Търси

Трактат за покривите на сградите

Всяка сграда получава увенчаването си с някакъв покрив, който като „шапка“ я предпазва от дъжд, сняг, вятър и изобщо от лошите атмосферни условия и влияния. От неговото качество зависи най-вече устойчивостта и дълготрайността на строежа.

По чл. 152, ал. 2 от Закона за устройство на територията - ЗУТ/1, не се признава за завършен видът на „грубия строеж“ на сградата, ако не е завършен покривът при разрешен първи етап на строителството. Дори се разрешава изграждането на временен покрив, за да се предпази сградата от дефекти и разрушаване.

Само този факт с цитираната разпоредба показва от какво огромно значение за една сграда е завършекът й – покривът, който заслужава повече старание при изпълнението и по-голямо внимание от страна на строителите, както и на всички участници в инвестиционния процес.

Покривът може да бъде: едноскатен, двускатен, трискатен, многоскатен, плосък с различни наклони и т. н. Проектантите имат пълна свобода. Най-често хоризонталната форма на покрива следва „геометрията“ на самата сграда. Никое лице или контролен орган не може да се намесва при решението, за вида и начинът на изпълнение на покривите.

Най-различни са и строителните материали за изграждането им. Особено понастоящем – се използват и прилагат различни технологии и съвременни строителни материали, различни и качествени изолационни мушами и лепила, ламарини, стоманобетонни и дори стоманени покриви - постижения на техническия прогрес, които дори не можехме да си представим през миналия век.

Напоследък най-прилаганите покриви са скатните, под максимален наклон от 45 на 100 (фиг. 1-а и 1-б) покрити с керемиди, върху дъсчени обшивки, летви или стоманобетонни плочи. Те дават и най-благоприятни възможности за получаване на застроени площи, въпрос който интересува много възложителите и предприемачите.

Височината им е допустима до 4,50 м от главния корниз, или стрехата (там където се измерва височината на сградата) до билото. Модата на плоските, хидроизолирани покриви премина. В недалечното минало те се смятаха за модерни, стабилни и практични. Тези покриви са компрометирани поради лошото изпълнение, липса на квалифицирани майстори и некачествени основни материали.

При тези покриви масово се получаваха течове и нежелани мокрения на тавани и помещения. Различните „рационализации“, свързани с тези покриви, също нямаха успех. Понастоящем рядко се прилагат, но се изпълняват с надеждни хидро, паро и топлоизолации и при стриктно изпълнение изискванията на Наредба № 2 от 14.10.2008 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолации и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения.

Старата Наредба № ІІ-2626 от 19.02.1964 г. на Държавния комитет по строителство и архитектура - ДКСА при МС, задължаваше при проектирането и изпълнението на жилищни и културно-битови сгради в жилищните комплекси и за сгради над шест и повече етажа, както и сгради с особено архитектурно-градоустройствено значение, да се прилагат плоските покриви. Наредбата изискваше за всички други сгради да се изпълняват със скатни покриви, а сгради над 50 кв. м - с бетонни керемиди, или със скатни покриви, с наклон средно 26 градуса по БДС 164-61 (с керемиди тип „марсилски“).

По отношение на настоящата нормативна уредба се счита, че наклоните на покривите на сградите до 45 % не засенчват съседните имоти, ако се спазват разстоянията на новото строителство по чл. 31 от ЗУТ, а именно:

- при ниско застрояване, до 10,00 м височина, най-малко три метра до страничните регулационни линии и пет метра до регулационната линия към дъното на урегулирания поземлен имот – УПИ (чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ );

- при средно и високо застрояване, до и над 15.00 м, височината на сградите се измерва от средното ниво на прилежащия терен, до пресечната линия на фасадата до горната част на покрива, при сгради със стрехи; до горната кота на главния корниз - при сгради с корниз; до най-високата плътна част на ограждащите стени – при сгради с плоски покриви. Изискващите се разстояния до страничните регулационни линии са 1/3 от височината на сградата, а към дъното на УПИ – 6.00 м.

Има и две особености, които често се забравят от проектантите и контролните органи: а) първата е, че не е достатъчно да се спазват 5.00 м или 6.00 м към дъното на УПИ:

a) да се провери застрояването в съседните УПИ към дъното - разстоянието на новото строителство следва да се подчини, освен на първото условие и кумулативно и на второто условие - разстоянието между сградите да бъде 1 1/2 (в метри) от височината на сградата, в абсолютни коти, намираща се откъм по-благоприятната за огряване от слънцето страна; например при сграда разположена към по-благоприятната страна с височина 15.00 м, разстоянието ще бъде 22.50 м (15.00 + 7.50 м);

б) разстоянията по чл. 31 от ЗУТ по отношение на страничните фасади на сградата са дадени за дълбочина на застрояване до 14.00 метра; при сгради с по-голяма дълбочина разстоянието се увеличава с 30 на сто за дълбочината над 14.00 м (чл. 31, ал. 5 от ЗУТ). Например за сграда, с дълбочина на застрояване от 16.00 м, разстоянието ще бъде 1/3 Н + (2,00 м Х 30%) - за средни и високи сгради.

От главния корниз до билото е разрешена височина най-много до 4.50 м, височина която не влияе на височината на сградата. По този начин много често хората се заблуждават, че разрешената сграда не е на 5, а се изпълнява на 7 етажа, или вместо на 8 е изпълнена на 10 етажа и т. н.

Казахме вече, че височините на сградите се отбелязват в абсолютни мерки, т. е. не са меродавни броя на етажите, макар че и те се дават в матрицата в ПУП-ПРЗ (градоустройствената основа) (фигури 1-а, 1-б и 1-г).

Когато обаче наклона на покривът е по-голям от 45 % (например 70 % - 80 %, предпочитан за покривите на хижите и заслоните в планините, за да не задържат дебелия сняг), тогава съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, накратко, Наредба № 7 от 2003 г./3, съвсем срамежливо е посочено, че към височината на сградата се добавя и височината на надвишението над равнината, проведена над 45 %.

Това са така наречените МАНСАРДНИ ПОКРИВИ или МАНСАРДНИ ЖИЛИЩА, кръстени на името на френския архитект Франсоа Мансард, който пръв ги е приложил във Франция (1598 г. - 1666 г.). Този термин или израз обаче няма да срещнете в нашата нормативна уредба. Този тип покриви първо са се появили във Франция, а след това в Англия, Германия, Италия и др.

У нас също са се прилагали и прилагат мансардни покриви на обществени сгради, като например на сградите на Министерството на земеделието и продоволствието, бившето Министерство на външната търговия и други. Особено характерни са френските дворци и замъци във и около Париж, по долината на река Лоара, Рона и другаде, като: двореца Блоа, Карнавале, Вал дьо Драс, Версай, Банк дьо Франс и т. н. Силно впечатление при тях правят комините и капандурите със своята украса и оформление, като истински шедьоври на архитектурно-строителното изкуство 
 
ПОКРИТИЯ НА ПОКРИВИТЕ С РАЗЛИЧНИ МАТЕРИАЛИ

Както казахме и по-горе, покритията на сградите и третирането на покривите е най-различно. Нека да си припомним някои от тях и начините и средствата за изпълнението им.

1. ПОКРИВИ, ИЗПЪЛНЕНИ С МАРСИЛСКИ КЕРЕМИДИ
При този тип наклонът на покривът е не повече от 26 - 27 градуса. В този случай подпокривното пространство не се използва пълноценно за жилища, офиси, ателиета и други подобни, а поради липсата на светла височина, в тази част могат да се предвидят складови тавански помещения (а не тавани), сушилни, перални и други второстепенни или помощни помещения.

Ако се предвидят гарсониери или не дотам удобни маломерни жилища, таваните им ще бъдат скосени, а изискващите се правила за тях са следните: най-малко 1/2 от тавана следва да бъде хоризонтален, в най-ниската част трябва да има най-малко 1.50 м, а светлата височина на помещенията да имат най-малко 2.30 м, вместо, както се изисква за жилищата обикновената светла височина да е 60 м (чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.).

Керемидите имат размери 0.405 м на 0.240 м и дебелина 12 до 15 мм, както и тегло за 1 м² 60 кг. Нареждат се на летви и дъсчена обшивка на глинен разтвор. Първите няколко реда (най-малко три) трябва да се подредят винаги върху летви (фиг. 2). При жилищата и обектите за обитаване се вземат мерки за топлоизолация на помещенията.

Уламите се изпълняват с поцинкована ламарина. Напоследък покривите се изпълняват със стоманобетонни плочи, което е по-сигурно от противопожарна гледна точка и по-стабилно за сградата. Капандурите се конструират, като вертикалната им част е най-много 0.70 м, или перпендикулярно на наклона на покрива около 0.50 м (фиг. 1-г).

Дължината на капандурите не се ограничава, освен за да се спази 1.00 м от страничната регулационна линия (чл. 92, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г.). Не се считат за издатини по смисъла на Наредба № 7 от 2003 г. и не се ограничават над покрива архитектурно-художествени елементи, като пергули, кули, куполи, арки и други подобни, когато заемат не повече от 20 % от застроената площ на сградата и не повече от 25 м². Тези издатини трябва да отстоят от страничната регулационна линия на най-малко разстояние от 3.00 метра.

2. ПОКРИВАНЕ С ОБЛИ, ЕДНОУЛУЧНИ КЕРЕМИДИ (НАРИЧАНИ НЕПРАВИЛНО ОЩЕ „ТУРСКИ“ ИЛИ „СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ“)
Облите керемиди имат размери 0.400 м на 0.240 м и дебелина 15 до 20 мм. Наклонът на покривите е не повече от 22 %, каквито са покривите на възрожденските къщи. Тези керемиди почти не се произвеждат у нас, освен по поръчка, за ремонти и реконструкции на покриви на сгради със същият, възрожденски характер, за сгради на националноисторическото ни наследство. Нареждат се на летви или дъсчена обшивка.

При стрехата в долния край и няколко реда при билото, се поставят двойни керемиди на варов разтвор. Билото, ръбовете и уламите се изпълняват със същите обли керемиди (фиг. 3, фиг. 3-а ).

3. ПОКРИВАНЕ С ЕТЕРНИТОВИ ПЛОСКОСТИ
Етернитовите или азбестоциментови плочи могат да бъдат вълнообразно и плоски (БДС 1520). При вълнообразните се произвеждат универсален тип капаци за всички наклони на покривите на сградите (фиг. 4 и фиг. 5). Наклонът при тях е най-малко 10 до 14 градуса. Вълнообразните плочи се нареждат обикновено върху летви. Плътна дъсчена обшивка и топлоизолация се прави, когато трябва да се осигури надеждна топлоизолация на помещенията.

Разстоянията между летвите се установяват така, че застъпването на хоризонталните редове да попада върху летви. Странично плочите се застъпват с широчина от 1/2 вълна. Нареждането започва от стрехата нагоре. При наклон на покрива до 30 градуса застъпването на два съседни реда трябва да бъде от 12 до 14 см, а при наклон над 30 градуса – 10 до 12 см. Закрепването на плочите става с кабъри и противоветрови скоби.

Покриването с плоски етернитови плочи може да бъде едноскатно (при наклон на покрива от 27 до 45 градуса) или двускатно (при наклон от 13 до 40 градуса). Плочите също се нареждат върху дъсчена обшивка с дебелина на дъските от 1,8 до 2,4 см и широчина до 12 см, поставени на разстояние от 1 до 3 см, или върху обшивка от летви с размери 4 на 6 см, поставени на разстояние между осите на 17,50 см.

Първият ред се повдига с тънка летвичка. Към дъсчената обшивка плочите се приковават с по два поцинкови широкоглави гвоздеи, дупките на които се провъртяват предварително със свредел. Плочите се свързват помежду си с противоветрови кабъри. И тук нареждането започва от стрехата нагоре по наклона, в хоризонтални редове едноскатно или двускатно.

Билото и маите се покриват с обли етернитови капаци, които се закрепват със скоби към обшивката, а уламите се обшиват с ламарина, чиито плочи се застъпват 12-15 см. Плоски етернитови плочи могат да имат най-различни форми.

3. ПОКРИВАНЕ С ПЛОСКИ КЕРЕМИДИ (боброви опашки)
Размерите на плочките е 0.365 м на 0.155 м и дебелина 12 мм. Наклонът на покрива, покрит с плоски керемиди, е до 30 градуса. Те се нареждат и се коват върху дъсчена обшивка или летви, с размери 4 на 6 см. При стрехата и билото плочките се нареждат двукатно. Фугите между отделните керемиди се запълват с варов разтвор и чоп. Билото и ръбовете се оформяват с капаци.

4. ПОКРИТИЕ С ХОЛАНДСКИ КЕРЕМИДИ
Формата и размерите са дадени на фигура 8. Те са правоъгълни с изрезки на два от ъглите, по диагонал. Размерите им са 0.23 см на 0.36 см. Застъпването на хоризонталните редове е най-малко 6-8 см. Възприетите наклони са както при покриването с обли керемиди от 25 до 30 градуса. Такива покриви у нас са рядкост, макар че са ефектни със светлосенките си, които се образуват както при облите керемиди.

5. ПОКРИТИЕ С ШИФЕРИ
Шифрените плочки представляват глинени шисти, направени от глина, примесена с кварц. Що се отнася до здравината им те са устойчиви и трайни на атмосферни влияния и химическо въздействие. Основните им размери са 14 см на 25 см, при дебелина от 3 до 5 мм. По форма те могат да бъдат квадратни и правоъгълни (със скосени ъгли).

За свързването им се употребяват поцинковани гвоздеи, с дължина 40-50 мм и диаметър 3. 5 мм (фиг. 12 и фиг. 13). Плочките се нареждат върху дъсчена обшивка с дебелина 25 мм, или върху бичмета с размери 4 на 6 см, поставени на разстояния, в зависимост от размера на плочките.

Във фигурите са показани нареждания на правоъгълни шифери: еднокатно и двукатно. Най-малкият допустим наклон на покрива е до 30 градуса. Плочките могат да бъдат със скосени или закръглени краища. Плочките със скъсени краища се нареждат хоризонтално върху дъсчена обшивка и се прикрепват както и останалите, докато плочките със закръглени краища се нареждат наклонени спрямо главния корниз.

6. ПОКРИВАНЕ С ШИНДЛИ
Този начин на покриване се прилага у нас много рядко само в някои планинскир райони. Самите елементи са направени от дърво в най-различни форми, в повечето случаи правоъгълни или шестоъгълни, скосени в краищата или закръглени. Нареждат се със засядане или на глъб и зъб (фиг. 15). Закрепват се с поцинковани гвоздеи, върху дъсчена обшивка или върху летви. Рядко се вземат мерки по отношение на топло- и пароизолация.

7. ПОКРИВИ ОЗЕЛЕНЕНИ ГРАДИНИ
С оглед достигане на устройствения показател К-озеленяване, заедно с останалите устройствени показатели, все по-често у нас и в чужбина се прилага изпълнението на ПОКРИВИ - ГРАДИНИ.

Ако направим един вертикален разрез на тези покриви, ще са установят следните пластове: почвен субстрат; филтърен слой; дренажен пласт; разделителни ивици; коренозащитен слой; хидроизолация и стоманобетонна плоча.

Те имат положителни и отрицателни страни. Към положителните страни са:
а) поглъщане в по-голямата си част на запрашения атмосферен въздух, който изобилства в големите градове;

б) намаление на уличния шум в жилищните помещения и увеличение на звукоизолацията в сградата;

в) увеличаване топлоизолацията на помещенията в по-горните етажи;

г) защита от ултравиолетовите лъчи на слънцето;

д) задържане на около 50 % до 60 % от дъждовна вода и влажността на въздуха и изпаренията на листната маса на храстите и дърветата;

е) предпазване на покривите от механични увреждания;

ж) възпрепятстване на външни свивания и разширение на покривните елементи;

и) подобряване коефициента на озеленяване в урегулирания поземлен имот (УПИ).

По-съществените недостатъци на покривите-градини са:

а) допълнително натоварване на конструкцията на покрива и оттам на цялата сграда;

б) възможни течове от покрива върху най-горните етажи;

в) оскъпяване изпълнението на покрива и от там на строителството на сградата;

г) липсва често на качествени строителни материали;

д) недостатъчен опит и умения на работниците-изпълнители;

е) неуточнени и неясни гаранционни срокове, които липсват в Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите
в Р. България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти/4. Озеленени покриви не са панацея. По нормативната уредба по устройство на територията и по-специално чл. 38, ал. 2 от Наредба № 2 от 2003 г., за осигуряване на озеленени площи, те могат да се изградят и върху подземното застрояване, извън очертанията на сградата, както и върху тях. Може да се поставят саксии и кашпи със зеленина.

8. ПОКРИТИЕ С МЕТАЛНИ КЕРЕМИДИ
Напоследък на строителния пазар се появи ново поколение защита на покривите от ламарина, състояща са от сплав на алуминий и цинк (Аl + Zn), с която се дава над 20 години гаранционен срок. В този случай вертикалния разрез на покрива се състои от осем пласта, а именно:

а) цветно полиестерно покритие;

б) грундов слой;

в) консервационен ( графитен) слой;

г) цинков слой;

д) стомана с дебелина 0.5 мм;

е) цинков слой;

ж) конверсионен слой;

з) защитен слой.
На такива покриви гаранционните срокове са над 20 (двадесет) години.

9. ПОКРИТИЕ С ПОКРИВНА СИСТЕМА
Влючва под керемидите битуминозни листове, куки и летви за закрепване на керемидите, запълнители на стрехи, гвоздеи, обшивки и керемиди, като завършващо покритие. Минимално допустими наклони на покривите е 15-18 градуса, в зависимост от надморската височина и конкретни климатични условия. Осигурена е вентилация на покривната основа. Керемидите могат да бъдат тип „марсилски“, „едноулучни“, или друг подходящ тип.

В заключение можем да отбележим, че понастоящем има много по-добри и надеждни системи и съвременни материали за изпълнение на покривите на сградите, които осигуряват по-качествени и надеждни хидро, паро- и топлоизолации на покривите и на сградите, което осигурява комфорт при обитаването им.


Автор: проф. арх. Антон КАРАВЕЛОВ, експерт по ТСУ и устройство на територията



На сайта на ka6tata.com

затвори