Търси

Нови и задължителни понятия - енергиен технически паспорт и енергиен сертификат на сградите

Владислава Георгиева – началник отдел „ЕЕ и ВЕИ”
АУРЕ - Екорегиони

Първата поява на двете понятия в публичното пространство - „енергиен паспорт на сграда” и „технически паспорт на сграда”, безспорно не предизвикаха очаквания интерес от заинтересованите участници. Вероятните причини за това е липсата на каквато и да е информационна кампания, проведена от страна на отговорните органи, и практическите и фактологични разминавания в двата определящи нормативни акта - „Закон за енергийна ефективност” (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г., изм. и доп., бр. 74 от 8.09.2006 г., в сила от 8.09.2006 г., бр. 55 от 6.07.2007 г., в сила от 6.07.2007 г., изм. и доп. 19.04.2009) и Наредба №5 (ДВ, бр. 7 от 23.01.2007 г., ; изм. и доп., бр. 38 от 2008 г.).
Наредба №5, а и ЗЕЕ претърпяха своите последни промени съответно през 2008 и 2009 г., като понятията и функционалната определеност на „технически паспорт”, енергиен паспорт и „енергиен сертификат на сгради” намериха своята логична и законова обвързаност в двата нормативни акта.

Въпреки това влизането в сила на Наредба №5 със задна дата от 1.01.2007 г. се посрещна с разнородни мнения от участниците в инвестиционния процес. Голяма част от възложителите (по смисъла на ЗУТ) бяха неприятно изненадани от срочното изискване на ДНСК от 29.01.2007 г. да предоставят задължително технически паспорти заедно с окончателните доклади за назначаване на държавни приемателни комисии (ДПК) или приемане на документите в общинските администрации. От друга страна, експертите и консултантските фирми, които трябва да съставят тези паспорти, имат затруднения в изпълнението на изискванията. Третата страна – строители и проектанти, които не са пряко засегнати от бързото въвеждане на наредбата, приеха скептично смисъла и съдържанието на новите документи. И накрая пряко засегнатата страна – собствениците на сградите и съоръженията, не разбраха същността на процеса по въвеждане на техническите паспорти на сградите и ползата от тях.

Идентичен бе и процесът на въвеждане и изпълнение на задълженията за наличие на енергиен паспорт и енергиен сертификат на сграда, който от своя страна е съставна част от техническия паспорт. Неминуемо и при липсата на каквото и да е обяснение за необходимостта от тези документи всеки един от нас си задава логичния въпрос – Това поредното формално изискване ли е и реално необходим ли е този  документ? Ще се опитаме да отговорим на този, както и на въпросите – Какво е това технически и енергиен паспорт? Това засяга ли ме мен като собственик на сграда? Как се получават тези документи? Какъв е техният смисъл? Вероятно съществено за потребителя е ползата от наличието на тези документи.

По своята същност техническият паспорт официализира и индивидуализира въведения или въвеждащия се в експлоатация строителен продукт – сграда или съоръжение. Технически паспорт на сграда се издава за нов строеж - преди въвеждането му в експлоатация; за съществуващ строеж - след проведено обследване; след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство на съществуващ строеж или на част от него, както и при извършване на строителни и монтажни работи (СМР) в него, за които се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ - преди въвеждането му в експлоатация.

Изискуемото му съдържание представлява описание на всички основни, конструктивни и инсталационни характеристики и тяхното съответствие с нормативните изисквания. Така всеки собственик или наемател е напълно наясно със „състоянието” на дома, в който живее. Техническият паспорт на сградите съдържа всички необходими сведения, които определят експлоатационна годност на сградата или съоръжението, установено с оценка на съответствието със съществените изисквания на чл. 169 от ЗУТ, както и други унифициращи го данни. Документът дава сведение за това как реалните експлоатационни характеристики – носимоспособност (механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания), безопасност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда, енергийна ефективност (икономия на енергия и топлосъхранение) отговарят на нормативните изисквания.

Същественото тук за потребителя е, че при покупко-продажба на конкурентен имот, неговият технически паспорт, първо трябва да бъде предварително проучен, за да се добие представа каква е сградата и в какво състояние е тя, какви ремонти са  правени и кога. Очевидно е, че техническият паспорт трябва да бъде основен документ при извършването на финансовата сделка. Аналогично е положението на наемателите, които могат да ползват успешно всички сведения в техническия паспорт, за да се убедят в експлоатационните качества на наемания имот. При ипотека на имота неговият технически паспорт е основа за коректната оценка, извършвана от техническите лица - експерти на банките. В интерес на собственика е на основание на данните в техническия паспорт да докаже пред банковата институция една по-висока оценка на имота. От всичко изложено до тук, всеки може сам да оцени, че наличието на технически паспорт дава сигурност както на собствениците, така и на наемателите и купувачите за техническото  състоянието на обитаваната от тях сграда.

Както казахме, техническият паспорт на сградата е комплексен документ, съставен в няколко части, както следва:
 Съдържание на техническия паспорт
Съществено внимание в технически паспорт (ТП) е отделено на енергийните характеристики на сградата, пряко свързани както с конструкцията й, така и с вътрешните инсталации. Две са основните понятия – енергиен паспорт на сграда и енергиен сертификат. Практически и по съдържанието си двата документа нямат съществена разлика. Понятието сертификат за енергийна ефективност е дефинирано в раздела „Основни характеристики на строежа”, в ТП, а енергиен паспорт, съставна част на ТП.   И двата документа съдържат данни за:
Стойността на интегрираната енергийна характеристика на сградата и нормативната й стойност в това число:
• специфичният годишен разход на енергия в kWh/m2;
• общият годишен разход на енергия в MWh;
• спестените емисии CО2;
• класификацията на сградата и принадлежността й към съответния клас от скалата на енергопотребление.
КАКТО И: информация за отопляемата площ, брутния отопляем обем, геометричните и топлотехническите характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи и оценката на състоянието им, енергийните източници, стойностите за годишен разход на енергия на техническите инсталации за отопление, вентилация и гореща вода за битови нужди, мерките за подобряване на енергийните характеристики на сградата, както и тяхната технико-икономическа оценка.


Най-общо можем да опишем разликата между енергиен паспорт и сертификат по следния начин – ЕП (на нова сграда) съдържа проектни данни, получени по изчислителен път. Сертификатът за енергийна ефективност съдържа данни, получени по изчислителен път и чрез провеждане на измерване на база данни от реалните експлоатационни характеристики на сградата и нейните инсталации, определени в настоящ и исторически период.

Сертификатът за енергийна ефективност се издава по реда, описан в Закон за енергийна ефективност на сграда в експлоатация, с данни за нейните параметри за период поне от три години назад. Тази тема ще бъде разгледана детайлно по-долу.

Съдържание на част „Основни характеристики на строежите” на ТП
ЕНЕРГИЕН ПАСПОРТ
Защо е необходим енергийният паспорт на сградата?
За оценяване и установяване (класифициране) на съответствието на енергийните характеристики на сградите с нормативните изисквания за енергийна ефективност и на актуалното състояние на енергопотреблението на сградите по време на техния икономически обоснован експлоатационен срок.
Класифицирането на сградите е в зависимост от съответния клас на енергопотребление - от клас А (високоефективен) до клас G (нискоефективен), се извършва в съответствие със скалата на класовете на енергопотребление съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
Кога се съставя  енергийният паспорт (ЕП) на сграда?
ЕП на сграда се съставя на  нова сграда преди въвеждането й в експлоатация, както и по време на нейната експлоатация след извършване на строително-монтажни работи.

В Наредба №5 са дефинирани задължителни срокове за издаването на ТП, респективно ЕП на съществуващи строежи, както следва:
• от първа категория - до 31 декември 2008 г.;
• от втора категория - до 31 декември 2010 г.;
• от трета категория - до 31 декември 2012 г.;
• от четвърта категория - до 31 декември 2014 г.;
• от пета категория - до 31 декември 2016 г.
Практиката показва, че изпълнението и на тази нормативна разпоредба значително изостава от планувания график.

Как можем да се сдобием с ЕП?
По задание на възложителя в част „Енергийна ефективност” на инвестиционния проект, въз основа на който се издава разрешение за строеж, при продажба и отдаване на сградите под наем, както и след изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Енергийният паспорт на нова сграда се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител - за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика, съответстваща на нормативните и проектните изисквания на завършената сграда и потвърдена от необходимите изпитвания и проверки, свързани с изискванията на чл. 169.
Енергийният паспорт на инвестиционния проект се съставя и подписва от главния проектант на сградата или от проектанта по част „Енергийна ефективност”.
Енергийният паспорт на съществуваща сграда се съставя от физически или юридически лица, които отговарят на изискванията по чл. 16, ал. 4 и 5 ЗЕЕ.

Как изглежда ЕП и какво съдържа?
Енергийният паспорт на сграда е съставен от 4 страници, както следва:


Сертификат за енергийна ефективност
Сертификата за енергийна ефективност  на сградите е описан и дефиниран в Закона за енергийна ефективност и неговите подзаконови актове. Законът също така определя кои сгради подлежат на задължително сертифициране, а именно сгради с разгъната       застроена площ над 1000 кв. м. Сертифицирането на сградите се извършва на база енергийно обследване, като собствениците са длъжни да изпълнят мерките за повишаване на енергийната ефективност, предписани от обследването за енергийна ефективност в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването. При неизпълнение те подлежат на санкции – парични, в размер от 10 000 до 30 000 лв. или с имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.
Ако все още търсим отговор на въпроса дали това се отнася до нас и нашата сграда можем да направим обобщение на казаното до тук – всяка нова сграда, за да влезе в експлоатация, трябва да има технически паспорт, част от него е енергийният паспорт. От друга страна, съществуваща сграда, която се реконструира или ремонтира (редицата от дейности описани по-горе), също подлежи на издаване на технически паспорт, респективно сертификат за енергийна ефективност.  Може би тук идва същественият въпрос какво е сграда. Според ЗУТ дефиниция на сграда няма, има дефиниция за “жилищна сграда” – това е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната РЗП. Затова пък ЗЕЕ е лаконичен в обяснението на “сграда” - конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. Т.е., проследявайки логиката на нормативните актове, би трябвало повечето съществуващи сгради и задължително новите такива да имат сертификат за енергийна ефективност или енергиен паспорт, което е далеч от настоящето положение.

С налагането на санкции, глоба в размер на 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ са длъжни да придобият по реда ЗЕЕ сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от три и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.
Сертификатът за енергийни характеристики на сграда е със срок на валидност до 10 години. Ако същият не бъде подновен в срок, се налага глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не се поднови сертификатът.
Съществено и във връзка с дискусията за разликата  между двата документа е да се отбележи отново, че до издаването на сертификата енергийните характеристики на сградата се удостоверяват с енергиен паспорт.  При така системно описаните глоби вероятно идва следващият логичен въпрос, кой извършва контрола.  Отговорът е – Агенцията по енергийна ефективност.

Ключовите моменти, свързани с наличието на сертификат за енергийна ефективност, са:
• сертификатът за енергийните характеристики на сградата се актуализира във всички случаи на извършване на дейности, водещи до подобряване на цялостните енергийни характеристики на сградата, като реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградата; текущ ремонт на инсталации на сградата;  други дейности;
• при продажба на сграда или на части от нея продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за енергийни характеристики на сградата;
• при отдаване под наем на сградата или на част от нея с договор, подлежащ на вписване по съответния ред, наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.

Как можем да се сдобием със сертификат за енергийна ефективност?
Схемата е следната:
 Стъпка 1. Детайлно обследване
Обследването за енергийна ефективност и сертифицирането на сгради се извършва от физически или юридически лица, които:
• са търговци;
• разполагат с необходимите технически средства;
• разполагат с необходимия персонал (специфични изисквания относно образование и квалификация).
Агенцията по енергийна ефективност вписва в публичен регистър лицата, които имат право да извършват дейностите по сертифициране и обследване (допълнителна информация - http://www.seea.government.bg/index.php/registry/list16) Стъпка 2. Съпоставяне на енергийните характеристики на сградата с нормативно определените еталонни характеристики (като същите зависят от редица параметри, но основно годината на построяване на сградата). Ако характеристиките на сградата отговарят на еталонните или са по-добри, вашата втора стъпка е и последна. Следва издаване на сертификат за енергийна ефективност. Но ако постиженията не са в класацията, продължаваме към Стъпка 3 - Изпълнение на мерките за енергийна ефективност, предложени в доклада при несъответствие с еталонните характеристики. Следва Стъпка 4. Проверка на изпълнението на енергоефективните мерки. Стъпка 5. Определяне категорията на сертификата.
Като категориите могат да бъдат:
Категория А
• Клас на енергопотребление В;
• Сгради, въведени в експлоатация след 1990 г., с клас на енергопотребление С;
• Валидност на сертификата 7 години;
• Валидност на сертификата 10, ако се използва възобновяем енергиен източник за производство на енергия. 
Категория  Б
• Клас на енергопотребление D;
• Валидност на сертификата 3 години;
• Валидност на сертификата 5 години, ако се използва възобновяем енергиен източник за производство на енергия. 
Стъпка 6. Вие и вашата сграда ставате собственик на сертификат за енергийна ефективност.
В заключение трябва да отбележим, че процесите, описани по-горе, са енергоемки и имат своята стойност, но считам, че в едно общество,  в което се използва непрекъснато думи като устойчиво развитие и европейска страна, тази на пръв поглед „бумащина” ни доближава до същността на тези две думи.



На сайта на ka6tata.com

затвори