Търси

Да пазим и малкото наследство, което имаме!

У нас нямаме замъци, пищни палати и дворци, каквито срещаме в други европейски страни, като Франция, Германия, Англия, Чехия и много други. Дори нямаме замък, като в Синая, намиращ се в планината Карпатите на северната ни съседка.

Макар и с по-скромни размери и не така запазени, както би следвало да бъде, тези паметници с ценни архитектурно-строителни качества говорят на висок глас за времето и епохите, когато са били построени, за да задоволяват различни потребности и вкусове на хората. По своите художествени и опознавателни качества обаче те не отстъпват на тези от чужбина.

За щастие страната ни е богата на истински паметници на културно-историческото наследство, с което можем да се гордеем. Това е материалният израз на славни епохи, които отразяват величието и падението на нацията, паметта на народа.

В това число влизат къщи, конаци, жилища-крепости, манастири, църкви, параклиси, гробници и гробищни паркове, крепостни стени, порти и други недвижими паметници на културата. За техните исторически стойности, издирване, запазване, поддържане и реставрация действат, освен Законът за устройство на територията - ЗУТ/1, Законът за паметниците на културата и музеите от 1969 г./2, и други нормативни документи, датиращи от по-рано.

За опазването, поддържането и утвърждаването на тези паметници бе публикувана от Столичния общински съвет „Наредба за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или на части от тях от органите на Столичната община“, накратко „Наредбата“/3.

КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ, КОИТО СИ ПОСТАВЯ ТАЗИ НАРЕДБА? НЕОБХОДИМА ЛИ Е ТЯ ЗА СТОЛИЧАНИ?

По време тя е много закъсняла, като се имат предвид стотиците обекти, особено сгради - частна собственост, голяма част от които са занемарени, саморушащи се или са в неприличен и окаян вид. Те навяват носталгия и тъга по минали славни времена на тяхното съграждане и използване.

Нещо обикновено е по улиците, булевардите и площадите на столицата (а не само в София) да се виждат стари сгради с паднали и разрушени мазилки и архитектурно-художествени елементи, като главни корнизи, капители, колони, фризове, балюстради, метопи и триглифи, или вази и скулптурни тела (наклонени и готови всеки момент да паднат и да причинят щети и аварии на хора, моторни коли и други превозни средства). Те са станали сгради, опасни за хората!

Ценни елементи, като тези на къщата на Яблански в София (сн. 1, 2, 3, 4) са обрушени и готови да паднат – творба на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Къщата е в бароков стил, като вътрешната украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс.

След мисията си в България, в която е оставил много на брой и значителни паметници на културата, завръщайки се в родния си Залцбург, той е построил същата къща-близнак като тази в столицата. Явно и самият творец е харесвал много произведението си, та го повторил на австрийска земя. Днес тази къща у нас се похабява и руши.

Като прибавим и изкривените, очукани или дори полупаднали водосточни тръби и улуци, обрушени цокли и наклонени комини и др., картината става ужасна и неприемлива за един град, столица на държава от Европейския съюз. Следва ли да оставим така ситуацията - да се компрометират и рушат ценни къщи, като споменатата къща на Яблански, да се събарят къщи като Балабановата, както и стотици други подобни прецеденти.

Основанието за издаването на „Наредбата“ е основният закон - чл. 195 от Закона за устройство на територията (редакцията в ДВ, бр. 61 от 27.07.2007 г.). Само една разпоредба от него е дала повод да се детайлизират и опишат технологическите и последователни процедури, които следва да се изпълнят, така че наредбата е действително един полезен подзаконов нормативен документ, който предоставя много подробности, как следва да се постъпи при изпълнение на тези разпоредби.

Действително, изпълняваха ли се досега тези процедури? Описани още в Закона за планово изграждане на населените места, Закона за териториално и селищно устройство и други преди него закони? По-специално от кои органи и длъжностни лица се извършва необходимото заздравяване, поддържане или събаряне?

По разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ се третират въпросите, когато собствениците на строежите не ги поддържат в техническо състояние по изискванията на чл. 169, ал. 1-3 и не извършват или не допускат извършването на промяна в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на приетите нива на съответствие с изискванията на целия строеж или отделни негови характеристики. По чл. 195 от ЗУТ кметът на общината следва да издаде заповед, с която да задължи собствениците да извършат в определен срок необходимите ремонти. Или възстановителни работи за поправяне и заздравяване на строежите.

По чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, се посочва, че при ремонтирането, преобразуването или премахването на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения и др., както и да се извършат необходимите работи, в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, кметът на общината следва да издаде писмена заповед. Липсвахa обаче подробности по извършването на необходимото - строително-монтажни работи (СМР) за заздравяване или за премахване на опасните обекти.

Действително по изискванията на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахването на строежите, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за живота и здравето на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, те СЕ ПРЕМАХВАТ. Тези именно разпоредби се възпроизвеждат с по-големи подробности в издадената Наредба на СОС.

Следва да се прави и отчита съществената разлика, която има в тези случаи по чл. 195 от ЗУТ, и отделно с допусканото незаконно строителство, третирано в хипотезите на чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ (ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.). Между другото следва да отбележим, че узаконяване като процедура в бъдеще не може да се допуска, защото разпоредбите на чл. 226 и чл. 227 от ЗУТ, които третираха въпросите за узаконяването са отменени (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.).

За тези строежи намират приложение разпоредбите на Наредба № 13 от от 23.07.2003 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) - ДВ, бр. 69 от 07.08.2001 г.
Накратко трябва да проследим и да опишем по-подробно клаузите на Наредбата на СОС.

Заповедта освен от кмета, може да се издаде и от упълномощено от него длъжностно лице. В нея следва да се посочи точно определен срок, доброволно кои строителни и монтажни работи следва да се извършат на строежа.

Този срок не може да бъде по-кратък от срока за обжалване на съответната заповед. Заповедта се изпраща на районните кметове, на чиято територия се намира строежът (имотът), за връчване срещу подпис и дата, за изпълнение и за контрол по изпълнението (чл. 4 от Наредбата). В тридневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение общинските органи по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ за съответния район следва да извършат проверка по изпълнението на заповедта и да съставят констативен протокол (Приложение №1).

При установяване неизпълнение се пристъпва към принудително изпълнение от органите на общината. В седемдневен срок от съставяне на протокола администрацията изпраща образуваната административна преписка на дирекция „Инвестиции и инвестиционна политика“ в направление „Инвестиции и строителство“ при Столичната община.

Директорът на тази дирекция в едномесечен срок организира провеждането на предварително проучване относно начина на изпълнението, заздравяването или премахването срока за изпълнението и необходимите средства. За целта се изработва количествена и стойностна сметка за разходите. Резултатите се оформят в протокол (Приложение № 2).

При необходимост се изготвя и конструктивно становище или конструктивен инвестиционен проект. Изработването на необходимата документация се възлага по реда на Закона за обществените поръчки-ЗОП/4. След възлагането на фактическото изпълнение по реда на ЗОП органът, който е издал заповедта, следва да определи дата и час за принудителното изпълнение, което се съобщава на всички заинтересовани страни.

Преди започването на принудителното изпълнение, в присъствието на доставчиците на вода, топлинна енергия и електроснабдяване, включително и на органи от МВР, се съставя протокол за състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение на заповедта (Приложение № 3).

Изпълнението се извършва принудително по реда на чл. 272, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по искане на кмета (ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.). Ако собствениците откажат да освободят доброволно обекта от движимото имущество, това се извършва принудително, със съдействието на органите на МВР, като се предава на съответните собственици.

Извършените разходи са за сметка на собствениците на обекти. Изпълнителят трябва да има съответната техническа правоспособност и да изпълнява точно техническата документация. Той носи и отговорност за нанесените материални щети. След изпълнение на заповедта за принудително поправяне, заздравяване или премахване на строежа се съставя протокол от всички заинтересувани страни (Приложение № 4).

В случаите на премахване на строежа кметът уведомява Агенцията по кадастъра (понастоящем с ново название „Агенция по геодезия, картография и кадастър“, изменено в ДВ, бр. 47 от 30.05.2008 г.).

СО възстановява извършените разходи по реда на чл. 196, ал. 6 от ЗУТ. Въз основа на влязла в сила заповед и протокола за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква „к“ от Гражданския процесуален кодекс-ГПК/5.

Наредбата на СО влиза в сила три дни след публикуването й в сайта на Столичния общински съвет.


ПРИЛОЖЕНИ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ:
1 - Закон за устройство на територията - ЗУТ, ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., влязъл цялостно в сила на 31.03.2001 г. изменян и допълван над 30 пъти, последно изменение ДВ, бр. 102 от 18.11.2008 г.;

2 - Закон за паметници на културата и музеите - ЗПКМ, ДВ, бр. 29 от 11.04.1969 г., изм. много, последно в ДВ, бр. 36 от 2006 г., БСА, кн. 12 от 2000 г.;

3 - Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или на части от тях от органите на Столичната община, приета с Решение № 575 по Протокол № 22 от 09.10.2008 г., публикувана в сайта на Столичния общински съвет на 20.10.2008 г.;

4 - Закон за обществените поръчки - ЗОП, ДВ, бр. 28 от 06.04.2004 г., изм. бр. 34 от 2005 г., бр. 37 и бр. 79 от 2006 г., БСА, кн. 8 от 2008 г.;

5 - Граждански процесуален кодекс - ГПК, Известия, бр. 12 от 08.02.1952 г. - отменен, НОВ ГПК – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.


Автор: арх. Антон КАРАВЕЛОВ, експерт по ТСУ и устройство на територията



На сайта на ka6tata.com

затвори