Търси

Термокерамични покрития

Известно е, че температурата на ограждащите повърхности ( стени, под и таван) на помещенията е относително по-ниска от средната температура на въздуха в тях.

Термокерамични покрития

Термокерамични покрития Автор / Източник: Още за къщата

Известно е, че температурата на ограждащите повърхности ( стени, под и таван) на помещенията е относително по-ниска от средната температура на въздуха в тях. Въздухът постоянно циркулира между студените и топли зони. Създава се усещане за дискомфорт - обитателите чувствуват, че стените “теглят” и „излъчват хлад”. Освен това  в студените зони се образува кондензат, способствуващ за развитието на плесен и мухъл.

Сполучливо решение на тези проблеми предлагат термокерамичните покрития. 
Представа за това, каква контактна температура осигуряват най-популярните строителни материали, дава фиг. 1.
На нея са посочени коефициентите на топлопроницаемост на тези материали, а също така и каква контактна температура се формира за всеки един от тях (температура на материала 18 oC ) при допир на човешка ръка (приета 30 oC).

Вижда се, че контактната температура, която осигурява термокерамичното покритие е с по-малко от градус по-ниска от температурата на ръката. Липсата на осезаема разлика не поражда усещане за хлад и топлинен дискомфорт. Контактната температура при този тип  покрития е дори по-висока от традиционно считаните за “топли” материали като дървото и мокета. Температурната разлика в сравнение с най-често прилаганото стенно покритие - латексната боя  -  е  над  4,5 oC  в полза на термокерамичните покрития.

На световния пазар присъстват множество термокерамични покрития, но за да притежава ниска топлопроницаемост, то дадено покритие трябва да има следните качества: 
- коефициентът на топлопроводност l - не повече от 0,07 W/mK;
- специфичен топлинен капацитет c - не повече от 0,4 W.h./kg.K
- плътност r на сухия филм – не повече от 200 кг/m3      
- хигроскопичност – трябва да бъде минимална, клоняща към 0. (дори и малки количества влага в ТП рязко повишава топлопроницаемостта на покритията и компроментират функционирането им).
 
Благодарение на високите си  термоизлъчвателни качества, микрокапсулите абсорбират топлинна енергия само повърхностно и незабавно излъчват по-голямата част от нея обратно.  Вследствие на този ефект намалява итензивността на топлопренасяне, а с това намаляват и топлинните загуби.

Практиката в Германия показва, че в във всички случаи, когато има пулсации на отоплението през зимата (нестационарен режим), нанасянето отвътре в помещенията на покрития, съдържащи над 60% вакуумни микрокапсули, ефективно ограничава както опасността от конденз, така и топлинните загуби.

Свидетелство за намалени топлинни загуби е понижената температура на външната повърхност на стена, обработена отвътре с едно от най-популярните покрития от този тип - ТЕРМОШИЛД. По-ниската външна повърхностна температура води до намаляване на излъчената към външното пространство топлина. Тестовете са извършени през зимата на 1999 г. в жилищно помещение на шестия /последен/ етаж в панелна сграда, гр. Йена. Резултатът е регистриран чрез термография на фасадата на блока (сн 1), на която оградения участък представлява  външната стена на обработеното отвътре с ТЕРМОШИЛД помещение. Експериментът е оценен като успешен и впоследствие по аналогичен начин са обработени всички помещения в сградата . Обектът се наблюдава вече 3 години. През този период обитателите посочват икономия на средства за отопление от 8 до 15% - резултат, съвпадащ и с други статистически данни. 

Подобни насърчителни резултати наложиха превантивното приложение на термокерамични покрития като обичайна практика в Германия както при санирането на стари сгради, така и преди въвеждането в експлоатация на новопостроени.
Проявлението на антикондензния ефект от приложение на термокерамичните покрития се илюстрира на (фиг. 2). Участъците от стенна повърхност, обработени с термокерамични покрития поддържат устойчиво температура (2), по-висока от температурата на оросяване (4), докато обикновените латексни покрития (3) в много по-голяма степен са застрашени от критични състояния /участъците, оградени с червено/, при които кондензния процес е налице.

Това, както и множество подобни изследвания, дава представа за механизма, по който се реализира антикондензната функция на термокерамичните покрития. Намаляването на риска от конденз предотвратява поява на плесен и мухъл по стените, като по този начин се гарантират здравословни условия на обитаване.

Друго направление за приложение на термокерамичните покрития е отстраняването на „топлинните мостове“ в ограждащите конструкции.  В този случай те допълват действието на основната топлоизолация, особено в такива техни участъци, които поради геометричната си форма са предразположени към повишени топлинни загуби. Тези участъци се характеризират с по-ниска повърхностна температура и обикновено кондензът и мухълът се появяват първо там. Наличието на такива зони (оградените участъци) най-точно се установява чрез термография  (Фиг. 3А) (*).
След обработка с термокерамично покритие повърхностната температура се повишава и рискът от неблагоприятни явления (конденз, мухъл) спада. В случая  покритието е нанесено върху цялата калканна стена и резултатът е очевиден (стенната повърхност, посочена със стрелката) (Фиг. 3Б).

Термокерамични покрития се прилагат успешно и като слънцезащитни покрития, предпазващи сградите от слънчево прегряване и намаляващи енергийните разходи за климатизация. В случая, обаче, те трябва да бъдат нанесени като последен слой от външната страна на стенните конструкции и покрива. За да бъде максимално ефективно като слънцезащитно покритие, то задължително трябва да е бяло /ултрабяло/ на цвят. Термокерамичните покрития са без конкуренция при нанасяне върху сферични и параболични форми, където приложението на фолиа и други рулонни материали е много трудно. (сн. 2)

Следва да се отбележи, че външните термокерамичните покрития влияят положително на топлотехническите параметри на сградите и през останалите периоди на годината.
Те образуват върху стенната повърхност еластична високоякостна мембрана, която не допуска проникване на влага отвън навътре вследствие на дъжд и мъгла и осигуряват добра паропропускливост отвътре навън. Трайната еластичност на покритието препятства появата на повърхностни микропукнатини в резултат от естественото стареене на стенната конструкция.   Реализираната по този начин надеждна  хидроизолация на фасадата  гарантира дългосрочно запазване на проектните топлоизолационни параметри на стенната конструкция и намаляване на енергията, необходима за поддържане на оптимален топлинен микроклимат в сградата.

Автор: арх. ОГНЯН СИМОВ

Изпрати на E-mail
  • Етикети:
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори