Търси

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук?

Интервю с Бойко Трифонов - дългогодишен звукорежисьор и конструктор на озвучителни тела

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук?

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук? Автор / Източник: сп. “Още за къщата"

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук?

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук? Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук?

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук? Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук?

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук? Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук?

Домашното кино - как да постигнем перфектен звук? Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

PREV NEXT

Интервю с Бойко Трифонов - дългогодишен звукорежисьор и конструктор на озвучителни тела

Г-н Трифонов, бихте ли споделили вашето мнение за набиращото все по-голяма популярност явление Домашно кино? Какви са основните проблеми и пътищата  за успешната реализация на такъв проект?  Как можем да определим оригиналната звукова картина и постижима ли е тя със средствата на съвременната техника в домашни условия?
Оригинална звукова картина е този екшън или тази музикална картина на дадена пиеса, която се изпълнява или е чута по време на нейното първо оригинално живо изпълнение. Така оригиналната звукова картина винаги е една уникална и неповторима и правилният стремеж на всеки аудиофил е в неговия аудиториум да се получи максимална близост до тази оригинална звукова картина. Тук обаче има условие, ако приемем, че във входния сигнал на системата се съдържат всички музикалноестетически достойнства на тази оригинална звукова картина. С други думи, ако тонрежисьорът и студиото, там където е направена пиесата или филмът, са си свършили добре работата тогава имаме на входа на системата един оптимален звуков сигнал, който искаме да чуем от озвучителните тела. Голяма група аудиофили не приемат, че сигналът на входа на системата е оптимално добър затова те искат да го направят по-топъл, музикален, облагороден чрез специални компоненти от озвучителната система било то усилватели, кабели, озвучителни тела и в частност от акустичното демпване на помещението.

Именно тука се крие един от препъникамъните, но това в крайна сметка зависи от звуковата  култура и желание на клиента. Ако той приеме позицията, че стремежът е към оригинална звукова картина или входният сигнал в системата да бъде непроменен до изхода и озвучителните тела. Другият вариант е, ако съответният собственик на бъдещия аудиториум преценява, че звукът не бива да е прекалено остър или студен като на живо, защото живите изпълнения обикновено са съпроводени с едно малко по-натурално и вярно изпълнение и  звучене и към това като се прибави и проблемът от цифровия формат, тъй като дигигиалните носители обикновено допълнително правят звука малко по-студен, остър и твърд и голяма част от аудиофилите желаят да променят това и да направят звука по-мек и топъл с помощта на усилватели, кабели и озвучителни тела.

Как се отразяват формата и размерите на помещението върху условията за създаване на домашното кино?
Ако в дадено бъдещо Домашно кино са взети под внимание всички останали проблеми и можем да разгледаме въпроса относно формата на помещението и неговата акустична обработка, бихме могли да кажем следното. Доброто помещение за домашен киноаудиториум би трябвало да има по-малко успоредни стени. Това предопределя по-малко стоящи вълни и резонанси в помещението, като това може да се моделира, ако още не е построено домашното кино,  още в проекта, а ако е вече построено, ефектът от успоредността на стените може да се моделира със специални подвижни пана, които са от акустични звукопоглъщащи материали и могат да бъдат от мембранен тип или с перфорации. Но в крайна сметка добрият резултат е следствие от много сериозни проекти и измервания и съответно експерименти и интерпретации не биха довели до максимален резултат.
Ако можем да измерим помещението и отчетем времето за реверберация, резонансите и “модите” и последователно след неколкократно акустично обработване също отново да се измери реверберацията, едва тогава можем да достигнем оптимални резултати. Реверберацията е твърде специфична и стойностите й са различни в зависимост от предназначението на помещението или залата. Оттук възниква проблемът на собственика какъв тип музика предпочита да слуша и в този смисъл каква ще бъде оптималната реверберация.  Изчисленията се правят на базата на стандартни таблици от електроакустиката, които са в пряка зависимост от обема на помещението и необходимата реверберация за съответното предназначение. В началото се правят измервания на обема в куб. м, който съответно отговаря на дадена честота и резонанс, след това се уточнява дълбочината и времето на реверберация и в крайна сметка приемаме стойност на търсената реверберация, подходяща за даден тип музика. Когато обаче помещението ще има смесена функция, е препоръчително да се търсят по-универсални и усреднени стойности на реверберация, средно добра за кънтри поп и класика и най-вече добра за филм. Ако трябва да бъдем съвсем прецизни, в различните филми имаме смесица от различни звуци, всякакви стилове музика и т.н., така че трябва да се търси решение удоволетворяващо оптимално различните изисквания.

Формата на помещението трябва да се уточни с архитекта и ако приемем, че подът ще бъде хоризонтален, оптималният вариант е страничните страни да се оформят като трапец, таванът да бъде под ъгъл спрямо пода и единствено да останат две далечни успоредни стени, които могат да се обработят, за да имат по-голямо (или необходимо) звукопоглъщане. Но трябва да се има предвид и друга една страна на звукопоглъщането, защото не трябва да забравяме, че в жилищна среда такова помещение няма да се използва непрекъснато като киносалон или за слушане на музика и ако звукопоглъщането е много силно, това ще доведе до т. нар предемпване и неприятен обратен резултат. При липса на среднонормална реверберация и отражение това води до дискомфорт на обитателите, които ще се чувстват неестествено като сред голямо поле, където звукът от разговорите просто изчезва. Така че не бива да се стига до крайности и да се превръща стая в дома в помещение с условия на анехоична (безехова) камера. Още нещо, което бих желал да добавя във връзка с формата на помещение с такава цел, е още на проектно ниво да се предвидят двойни, неуспоредни стени от тухли или железобетон помежду запълнени с демпващ материал, тогава вече се намалява ефектът от вибриране на стените. Всички знаем, че повечето модерни филми са с подсилване и насищане в нискочестотната област на звука, дори понякога прекалено силни ниски честоти, които разтрептяват почти всички сгради. Това нещо много успешно може да се избегне с поставянето на двойни стени, което е една доста по-скъпа инвестиция.

Относно прозорците и вратите на помещенията може да се каже, че по-добре е да няма прозорци, но ако има специален стъклопакет с неголеми плоскости и отваряеми части, препоръчителни са т. нар касетирани прозорци на малки разпределения, за да не се получават мембранни и резонансни ефекти на самите прозорци. Същият принцип е в сила и за вратите на помещението; те трябва да бъдат изключително твърди, масивни двойни врати и с много здараво закрепване със специални панти заключване, които по време на аудио-видеоекшъна трябва да бъдат застопорявани. При недобре затворена врата тя самата започва да работи като мембрана, което разваля възприятието от оптималния звук.
Друг важен момент е материята за демпване, звукопоглъщащите материи трябва да бъдат от различни видове с различно звукопоглъщане в комбинация от материи по цялото помещение, тъй като звуковата картина е един огромен спектър от честоти. За да се получи желаното демпване (поглъщане), в проекта се използват различни материи с определено количество и вид.

Едно евтино решение за намаляване на  на реверберацията е използването на кори от яйца. Корите могат да се закрепват по единично на подходящи места по стените и тавана. Възможен е и вариант за монтиране по четири върху перфорирано пано от фазер. Още по-добри резултати се постигат когато вместо тапети се използва коркова облицовка, а окаченият таван е с вълнообразна форма.

След като са направени определени замервания, изключително важно е да се подходи правилно при пследващата акустична обработка. Предемпване и търсене само на красив декоративен ефект не е сериозно за оптимизация на звука.

Трудно е в тази област да се говори общо и да се дават някакви универсални съвети, защото всяка една ситуация е твърде специфична сама по себе си. И въпреки всичко има едно златно сечение за размера на помещението, което е в сила, когато помещението не може да бъде с неуспоредни стени или те са загатнато успоредни.Това е златното сечение на паралелепипеда, защото едно помещение не се препоръчва да бъде квадрат, идеалният вариант на пропорцията е 1:1,25:1,6, чрез което до голяма степен се намаляват стоящите вълни и резонансите, които са безкрайно много. Във всяка точка някъде в помещението може да има т.нар. пикове или дупки, т.е “моди”, които са най-големият проблем. И дори да направим едно почти идеално акустично проектиране на помещението, тези моди пак ги има и пак тогава се стига само в една точка или в едно петно да се направи оптимална зона за слушане. Не е възможно във всички точки на помещението да се слуша еднакво добре.

Как би се отразило върху проекта на акустиката, ако дизайнът на дадено помещение е много усложнен, с множество чупки, несиметрични пространства, ниши и т.н?
Ако имаме чупки, те са добре дошли, с други думи, колкото по-малко успоредни стени има помещението е по-малка, толкова е по-добре това за акустиката. Така стоящите вълни и резонанси няма да бъдат толкова много. Там където има например капандури или огромни прозорци или особени чупки и ниши, те биха могли да се обработят или компенсират с големи подвижни пана, облицовани с демпваща материя, които ще играят роля и за дооформяне на интериора на помещението и същевременно за демпване и да намалят модите и резонансите от стоящите вълни. Така че възможно е такова допълнително оформяне, особено на нежелателно усложнени ъгли и чупки, които образуват т.нар огромни резонансни шахти или хелмхолцови  резонатори. Един хелмхолцов резонатор може да се образува в сепаре, в което има чупка и в този ъгъл се затваря определено количество въздух. Този въздух може да се елиминира от общото помещение, като се загради с подходящо пано или просто да изчезне като там се постави специален обемен “бастрап”. Съществуват специализирани фирми, които произвеждат разнообразни по форма (триъгълник, цилиндър, правоъгълник и др.) бастрапове. Звукопоглъщащи пана могат да се монтират и във всеки горен и долен ъгъл под 45о. Това, разбира се, намалява обема на помещението, но за сметка на това се преодолява негативното влияние на ъглите, където се генерират резонанси. Това може да се усети, когато човек застане в ъгъл и чува едно избиване на някои честоти, а пък друга голяма част от звуковата картина изчезва в дупка - типичен пример за моди на помещението. Добрата звукова картина трябва да е равна, т.е от най-ниската до най-високата честота трябва да имаме една права линия. Но това е възможно само в едно тясно петно или в една точка за един слушател.

Какъв е вашият съвет към хора, непрофесионалисти, които искат да се ориентират и да направят правилния избор на озвучителна техника или оборудване за домашното си кино?
За да може да постигне един аматьор (любител) относително добър звук вкъщи с минимални разходи, би трябвало първо да има правилна звукова култура, да е наясно с проблемите около системата за озвучаване и помещението. Друго, което бих препоръчал, е да се изслуша музикален диск или звук от филм на много високо качествени слушалки, по този начин човек може да придобие репер и да има база за сравнение и съответно ще знае към какво да се стреми. Другият вариант, ако има възможност да се изпробва звукът в специално студио, където е доказано, че звукът е реперен и референтен. Но достъпът до такива места е доста ограничен.  Добил вече критерии за добрия звук, човек обикаляйки специализираните магазини, може да има една  правилна преценка, за да направи комплект от техника и впоследствие акустична обработка на помещението.

Най-важното за добрия звук е озвучителното тяло, т.е тонколоната, така че ако човек има представа за проблемите, които могат да възникнат в проекта на една тонколона и съпоставяйки звука, идващ от една наистина добра тонколона, то тогава подборът на най-качествената техника е значително улеснен.

Имайки широка и равна лента на звуковата картина, трябва към нея със същата сила и сериозност да има т.нар фазово времево сглобяване. Тъй като музикалната картина или картина с шумови ефекти от филм и т.н, всеки звук, шум или музика  се развива и  разпространява във времето. В случай че ние нямаме неговата адекватност при възпроизвеждане  така, както е на живо или така както е бил в студиото по времето на записа, едно малко разстройване във времето или фазово времево разстройване означава тотален срив в преходния процес на звука. Звукът и музиката са едни постоянни динамични процеси; нараствания, изсвирвания и отшумявания и ако този процес не е адекватен във времето така, както е на живо, тогава качеството е лошо. В този смисъл бих добавил, че не е необходимо качествената апаратура непременно да е много скъпа.
Гаранции и сигурна формули няма, въпросът е вечно стоящ и ако можехме да направим сега една цигулка да звучи по-добре от “Страдивариус”, тогава ще можем да изградим и перфектен аудиториум с перфектна звукова картина.

Автор: сп. “Още за къщата"

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори