Търси

Места за памет, извор на традиция и преживяване

Учудва ли се някой, че масово чужденци закупуват стари сгради по селата? Защо тези хора, идващи от страните на съвременната западноевропейска цивилизация, дори и от Япония, търсят такива обекти? Няма да забравя думите на възрастните жени от Чеча през 1970 г. ”Защо ни снимате къщите? Те са стари и искате да ни се присмивате!” Ние бяхме студенти по архитектура, история , етнография, фолклор, изкуствознание... и проучвахме под ръководството на известни учени едно напълно непознато богатство в Западните Родопи. Където бяха обявени селищата Долен и Ковачевица като архитектурни резервати. Където са Делчево и Лещен, Сатовча и Никополис ад Нестум... Към сградите - паметници на културата – има едно раздвоено, бих казал шизоидно,  отношение. За някои те са вече остарели, похабени и непълноценни от гледна точка на съвременния живот. За други извор на духовност и импулс за ново творчество. И най-важното – места за съпреживяване на миналото, за ”глътка въздух” от динамиката, стреса и замърсяването в големия град.
   Обществото в Европа започва да отделя внимание на културно-историческото наследство през времето на романтизма от края на ХVI и първата половина на ХIХ в. Интересно е, че в България още по време на османското владичество се забелязват същите процеси. Първомайстор Никола Фичев използва мотиви от българското средновековно строителство в градените от него църкви.

Във Велико Търново се създава археологическо дружество. Георги Раковски издава брошура с указания за проучване и събиране на старини. Старият Славейков и братя Миладинови записват словесния и песенния фолклор.
   В световен мащаб през ХХ век отношението към недвижимото материално наследство преминава няколко фази. Първоначално се защитават уникалните обекти като дворци и катедрали. След това се обръща внимание на цялостно изградените ансамбли и тяхното общо въздействие. След средата на миналия век започва интензивно проучване и защита на народната архитектура. Индустриалното наследство влиза също в регистрите на съхраняваното. Наследството на ХХ век става нова тема за проучване и регламентирана защита. Последната вълна е понятието за ландшафта или приелото у нас гражданственост ”културен пейзаж”. Вече не се разглеждат само отделните паметници или комплекси, а неразривната симбиоза на съграденото от човека и природната среда. Новост в световен мащаб е приемането като ценност и на нематериалното наследство – традиционни знания, песенен и словесен фолклор, както и носителите им. У нас за такава ценност са признати бистришките баби.

В Япония например са под защита майсторите на старите строителни умения и занаяти.
Първи опити за проучване и съхраняване на наследството на България има още от края на ХIХ в. Имената на първите архитекти изследователи Антон Торньов, Тодор Златев, Александър Рашенов и Сава Бобчев са в основата на изградената след 1956 г. национална система за опазване на недвижимото наследство в лицето на Националния институт за паметниците на културата. Значително по-рано Народният музей, прераснал в Археологически институт с музей при БАН, поставя началото на планомерното проучване на археологическото наследство на България.
  Българското законодателство определя няколко вида недвижими паметници на културата: археологически, архитектурни, художествени и исторически (свързани със значими за историята ни събития или личности). Много често един обект може да има качества на паметник на културата от различни видове. Например архитектурен, художествен и исторически едновременно. Различните типове на  културни качества могат да бъдат  в йерархията на ценностите от различна  категория като стойност. Нашето законодателство определя пет такива категории – от световно значение, от национално значение, от местно значение (за региона или селището), в ансамбъл и за сведение. За да се реши каква е точно  категорията на паметника, трябва да се знае много добре типологията на съответния вид. Например стотиците църковни сгради от ХV-ХIХ все свеждат до 16 типа. Народната ни жилищна архитектура има също своите регионални типове. В еволюционното развитие на всеки тип ние подбираме характеризиращите го обекти, които приемаме от по-висока категория, а масовата ”повторяема продукция” става с по-ниска категория.

По предложение на съответната държава статута на световна ценност придобиват обекти след обстойно проучване и международна експертна оценка по решение на  Комитета за световно културно и природно наследство към ЮНЕСКО. У нас  са признати за световна ценност 7 културни (тракийските гробници при Казанлък и Свещари, Мадарският конник, Боянската църква, Скалните църкви при Иваново, Рилският манастир и Старият Несебър) и 2 природни обекта (езерото Сребърна и Паркът Пирин). Подготвена е кандидатурата на Старият Пловдив. Новоразкрити тракийски гробници (като тези при Александрово и Старосел), скалният комплекс на Перперикон, а защо не и уникалният за Европа природен парк Странджа са също потенциални кандидати за статута на световни паметници.

Има една обратно пропорционална зависимост по отношение на паметниците на културата за степента на съвременна намеса в тях. Колкото по-висока е категорията на паметника (национално или световно значение), толкова ние подхождаме към него едва ли не като към музейна реликва, допускайки само консервация или реставрация при напълно доказани данни за последната. Падането на категорията позволява по-сериозна намеса. Например в една възрожденска къща ние трябва да направим съвременна кухня, баня и санитарни помещения. Това става най-често във второстепенните стопански пространства, в приземието или на етажа. Още по-сериозна може да бъде промяната при сградите от категорията в ансамбъл. Тук имаме два случая. Сграда, която е в ансамбъл с обема си като черупка, при която запазваме стените и покрива, а вътре можем да променим изцяло планировката и пространствата. Вторият е при сключено застрояване, където пазим само уличната фасада, зад която може да изградим напълно нова сграда. При категорията за сведение (това фактически е натрупан информационен масив за съответния тип сграда) подхождаме като при тези в ансамбъл. Възможно е, според обстоятелствата, те и да отпаднат от списъка на паметниците.

Какви са основните нормативни документи, свързани с паметниците на културата? Първият е Конституцията на Република България. В чл. 23 тя постановява, че държавата ”се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство”. Възниква  въпросът за отделяните финансови средства, за съсипаната система на опазване, за загубата на кадри, за отлаганите законови стимули за наследството...В чл. 18(1) тя определя, че парковете с национално значение, природните и археологическите резервати са изключително държавна собственост. Според конституцията всеки международен акт, ратифициран от нашата страна има сила над националното законодателство. България е приела три общопланетарни такива документа: Конвенцията за защита на културни ценности в случай на въоръжен конфликт (известна като Хагската конвенция), Конвенцията за нелегален трафик и притежание на ценности и Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство. В рамките на Европейския съюз ние сме признали три международни документа – за защита на архитектурното наследство на Европа, за защита на археологическото наследство на Европа и Европейската конвенция за ландшафта. Ние се присъединихме и към общопланетарната конвенция за нематериалното наследство. В национален план два закона регулират правилата по отношение на паметниците на културата. Това  са Законът за паметниците на културата и музеите и Законът за устройство на територията. В последните години забелязваме съзнателно разминаване между двата закона и подзаконовите им нормативни актове, което е в ущърб на опазването на наследството ни. Към материята за наследството имат отношение и Законът за защитените територии, Законът за кадастъра и имотния регистър, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (в които са основно археологическите находки) и др. Основни подзаконови документи са Правилникът за устройството и дейността на Националния инситут за паметниците на културата (НИПК), Наредба № 5 на Министерството на културата  за издирване, изучаване и обявяване на недвижими паметници на културата, Наредбата за разработване на планове за управление на защитените територии и др.
 
Какво трябва да знаем във връзка с паметниците на културата?
Редът за тяхното обявяване и сваляне от регистъра.
Обявяването става след проучване в НИПК, като предложение за това могат да правят държавни, научни, общински органи и физически лица. Ако се прецени, че обектът има качества на паметник, НИПК внася предложение в Националния съвет за недвижимите паметници на културата (НСОНПК) към Министерството на културата, който взема решение за обявяване на паметника като вид и категория на ценност. След одобрение на решението на НСОНПК от министъра на културата обектът се счита за регистриран като паметник на културата и подлежи на пълната защита според закона. По същата процедура става прекатегоризиране или сваляне от регистъра на паметник. Има една временна защита  на деклариран паметник на културата до направата на пълно проучване и документация, за да се вземе решение. И в двата случая НИПК уведомява писмено собствениците на обектите и общинските власти за това, че те са със статут на деклариран или регистриран паметник на културата.
Във връзка с епидемията от иманярски набези по археологически обекти трябва да се знае, че единственото легитимно разрешение за извършване на археологическо проучване или разкопки се дава от Археологическия институт с музей при БАН.
Паметниците могат да бъдат обявявани като единични или като ансамбли. Най-ценните археологически комплекси и селища се обявяват за резервати. При ансамбловите и резерватите  се определят различни зони – на пълно съхранение и контактни, където има ограничителни параметри в дейността и възможната застройка.

Намесата във паметниците на културата става също след съгласуване с НИПК. За по-сложните и с висока категория обекти, както и за резерватите, решение взема НСОНПК. Всеки инвестиционен проект, свързан с паметник на културата, трябва да спазва тази процедура.
Много е важно да се отграничат трите основни вида намеса по паметниците.
Консервацията е проектиране и извършване на дейности, които са свързани със стабилизиране на материята на паметника и спиране на различните рушителни процеси. Реставрацията е проектиране и извършване на дейности, свързани с връщане на първообраза на паметника при констатирано негово изменение  или на възстановяване на изчезнали негови части. Тя се базира на обстойни научни проучвания и изключва хипотезите като реализация. Реставрацията е свързана с понятието оригинал. При намесата в паметника, особено ако е археологически, ясно трябва да се ”чете” кое е завареното и кое е добавено. Тук стигаме до понятието сигниране. Една от грешките при реставрацията, както се получи на Царевец (а тук тя престъпи в някои случаи границата  и се превърна в материализиране на хипотетични образи) е, че няма ясно сигниране на оригинала от новопостроеното. Такъв проблем може да възникне и със съвсем ”нови” по възраст паметници. В София на ъгъла на ”Оборище” и ”Кракра” къщата на Палавееви от двадесетте години на миналия век бе надстроена и достроена за Британския културен център. Липсата на означаване на оригинала от добавеното, използването на детайли от оригинала по новите части днес обърква и специалиста за първообраза на тази сграда.  Адаптацията е проектиране и извършване на дейности, свързани с изменение на функцията на обекта или отделни негови части. Както казахме, тя е допустима при паметниците с по-ниска категория. Тя е и един от основните пътища за съхранение във времето на завареното наследство. Дори има специален ”лозунг” за това: ”Нов живот за старите сгради”. Разбира се, тук не трябва да се спекулира, каквато практика вече има у нас. Много са вече случаите, когато се ”запазва” паметник като фасада (преизградена от ”итонг” – хотел ”Кристал палас”, или имитирана като фасадна облицовка – хотел на мястото на къщата на Мушанов на ”Московска”) с единствената цел да се използва парцелът на паметника за интензивно ново строителство и максимално получаване на разгъната застроена площ.

Има паметници, които във времето са наслоили различни строителни периоди и възниква проблемът, кой или кои от тях да бъдат представени днес. Това се нарича приемане на оптимална дата. Такъв случай е Боянската църква. Тя е с три строителни периода – от края на Х в., от средата на ХI в., и от ХIХ в. В процеса на нейното проучване и реставрация настана дилемата дали за оптимална дата да се приеме комбинацията Х-ХI в, или тази на трите периода. В крайна сметка както заради наслоения образ на църквата, така и от климатични съображения за опазването на стенописите, надделя становището за запазване на трите периода.
Последният термин в сферата на недвижимото наследство е експониране (представяне). Особено за археологическите обекти и резервати е нужно да се организира достъпът, обслужването, необходимата информация за историята и спецификата на паметниците.
Неразбирането на същността на тези термини може да доведе не само до объркване, а и до смехотворни ситуации, на каквато попаднах при една тройна съдебна експертиза. Къща в Мелник от средата на ХIХ в., която е била в много тежко конструктивно състояние е стабилизарана чрез скрити стоманобетонови конструкции в каменните зидове около 1975 г. В съда се появява ”вещо лице·, което при съдебни реституционни дела твърди, че към днешна дата сградата е автентична и непроменена от времето на нейното изграждане. Горкият архитект Огюст Пере, който в края на ХIХ век първи използва стоманобетона при строителството в Париж. Не е знаел, че майсторите в Мелник половин век преди него ”си играят” с този нов строителен материал...
Темата за паметниците на културата има много други измерения. За специфичните особености на различните типове, за тяхната украса. За начините за оценка – като културно-историческа стойност и като предмет на сделки за покупко-продажба. За основното им място в засилената индустрия ”туризъм”... Може би ще стане въпрос за тях друг път. Важното е ние да осъзнаем, че това е едно незаменимо богатство – на нашата национална, селищна и родова памет, за творческо вдъхновение и за релаксация на отделения от естествената му природна среда човек. ”Инвестиционният интерес” за жалост е безогледен към наследеното. Жив пример за това е състоянието на къщата на Яблански (бившето китайско посолство) на метри от Народното събрание... Няма да забравя думите на кмета на най-голямото курортно селище в Холандия, произнесени преди три години на една българо-холандско-белгийска конференция: за крайбрежните зони: ”Вие убивате кокошката, която снася златни яйца!”. Имаше предвид нашето културно наследство и природни дадености...Разбира се, за радост имаме и обратните примери като село Ковачевица в Западните Родопи, което бе спасено и възродено в образа си от хора, закупили и възстановили изоставените му къщи с нагласата, че притежават много по-голяма ценност от новопостроени квадратни метри разгъната площ. Които - без памет, без околна среда, без гледка към дърво и цвете - са един скрит фалит. И морален, и материален!


Автор: aрх. Явор Банков



На сайта на ka6tata.com

затвори