Търси

Акустичен дизайн и принципи за създаване на домашно кино

Проблемът какво и как чуваме в затворени помещения и на открито е възникнал още от времето, когато хората са започнали да разговарят помежду си и да строят.

Акустичен дизайн и принципи за създаване на домашно кино

Акустичен дизайн и принципи за създаване на домашно кино Автор / Източник: Още за къщата

Акустичен дизайн и принципи за създаване на домашно кино

Акустичен дизайн и принципи за създаване на домашно кино Автор / Източник: Георги Хлебаров

Акустичен дизайн и принципи за създаване на домашно кино

Акустичен дизайн и принципи за създаване на домашно кино Автор / Източник: Георги Хлебаров

PREV NEXT

Основателят на компанията AT ООД и неин изпълнителен директор, Георги Хлебаров започва кариерата си през 1975 година, изучавайки аудиоинжeнерство в Пражката политехника, Чехия. Следва дългогодишна работа в отдел “Акустика” на Националния дворец на културата в София и управление на разнообразни аудиопроекти в България. През 1998 г., той основава самостоятелна фирма, занимаваща се с консултации и изпълнение на проекти, свързани с акустичния дизайн. Повече от 5 години, компанията работи в областта на студийната техника, проектирането и реализацията на електроакустични системи за озвучаване на големи прояви в зали и открити пространства. Член е на AES и председател на техническата комисия на българската й секция.
 
Когато говорим за акустичен дизайн, какво най-общо се включва в това понятие?
Проблемът какво и как чуваме в затворени помещения и на открито е възникнал още от времето, когато хората са започнали да разговарят помежду си и да строят. Още старите гърци и римляни са умеели да строят амфитеатри и сгради, в които се постига забележителна речева разбираемост без използване на допълнителни технически средства. През средновековието архитектите строят големи закрити помещения (дворци и катедрали), където проблемът с речевата разбираемост също стои много остро. През 18-19 век Хелмхолц, Райли и други физици и математици слагат основите на акустиката като наука. В края на 19 и началото на 20 век с възникването на телефонията и звукоусилването като наука се появява електроакустиката. Правят се много експерименти за установяване на механизма на чуване, който и до сега не е дефинитивно разгадан. Качествен скок в развитието   на науката се извършва през 30-те години на 20 век в лабораториите на Бел в САЩ и общо взето основите на всички модерни технологии в електроакустиката са базирани на разработки онези години. Цялата методология и терминология е изградена на базата на електроинженерството.


Но да се върнем на въпроса – акустичният проект е съставен от няколко взаимосвързани компонента:
1. Определяне на функциите на помещението и типа звукови програми, които ще бъдат прослушвани.
2. Акустичен проект, определящ размерите и формата на помещението (където това е възможно), мерки за постигане необходимата звукоизолация в самото помещение и ако е необходимо и извън него и вътрешно третиране на самото помещение за постигане на зададените предварително акустични параметри, честотна характеристика, време на реверберация, структура на ранните отражения и други.
3. Електроакустичен проект, който третира типа и разположението на озвучителните тела, съобразно от необходимите звукови нива, структурата и функциите на озвучителната система както и необходимото окабеляване.
Всеки един от тези компоненти е важен и влияе директно върху крайния резултат. Голяма част от акустичните параметри могат да бъдат предвидени с голяма точност,  и подлежат на обективни измервания. Модерните в последно време изрази като “убийствен саунд”, “перфектна звукова система” и други подобни подсказват не особено професионално отношение към материята.
 
Какъв е най-общо казано принципът за изчисляване на акустичните параметри?
Важно е да се спазва последователността на стъпките, описани по-горе. Един от многото критерии за оценка на акустичността на дадено помещение е времето, за което звукът затихва 1000 пъти или с 60 dB или така нареченото време на реверберация (RT). Предназначението на помещението донякъде предопределя необходимото време на реверберация. Например помещенията, които са предназначени за слушане на органова музика или оратории, имат в зависимост от обема си време на реверберация  от порядъка на 5-6 секунди. Когато имаме зала със същия обем, но предназначена за речеви сигнал, изискванията са за значително по-кратко време на реверберация около и под 2 секунда. Като пример можем да дадем препоръчителните граници за RT за кинозали в зависимост от обема им:
Трябва да се подчертае, че става дума са честота 500 Hz, в общия случай стойностите на RT се увеличават за ниски честоти и спадат за високи.
RT e често използуваният критерий за определяне акустичността на дадено помещение, понеже сравнително лесно подлежи на изчисление и измерване. При по-отговори проекти, разбира се, се използват и други методи за проектиране.
 
Напоследък сред собствениците на по-големи жилища  или къщи стана популярно създаването на  домашно кино. Какви са общите принципи за организиране на тази специфична акустична среда? Какви са подходящите размери за такова помещение в домашна обстановка?
Откъде трябва да се започне с акустичния дизайн. На първо място се вземат размерите на помещението и в най-общи линии колкото е по-голяма стаята, толкова по малко акустични проблеми могат да възникнат. Всяко помещение има собствени трептения, които колкото са повече и по нагъсто, толкова по-добре и колкото е по-голямо помещението, те са по-равномерни за ниски честоти. И грубо казано, ако искате помещение за слушане то трябва да е голямо и осово симетрично, което е идеалният вариант. Съществуват и определени препоръчителни пропорции между широчина, височина и дължина, които е добре да бъдат спазвани.
На следващо място идва проблемът със звукоизолацията и вътрешната акустична обработка. Звукоизолацията касае проникването на външни шумове или спирането на шума, който излиза навън, като има норми, които трябва да се достигнат. Това е сериозен проблем и трябва да се решава още на конструктивно ниво, при готови вече помещения задачата става по-трудна или с други думи по-скъпа.
Трябва да се има предвид, че звукоизолационните свойства на материалите са силно честотно зависими. Затова за звукоизолацията трябва да се говори или в дадена честотна област или да се говори за “индекс на звукоизолация”, който определя звукоизолацията на даден материал или конструкция в сравнение с дадена еталонна такава.
Както се вижда от графиката звукоизолационните качества на повечето конструкции са силно честотнозависими, като правило проблем са ниските честоти.
Следващият етап е изборът на оптимална форма и подходящи вътрешни облицовки на помещението.
 
Съществува ли начин да се звукоизолира домашно кино в жилище без преградни стени между дневната и трапезарията?
Всъщност няма начин да се спре звукът, когато има някакъв отвор. Може да се използват максимално звукопоглъщащи елементи и да се доизградят подвижни прегради като например плъзгащи врати или тежки плюшени завеси. Тези мерки няма да отразят на проникването на ниски честоти от едното помещение в другото.
 
Как се постига синхрон на вътрешната акустична обработка с интериора? Налага ли се понякога да се промени основно идейният замисъл на архитекта?
Постигането на хармония с интериорното решение е трудна задача. Най-голям проблем се оказват врати и прозорци българско производство поради липсата на данни за звукоизолационните им качества.
Материалите, които в подходяща конструкция звукопоглъщат най-ефективно, са минералните вати.Те са и ценово най-достъпни. Повечето от тях са с модулни размери, които почти винаги довеждат до конфликт на интереси с интериорното решение. На пазара могат да се намерят звукоизолиращи материали като акустичния перфориран гипскартон. Диаметрите на отделните перфорации могат да бъдат еднакви или различни за по широколентно поглъщане, но като цяло този материал поглъща в определен честотен диапазон. Но бих казал, че такъв гипсокартон е решение, което може бъде универсално прилагано.
Предлагат се и редица други материали на базата на текстили, алуминиеви конструкции, дунапрени и др, но при тях цената е доста по-висока. Ориентировъчно за цената на такава акустична вътрешна обработка зависимост от цената на самия материал сумата варира от около 20 лв. на кв. м до около 50-60 евро.
Допълнителна обработка може да се направи и с прозрачни и перфорирани мембрани, но досега по мои наблюдения такива не са използувани в България.
 
Как трябва да се  разполагат озвучителните тела с оглед оптимално използване на възможностите на пространството?
Съществуват препоръки за разположение на озвучителни тела за многоканално прослушване. Зоната за качествено прослушване е доста ограничена:
Най-добре е, когато помещението и дизайнът на интериора позволяват симетрично разполагане на озвучителните тела. На практика разстоянието от референтното слушателско място до озвучителните тела е 2-5 метра. Вертикалното разположение на телата е следното – предните на нивото на слушателската плоскост, а задните - приблизително 10о-12о над равнината на слушане. Целта е да се достигнат максимално близки условия до тези на студиото, в което е бил монтиран филмът или музикалният запис.
И тук изискванията за броя и разположението на ефектовите озвучителни тела леко се разминават. При прослушване на многоканални музикални програми – от DVD-Audio .r SACD-носители – е препоръчително LS и RS каналите да се локализират – т.е. да се използува по едно озвучително тяло. При симулиране на кино-салон, обратно – не е препоръчително локализирането на източните в LS и RS каналите и за това се монтират повече от едно озвучително тяло на канал. Избягва се разполагане на говорители зад гърба на седящият човек, освен ако системата не разполага с централен заден канал. Повечето системи позволяват леки корекции на неточности в разполагането на озвучителните тела посредством закъснение на съответния канал.
Разположението на озвучителното тяло за субниски честоти (SW) зависи от помещението, т.е при фиксирането му трябва да се експериментира. Трябва да се спази общото правило да не се разполага по някоя от осите на помещението.
По отношение на звуковите нива  - те се изчисляват и спрямо това се подбират озвучителни тела, като за по-големи помещения са подходящи тела, които да дават звукови налягания от порядъка на 120 децибела и тогава вече говорим за рупорни озвучителни тела и системи за професионално озвучаване.
При хай фи техниката не се разчита толкова на рупорните озвучителни тела защото при коефициентът на хармонични изкривявания е значително по-висок от този на директно излъчващите високоговорители.
 
Труден ли е изборът сред голямото разнообразие на аудио- и видеотехника, които могат да създадат домашното кино?
Въпросът на избора се свежда до личните вкусове и предпочитания на хората. От друга страна, на външният дизайн, реномето на производителя и ергономичността на устройствата също е от съществено значение. Може би един от най-ефикасните начини за избиране на такъв тип техника, който аз винаги препоръчвам, е да се вземе диск с музика или филм, която човек познава добре и да я изпробва в различни уредби и акустични условия.
Разбира се, техническите параметри, които производителят предоставя, са също важни - трябва да се следят данните за  честотната характеристика, максималната мощност, нелинейните изкривявания, максималното звуково налягане (за озвучителните тела), шума на системата и др.

Автор: Георги Хлебаров

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори