Търси

Архитектурна среда, достъпна за всички, включително и за хора с увреждания

Какви мерки от строителна и техническа гледна точка се вземат от държавата за облекчаване и подобряване живота на хората с различни увреждания? Ако е възможно, цитирайте ги!
Запитване на лица от ЦНЖ - София

Уважаеми граждани,

Съдбата не е била много благосклонна към вас – хиляди лица в България са с физически и ментални увреждания. Старанието на държавата е била и ще бъде по всички възможни начини да се облекчи положението ви при придвижване в жилищните и обществени сгради, в парковете и градините, както и в околната архитектурна среда – да се чувствате равностойни и полезни граждани. Целта е хората с увреждания да бъдат приобщени в обществото, да се обучават, да им се създава работа, да не се чувстват самотни или изоставени. Доколко успява обществото да се справи с обстановката, зависи от много фактори, включително и от икономическата сила и мощ на държавата като цяло. Това вие можете сами да установите, прецените и да кажете.

Нормативни документи у нас по темата не липсват - закон, правилник, наредби, методически ръководства и указания и други. Въпросът е как те се изучават, възприемат и най-важното как се прилагат в практиката. В основния закон – Закона за устройство на територията–ЗУТ/1, в чл. 169, ал. 2 се посочва, че строежите трябва да се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за всички, включително и за хора с най-различни увреждания. Това се отнася за новото проектиране, изграждане и стопанисване на строителството.

За заварените сгради следва обаче да се приложат разпоредбите на чл. 169, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ. В първата се посочва, че Министерският съвет (МС) трябва да приема всяка година по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) списък на обектите, които трябва да се приведат в съответствие с изискванията за достъпна среда. Втората разпоредба посочва, че по същия ред МС и общинските съвети (ОбС) осъществяват контрола по изпълнението на решенията и действията им.

Ние следва да изпълняваме и директивите като членове на Европейския съюз, а именно: Директива № 89/106 на Съвета на Европейската общност, приета през 1988 г., изменена и допълнена с Директива 93/68/ от 1993 г. за уеднаквяване законите, наредбите и административните разпоредби със страните членки, по отношение най-общо казано на „Строителния продукт“.

Следва да пригодим действащия Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ)/2 и Правилника за приложението му/3 - ДВ, бр. 115 от 30.12.2004 г., както и Наредба № 6 от 2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии/4 - към изискванията и стандартите на Европейския съюз. Не е за подценяване и Закона за местното самоуправление и местна администрация – ЗМСМА/5 - ДВ, бр. 77 от 1991 г. В него е посочено кои са движещите сили за изпълнението на тези задачи. Главна тежест за реалното предвиждане, създаване и изграждане на достъпна среда се възлага на общините – общинските съвети и кметовете на общини.

Съгласно чл. 21 от Закона за МСМА решенията се вземат от ОбС по предложение на кмета на общината. Следователно инициативите трябва да идват от кмета между другите му нелеки задължения. Това следва да се знае от кандидатите за тези постове, при предстоящите избори за местни управи. В това отношение съществена роля има да изиграят техническите специалисти - главният архитект, главният инженер и цялото техническо звено в общината. По чл. 55, ал. 5 от същия закон, следва всички мероприятия по създаването на достъпна среда да се планират и финансират от бюджета на общината (следователно те трябва да са залегнали в бюджета като инструмент за управление през всяка година и през целия мандат на управление на общинския екип).

В поредицата от книги - Справочник на проектанта, строителя и инвеститора от март 1996 г., от издателство „Арх и арт - борса“, бе публикуван трактатът „Европейска концепция за достъпност“ със съдействието на Центъра за независим живот – ЦНЖ София, който даде своя принос за споделяне на холандския и друг чужд опит в осигуряване на достъпна среда/6. Отделно екип от специалисти с помощта на ЦНЖ, издаде Ръководство за обследване възможността на сградите във връзка с тяхното предназначение за достъпност. То се отнася както за ново строителство, така и за заварени, съществуващи сгради/7. Целта бе те допълнително да се приведат в състояние на достъпност за всички, включително и за хора с увреждания.

Откъде следва да се започне или да се продължи работата? Установихме, че нормативна основа има - тя няма да е пречка за осъществяването на мероприятията за изграждането на достъпна архитектурна среда, само следва да се пригоди към европейските стандарти и изисквания.

Друг първостепенен въпрос е да се преработят съществуващите градо/устройствени планове – общи и подробни планове, а в новопроектираните - да се имат предвид изискванията на Европейския съюз, така че да не се оправдаваме за липса на планиране в това отношение, въз основа на които да се предвижда и изгражда тази достъпна архитектурна среда. При създаването на достъпна среда невинаги се изискват средства, което е едно от следващите оправдания на отговорните фактори при нас.

Например при изграждането на улици, тротоари и бордюри да се предвиждат най- елементарни рампи с широчина от 1,20 метра и подходящ наклон. Следва да се занижават нивата на бордюрите до два (2) сантиметра от уличното платно. Заченки започнаха да се виждат по булевардите и улиците „В. Левски“, „Хр. Ботев“, „Царица Мария Луиза“, „Янко Сакъзов“, „Алабин“ и други в столицата и други градове.

Там където рампите не са предвидени по плановете, или е забравено да се изградят, се прибегна до допълнителни асфалтови и други преходи за преодоляване на високите бордюри и денивелациите.

Достъпът до подлезите също е труден за хора с увреждания (за инвалидни и детски колички). Стъпалата са безобразни - не са спазени елементарни изисквания - 2хН+L за стълбите. Липсват и асансьори, а единствените изградени такива на пл. „Орлов мост“ и Централната железопътна гара в София не работят или не се използват рационално. Изключение правят само някои ескалатори в новоизградени магазини.

Хората с увреждания не могат да се чувстват равностойни и избягват да посещават градската среда и поради липсата на обществени тоалетни: броят им е намалял, особено в централната градска част; по начина им на изграждане - подземни или полуподземни, те не са достъпни за хора с увреждания, като главната бариера са стълбите без предвиждане на рампи или някакви платформи за лесния им достъп; в тях няма нито една клозетна клетка с подходящи размери, за ползване от инвалиди с колички или хора с патерици; липсва схема - пътеводител за местонахождението на обществените тоалетни и т. н.

Недостъпни са и по-голяма част от обществените заведения - пощенски станции, общински администрации, театри, кина, библиотеки, стадиони, дори и сградите на поликлиники, болници, здравни центрове и социални домове, детски домове и ясли, които се посещават най-много от хора с увреждания, или от майки с бебета в детски колички.

В градската среда липсват рампи по пешеходните алеи в парковете и градинките, с наклон не повече от 5-15 на сто за по-лесно преодоляване на денивелациите на терена. Безобразно е паркирането и гарирането на моторни превозни средства (МПС) по тротоарите, особено в централните градски части, по малките улички в големите и не много големи градове. Пешеходците слизат на уличното платно, за да заобиколят тези МПС, с риск да предизвикат авария или да станат обект на нещастни случаи, особено зимно време при заледени улични платна.

От шофьорите се забравят елементарни правила, че по принцип тротоарите са за пешеходците, а като компромис се допуска по изключение паркиралите МПС да са отдалечени най-малко на 1,50 м от сградите или оградите. За това трябва да има, разбира се, и изрично обозначение. За един пешеходец са необходими най-малко 0,75 м широчина, а за разминаването на двама души - 1,50 м.

Интересно, че тези всекидневни безобразия не се „виждат“ от органите на реда - от полицията или контролните органи от общините и се проявява „търпимост“ към тях!

Със задоволство следва да отбележим, че няма забрана да се изграждат асансьори в жилищните сгради и жилищата както преди само за сгради на шест (6) етажа и повече. По Наредба № 7 от 2004 г., съгласно чл. 107, ал. 1 за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/8, задължителни са асансьорите за сгради на 5 (пет) етажа и повече, а за останалите жилищни сгради е свободно проектирането и изграждането на асансьори. Особено ако те са за обитаване от хора с увреждане.

Да се надяваме, че не изведнъж, а постепенно и внимателно ще се подходи към повдигнатите въпроси и ще се премахнат всякакви бариери по пътя на хората с увреждане, включително и за глухи и слепи граждани, чиито брой у нас не е малък. Задължително е всяка отделна държавна или общинска инстанция да изпълни своите задължения, определени им от действащата нормативна уредба.



Автор: арх. Антон КАРАВЕЛОВ, експерт по ТСУ и устройство на територията



На сайта на ka6tata.com

затвори