни покриви); срещаме в практиката и термина терасовидно жилище;
- издигната покрита пристройка към къща;
- хоризонтална или леко наклонена равнина, отгоре и отдолу на която са разположени във вид на стъпала други такива равнини.

Много често терасите се идентифицират и сравняват с балконите и лоджиите, което е неправилно. Те също задължително се ограждат с парапети, както и балконите, и лоджиите. За тях е в сила разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7 от 2004 г. да се вземат мерки за избягване на падане от височина над 1,50 м от прилежащия терен.
При по-задълбочен анализ на понятията за различните издатини стигаме да заключението, че термините, които легитимно използваме, са от френски, немски, английски, турски и италиански произход и език. Те обаче са влезли в законови и подзаконови разпоредби и с душевно спокойствие и чиста съвест можем да ги използваме.

У нас често се използва думата ЧАРДАК, който считахме за български термин, прилаган масово във възрожденската архитектура, но уви. При справката в речниците се оказа, че терминът е от турски произход, произлязъл и пренесен от персийски език. Той има няколко значения, например следните:
- покрит балкон; трем; пруст;
- креват, поставен на високи колове за полски пазач и пр.

В заключение, можем да констатираме, че в областта на устройството на територията и териториалното и селищно устройство по Закона за благоустройството на населените места/4, и по-късно - по Закона за планово изграждане на населените места/5 и Закона за териториално и селищно устройство/6, има най-различни термини и изрази, които понякога ни объркват или без да се задълбочаваме, употребяваме неправилно. Може би се налага с помощта на филолозите, специалистите от Министерството на регионалното развитие и благоустройство - МРРБ и Българската академия на науките - БАН, понятията да се уточнят и всеки да знае за какво става реч при надписването на инвестиционните проекти, в писмата, обяснителните записки и в разговорната ни реч. Особено това е от значение при съставянето и представянето на нотариалните актове и другите документи за собственост (по вещно право).


Автор: арх. Антон КАРАВЕЛОВ  



На сайта на ka6tata.com

затвори