Търси

Видове жилища

КРАТЪК УВОД
Първите убежища на хората са били пещерите и хралупите на дърветата – естествени природни дадености. Именно те са служили за приютяване на племената и предпазването им от суровите природни условия, предизвикани от вятъра, дъжда, снега и други неблагоприятни природни явления. Нашите предци, древните човеци, са били в пълна зависимост от благоприятните или неблагоприятни природни сили, вярвали са в свръхестествената  им сила, кланяли им се, обожествявали са ги и са били изцяло подвластни на тези сили. Постепенно човешкият род е еволюирал, преминал е от пещерите през наколните жилища, за да се предпазва от дивите зверове и враговете – други, подобни на тях племена, за да се стигне в продължение на много векове до изграждане на къщи, първоначално от камъни и саморъчно направени кирпичи (непечени тухли) и готови отломки - каменни блокове, укрепвани по-късно хоризонтално с дървени сантрачи, зидани с кал. В миналото не е имало правила и нормативи, по които да се изграждат семейните жилища и другите второстепенни постройки за приютяване на домашния добитък, вече опитомен и източник за стопаните на вълна, мляко, месо и други продукти. Хората първоначално са живеели патриархално, в големи родове, предвождани от старейшините, най-силните авторитетни и властни господари на племената. Единственото правило е било в строително и градоустройствено отношение, макар и схлупени и неугледни къщички, покрити с клони и слама, да не си пречат една на друга, всяко племе да „владее“ своята къс земя (терен), за да не им се отнема „владението“ и интимността. Не са им били чужди и землянките, изкопани в скатовете помещения, без прозорци, заградени с клони и шума за изолация от влагата. Те  били примитивни, но сравнително топли и сигурни подслони за живеене. В средата на тези първоначално обособени „къщи - землянки“, е горял огънят, извор на живот и съществувание на хората. За обществено-обслужващи сгради в днешния смисъл на думата не е могло нищо да се каже. Жертвениците са били извън къщите, върху издялани в скалите специални места, тъй наречените светилища, останали тук-там и до ден днешен.


ИНДИВИДУАЛНИ ЖИЛИЩА (КЪЩИ)
Откакто се помни светът, българите по време и след Великото преселение на народите и постепенното приключване с номадския, скитнически живот по степите на Азия и Волжка България, са се сдобили постепенно с вековни традиции - да свиват семейни гнезда с многобройна си челяд и да изграждат свои собствени жилища. От векове по нашите места нашенецът е градил жилища, за да приюти семейството и себе си, а много по-късно и обществени сгради, като църкви, училища, работилници, воденици, тепавици, малки и примитивни фабрики и т. н. Българите в миналото са били известни строители, с изграждането на обекти от всякакъв обем, вид и характер. Обменяли са знания и опит с балканските и други по-далечни в географско отношение народи, древни култури и известни световни мореплаватели. Наученото по отношение на строителството те са прилагали и по нашата земя - Балканите, влияние от които намираме от градовете като Дубровник, Венеция, Триест, Сплит, Генуа и други градове по Средиземноморското крайбрежие, далматинските, италиански, гръцки и други брегове. С тях стокообменът и обмяна на опит и умения са безспорни. Народите взаимно са се развивали, обогатявали и умъдрявали.

ИНДИВИДУАЛНИ ЖИЛИЩА В СЪВРЕМЕНЕН СМИСЪЛ
През 5-вековното турското робство къщите на българите, както и обществените им сгради са били малки, невзрачни и ниски, да не „дразнят“ турците поробители. Едва през последните години на осемнадесети век е настъпил подем след разнасянето и преписването на Паисиевата история - Българското възраждане. Забогателите хора от еснафа са започнали да „вдигат глава“ и да създават в Тракия, постъпите на Стара планина и Родопите къщи, тип венециански, понякога симетрични, които се строили на два и повече етажа, били са вътрешно (в интериора) добре оформяни и изографисвани от известни майстори зографи. Таваните на помещенията са били украсявани с дърворезба (слънце в повечето случаи), дневните са обширни, стаите самостоятелни. Срещат се в Родопите и Балкана кокетни двуетажни къщи, повлияни от чуждия опит и знание. Такива приветливи къщи се срещат в Пловдив, Копривщица, Трявна, Елена, Жеравна, Боженци, Широка лъка, Мелник и други – които стават златният фонд на национално-историческото ни наследство. Едновременно с тях, са „изникнали“ манастирските комплекси, църкви, къщи бойници, конаци и други обществени сгради. В градоустройствено отношение населените места са се развивали безпланово, хаотично - с криви и тесни улички, покрити с камъни (калдъръм), или макадамова настилка.

СЪВРЕМЕННИ ЖИЛИЩА - ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ТЯХ
Каква е дефиницията за жилището днес? Позовавайки се на разпоредбите на чл. 109 и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, накратко Наредба №7 от 22.12.2003 г. (ДВ, бр. 3 от 2004 г., бр. 10, 11, 51 и 63 от 2004 г. И бр. 41 от 2008 г.), жилищата неправилно наричани „апартаменти“ (френски паразитен термин, означаващ жилище с много стаи), трябва да има задължително най-малко една стая за живеене, кухня или кухненска ниша, санитарни помещения - баня и тоалетна, складово помещение във или извън жилището. Помещенията на едно жилище трябва функционално и териториално да са обединени (с изключение на склада) и да служи за задоволяване жилищните нужди на определен брой обитатели. Освен това жилището следва да има и други помещения, които не са задължителни, като: гардероби, входни и второстепенни преддверия, килери за хранителни продукти, битови помещения, като перални, сушилни, открити пространства - тераси, балкони и лоджии, които са много необходими за удобното и комфортно обитаване на жилищата. По нормативната уредба се разрешава помещенията пространствено да бъдат обединявани, с изключение на баните тоалетни. Всяко жилище трябва да има самостоятелен, отделен вход (което е изискване на чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията – ЗУТ, ДВ, бр. 1 от 2001г., посл. ДВ, бр. 17 от 2009 г.) и да се осигури неговата самостоятелност и интимност. Други изисквания към жилищата са: не се разрешава да се разполагат мокри, върху сухи помещения, над стаи, над кухни, складове и килери за хранителни продукти, с изключение на жилищата, които те единствено обслужват. Причините за това са нарушаването на санитарно-хигиенните правила и нормативи. Не се допуска асансьори, винкеселни уредби и други съоръжения, източници на шум и вибрации, да се разполагат до спални помещения. Забранено е, жилищата да се разполагат цялостно на север, североизток и на северозапад. Най-малко едно от жилищните помещения трябва да е ориентирано към благоприятна посока - на юг, югоизток, югозапад, изток и запад - за едностайните и двустайни жилища, и най-малко две помещения - при тристайните и четиристайни жилища (чл. 78 от Наредба № 7 от 2003 г.).

Осветлението и проветрението на помещенията трябва да е директно, с изключение на второстепенните помещения - преддверия, бани, тоалетни, килери, складове и др. Нормативите за осветление на дневните е най-малко 1/6 от площта на пода, и най-малко 1/7 от пода на спалните помещения, кухните, столовите и кабинетите, а 1/10 от площта на стълбищата. Изискванията за височина на помещенията са както следва: най-малка светла височина на жилищните помещения е 2,60 м, а на магазините - 3,20 м. За офисните помещения и ателиетата няма нормативи за височини. За обществено-обслужващите помещения, светлата височина варира от 2,60 м до 4,50 м (например за операционни зали в болнични заведения височината трябва да бъде над 4,00 метра).

Задължителните вътрешни инсталации за жилищните сгради са: електроснабдяване (силнотокова и слаботокова инсталация), водоснабдяване и канализация. При липса на улична канализационна мрежа в населеното място, задължително трябва да се предвиждат и изграждат индивидуални съоръжения за отпадъчни води – водоплътни изгребни ями (изискване на чл. 87, ал. 1 от ЗУТ). Не се препоръчват и не са допустими попивни (септични) ями, каквито се практикуваха и изграждаха за отпадните води до 2006 г. Нерядко в селата кладенците за питейна вода бяха изграждани до попивните ями за отпадни води и се нарушаваха грубо санитарно-хигиенните правила и нормативи.

При изграждането на строителни елементи и конструкции не следва да се допускат подобни случаи, като:

  • падане от височини по-големи от
  • 1,50 метра, което означава, че в проектите следва да се предвиждат необходимите предпазни парапети (най-малко 1,05 м от готов под за тераси, лоджии и балкони с височина на сградите до
  • 20 м, и височина от 1,20 м на парапетите, за сгради над 20 метра);
  • падане на хора в необезопасени шахти, дупки, изкипи и други отвори;
  • спъване на работници в хоризонтални прагове и конструктивни елементи и препъване от единични стъпала или неправилно проектирани и изпълнени стълбища;
  • получаване на удари от ниско поставени греди, корнизи, врати и други.


Има и други изисквания към жилищата по отношение на спазване на минимални разстояния до регулационните линии, за издатините на еркери, балкони и лоджии, за вида и броя на асансьорите, за оформлението на капандурите, за броят на стаите и тяхната дефиниция по отношение на едностайни, двустайни, тристайни и многостайни жилища, за архитектурно-художествените елементи над покривите, за правилата относно броя и размерите на стъпалата и стълбищата, за изискванията към санитарните помещения и други.

В нормативната уредба отпадна изискването за допустимите най-малки размери на помещенията, което от една страна, е добре и се дава пълна свобода на проектантите в това отношение, но от друга страна, на практика започнаха да се проектират и изграждат стаи за едно лице с площ от 5-6 кв.м или спални стаи за две и повече лица по 8-9 кв.м, което не може да се приеме за нормално и да се задоволяват жилищните нужди на обитателите. Но липсват и правила и нормативи, с оглед контролните органи да откажат одобряването на подобни проекти.

ГРУПОВИ ЖИЛИЩА ПО СТАРИ И ОТМЕНЕНИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ в първото издание на ЗУТ от 02.01.2001 г., се третираха и „груповите жилища“ („групов строеж“), които представляваха група от две или повече жилища - максимум до шест броя. Шест и повече жилища са определени като жилищно-строителни кооперации и се подчиняват на изискванията, освен на Закона за устройство на територията и на Закона за жилищно-строителните кооперации – ЗЖСК (ДВ, бр. 55 от 14.07.1978 г.). Членовете на групата се обединяват доброволно и съвместно се ангажират и полагат усилия във връзка с изпълнение на процедурите по осигуряване на подходящ терен, по градо/устройствената основа, по изработване и одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешение за строеж, сключване на договор за изпълнение на строителството, финализирането на обекта и въвеждането му в редовна експлоатация и получаването на готов строителен продукт с разрешение за ползване. Особеност имаше в случаите, когато един от членовете се откаже от строителство, той може да бъде заместен от друго лице, със съгласието на всички членове на групата, без изключение. Тези разпоредби са обезсилени и не заслужава да се спираме подробно на тях. Всички изисквания, които са в сила за индивидуалните къщи, важат и за тези жилища, било те да са на брой две или повече.

СГРАДИ В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ
Дълги години, почти половин век, въпросите за етажната собственост се уреждаха от ПУРНЕС – Правилника за управлението, реда и надзора на етажната собственост, публикуван във в. Известия, бр. 101 от 18.12.1951 г. През настоящата 2009 г., след много спорове и колебания, бе публикуван нов, от по-висока степен нормативен документ – Закон за управление на етажната собственост – ЗУЕС (Указ № 12 от 21.01.2009 г. - ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г.). Той влиза в сила от 1 май 2009 г.

Обхватът на този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост. С него се уреждат правата и задълженията на собствениците и обитателите на самостоятелни обекти в сгради или на части от тях. Законът се занимава и за сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от „затворен тип“. Отношенията и въпросите в тях се уреждат с писмени договори, между инвеститора и собствениците на строителните обекти с нотариално заверени подписи. Има и изключения, визирани в чл. 3 от Закона за управление на етажната собственост. В ЗУЕС подробно са дадени въпросите по свикването и кворума на общото събрание, за приемане на решенията от него, изборът на управителен съвет (или на управител), функциите на контролния съвет (или контрольор), прекратяването на сдружението на собствениците, изпълнение и контрол на актовете на общото събрание и на управителния съвет, отмяна на решенията на общото събрание по съдебен ред и прочие.

Въвежда се регистрация на сградите в режим на етажна собственост и са описани правомощията на общинската или районната администрация по вписването в регистъра или оспорването на отказ за вписване. Дадени са условията по извършване на основен и текущ ремонт на сградата, образуването за пръв път на фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата се събират от вноски на собствениците или на сдружението в размер, определен с решение на общото събрание и други източници на средства (чл. 50 от ЗУЕС). Определени са от общото събрание размера на консумативните разходи и разходите за текущо поддържане на сградата. До сега тези въпроси не бяха поставени в отменения ПУРНЕС.

Специално място е отделено за съставянето за всяка съществуваща сграда в режим на етажна собственост на технически паспорт, срокът за съставянето на който е до 31 декември 2012 г. Задължението за изпълнението на изискванията му са на общото събрание на собствениците или на сдружението. Текущ контрол, по етапното изпълнение на мерките предвидени по техническия паспорт, трябва да упражнява кметът на общината (или района). Накрая в глава Пета на ЗУЕС са предвидени административнонаказателни разпоредби. Лицата, които не се съобразяват или нарушават закона се наказват от общинската или районна администрация с парична глоба от 20 лв. до 100 лв., или с имуществена санкция за юридически лица от 150 лв.
до 500 лв.

В преходните и заключителни разпоредби, заедно с публикуването на ЗУЕС се изменят и някои разпоредби на следните нормативни актове: Законът за устройство на територията, Законът за собствеността, Законът за енергийната ефективност, Законът за местното самоуправление и местната администрация и Законът за гражданската регистрация.
В § 11 и § 12 от ДЗР на ЗУЕС се посочва, че в срок до 31 март 2009 г. министърът на регионалното развитие и благоустройство следва да издаде подзаконовите актове по прилагането на закона, като изпълнението му се възлага цялостно на МРРБ.

Както се вижда, хората и обществото еволюират през времето и се развиват към по-добро. Основното, както във всички области на обществения живот остава, да се познават и да се изпълняват изискванията за проектиране и строителство за индивидуалните жилища, както и сградите в режим на етажна собственост.



На сайта на ka6tata.com

затвори