Търси

Лофтът - размисли за новото и традицията

Според английско – българският речник едно от значенията на думата „loft” е таванско помещение.

Лофтът - размисли за новото и традицията

Лофтът - размисли за новото и традицията Автор / Източник: Още за къщата

Според английско – българският речник едно от значенията на думата „loft” е таванско помещение.  Във Викторианската епоха прислугата  всъшност е обитавала „лофт”-ове - подпокривното таванско пространство, до което се е достигало, разбира се пеша и през отделен вход, не и парадния.  Малко преди Великата Френска революция се появява архитект Мансар, измислил така нареченият „мансарден” прозорец.  Масовото му прилагане довежда до там, че мрачните и неприветливи тавани се превръщат в светли и еманципирани пространства, по нищо не отстъпващи на основния „belle etage”.  Стига се до там, че в момента е по-модерно и престижно да живееш на последния етаж, под покрива...  дори и само зарад гледката.  Сега, обаче няма да си говорим за мезонети, а за нещо съвсем друго – как овладяваме таванските пространства и ги пригаждаме за обитаване по онзи непосредствен и естествен начин, познат ни от североамериканската и западноевропейската традиция.


  Като стана дума за традиция трябва да отбележим, че „на запад” са научени да ценят старините и  наследеното, независимо от това дали то има висока художествена стойност, или не.  Един англичанин, французин, или италианец не би си и помислил , че може да се премахне стара сграда , която е част от „паметта” на града.  Независимо от това с какъв заряд е натоварен споменът за нея.  Мавзолеите на Франко все още не са разрушени и няма и да бъдат, независимо дали в Италия управляват левите, или десните.  Заводите на „Фиат” са реконструирани от Ренцо Пиано, едно от световните архитектурни имена в момента като реверанс към традицията и най-италианската марка.  Доковете на Манчестер са превърнати в търговски център, като са запазени в почти автентичния им вид.  Ако това не е явна и безспорна тенденция- здраве му кажи!  У нас няма нито един сериозен пример в тази насока, може би заради културната инерция, или прекалено силното традиционно мислене. Показателен пример за това беше проведеният преди няколко години конкурс за реконструкция и адаптация на заводите „Мраз”, като нито един от направените проекти от водещи български архитекти не показа и наченка в тази посока.  Това е само констатация, нека не изглежда като упрек.

Утилитарният подход и екологичното мислене казват, че трябва да се ползва построеното, като материална субстанция; да се използват пространствата като даденост; да се ползват и експонират материалите и конструкциите с истинската им съшност и естествена първична красота.  Колкото и нелепо да звучи, когато говорим за американци и традиция не може да не отбележим тяхното първенство и натрупан опит по отношение на реконструкциите, реновациите и адаптациите на стари жилищни и промишлени пространства.  Какво се прави всъшност ?  Стар цех, или завод, който в годините на натрупване на капитала е бил в покрайнините на града, днес попада, ако не в центъра, то поне в престижен и бизнес район.


Икономически е неизгодно да се събаря и да се строи на чисто, понеже цикъла се забавя много, капиталните вложения за конструкциите /грубия строеж/ са високи, на изхвърлянето на строителни отпадъци с лека ръка се гледа с лошо око...  Защо, тогава да не наложим като мода този подход...  Изчегъртват се мазилките отвътре и отвън, свалят се стари и излишни изолации и ограждания.  Падат стари кабели и замазки, дограми и обшивки.  Оголва се конструктивния скелет и се експонира.  Прокарват се всички необходими инсталации, които да позволят безкомпромисно протичане на всяка съвременна функция – независимо дали е за жилище, офис, или магазин. Старите настилки, когато са ценни /масивни дървени дюшмета/ се запазват в максимална степен във вида, в който са намерени.  Или напротив- правят се непретенциозни промишлени подове като шлайфани бетони, или саморазливки, имитиращи бетон. 


При наличие на стари тухлени зидове те се изявяват, като се сваля мазилката , зидарията се фугира  и стената остава да въздейства с естествения цвят и грубост на глинената тухла. Често стената е тонирана в бяло и остава въздействието от естествената пластика на тухлта и фугата.  Използването на окачени тавани е кощунство, всички електроинсталации и въздуховоди преминават свободно по тавана.  Цялото пространство се използва в чист вид, обемите в ширина и височина се запазват.  Въздействието на интериора се дължи най-много на пространството.  Тук то не е разделено на обичайните „кутийки”.  Нерядко функционалните изисквания са осъществени  с мобилни леки преградни стени, които могат да трансформират плановата схема във всеки един момент.  Когато се наложи да се използва нова конструкция, тя задължително се изявява и разграничава, за да подчертаем новата намеса.  С всичкото това до тук, май започна да понамирисва на доктрина, да не кажа  направо „стил”.
 
 
За да не бъдем голословни трябва да дадем примери – един български, макар и с малък мащаб като квадратни метри и, разбира се повече отвъдокеански.


Това беше бивше архитектурно ателие на последния етаж в бетонова кооперация, строена осемдесетте години в подвитошки квартал на София.  Еднопространствен обем с голяма височина в единия край, заради едноскатния покрив и широка, хубава тераса, гледаща към планината.  Като площ- гарсниера, като обем- мезонет.  Идеята – да стане нормално жилище за тричленно семейство.  Начинът – да сме „честни” към даденостите на пространството, към материалите и  конструкциите.  Зпазихме местата на съществуващите функционални групи – входно предверие, дневна зона, кухня и детска стая.  Остана да решим спалнята.  Беше предварително ясно, че за нея ще трябва да „крадем” прстранство от големия обем и то така, че да не го осакатим.  Все пак той беше най- важната част от този проект. Решихме да направим спалня-ниша на междинно ниво като част от високия обем, все пак имахме достатъчно височина, за да можем да си го позволим.  Така щяхме да запазим обема, като спалнята същевременно да бъде част от него. Стълбата намери своето естествено място в синхрон с ходовите линии.  С нейните параметри не бе направен никакъв компромис заради най-малкия член от семейството.  До тук май няма нищо кой знае колко интересно, нито пък „лофтско”, освен това, че използваме и запазваме пространството.  Оказа се, че няма да можем да ползваме и експонираме старите тухлени зидарии- т.н. „четворка” би стояла гротескно. Стените останаха шпакловани и гладки, без релеф и фактура, леко тонирани в сиво. Таванът и фасадната стена направихме в един по-светъл тон, да въздействат заедно,  всеки като продължение на другия.  Връзката с големия балкон направихме по-непосредствена.  Балконските врати сменихме с големи плъзгащи витрини, като остана много малко плът.  Така обединихме функционално и визуално двете пространства, от което те имаха крещяща нужда.  Пренаредихме старият дъбов паркет и го пуснахме изцяло, така, че да обедини още по-силно пространствата и да им придаде идеята за цялостност.  Таванът на спалнята-ниша трябваше да стане дървен, като отглас от пода и да начлени пространството под спалнята.  Стоманената конструкция за парапетите на стълбата направихме от шини, винкели и тръби с кръгло сечение, така че да изглежда такава каквато е всъшност – „hand-made”.  Тя е тонирана в по-тъмен нюанс от стените и контрастира с тях, така че да въздейства като ажурен вътрешен обем, поставен в общия обем.


Мебелировката е непосредствена, липсват преднамерени акцентиращи цветни петна. Покритията са от естествени материали, или техни имитации.  Вратичките на гардеробите са с покрития от бамбукв тапет, или естествено зебло. В пространството изобилстват „намерени предмети”- стар метален болничен шкаф за поставка на телевизора, метално гардеробче, сякъш донесено от коридора на американска гимназия, черно очукано пиано като спомен от детството.  И като цяло усещане за непосредственост, в никакъв случай „сбирщайн”.

В американските примери идеята за „loft” е станала до толкова „brand”, че те си позволяват да имитират визията като я търсят при съвсем ново строителство.  Представените жилища са част от модерен квартал, предварително проектиран и изграден в духа на лофта – обемно пространствената екстериорна композиция загатва идеята за реконструирани фрагментирани обеми. Фрагментите са силно подчертани в обем, цвят, материал и фактура.  Всяко от жилищата има холно пространство с двойна височина, в което присъства стоманено, или дървено полуниво като кабинет, или спалня-ниша. Полуивата са направени да изглеждат като направени в последствие.  Използват се промишлени подове и стени, отчитащи фактурата на зидарийните тела и стени отляти от бетон с оставения отпечатък на кофражните дъски.  Витрините са големи и гъсто начленени, което им придава определен характер.  Мебелировката е сведена до лаконичния минимум, в никакъв случай не запълва пространството.


 Смятам, че идеята за лофт е добра за развитието на архитектурата, без да е революционна.  Основното е, че се създават особени културни пространства, предполагащи обитатели и общуване без комплекси и условности, които не внушават лукс и предвзетост, а простор за съзнанието и творческото въображение.
 

Автор: АРХ. БОРИС БОРИСОВ

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори