Търси

Килимите - акцент за уюта и комфорта в жилището

Килимите безспорно допринасят за уюта и комфорта в жилищното пространство. Освен естествен фон за обзавеждането те могат да бъдат и акцента в цялостното интериорно решение.

Жизнерадостното настроение от пода е пренасено и върху мебелите

Жизнерадостното настроение от пода е пренасено и върху мебелите Автор / Източник: интернет

Килим тип „шаги“ идеално допълва рустикалното звучение на помещението

Килим тип „шаги“ идеално допълва рустикалното звучение на помещението Автор / Източник: Интернет

Интересен контраст между студения бетонов под и мекия рошав килим

Интересен контраст между студения бетонов под и мекия рошав килим Автор / Източник: Интернет

Една градина в дневната

Една градина в дневната Автор / Източник: Интернет

Килимът допълва етно усещането в интериора

Килимът допълва етно усещането в интериора Автор / Източник: Интернет

Добре балансирана комбинация на цветове и материали. Килимът омекотява строгите линии на мебелите.

Добре балансирана комбинация на цветове и материали. Килимът омекотява строгите линии на мебелите. Автор / Източник: Интернет

Бамбуков килим в еклектична трапезария

Бамбуков килим в еклектична трапезария Автор / Източник: Интернет

Килим от юта

Килим от юта Автор / Източник: Интернет

Дългият косъм на килима допълва внушението за „примитивност“ на камината

Дългият косъм на килима допълва внушението за „примитивност“ на камината Автор / Източник: Интернет

PREV NEXT

Предполага се, че водят началото си от Армения. Те отговарят не само на първичната необходимост от предпазване от студа, но и на естетическата нужда от украса. Най-старият запазен килим е Пазирик, датиращ от 5 в. пр. Хр.

За декоративното оформление на килима от значение е посоката, от която той ще се възприема. Композицията може да бъде симетрична с централна ос или изцяло асиметрична каквито са повечето модерни решения. Често се търсят запълващи мотви - непроменящи се елементи, които се повтарят в перпендикулярна или диагонална посока. Така се получават решетки, спирали, кръгове, които завършват с тънка лента, задаваща формата на килима. Този начин на декориране е особено характерен за арабските килими. Не рядко в геометричния център на килима има доминиращ елемент - розетка, кръг, звезда, многоъгълник, около който се изграждат второстепенните декоративни елементи, най-често 4 на брой и разположени в ъглите. 

Съставът и методът на обработка на влакното, което изгражда килима, височината на косъма и плътността са основните показатели, които определят комфорта, мекотата, износоустойчивостта и здравината на килима, склонността му към замърсяване и начина на почистване. 

Всеки килим има основа - мрежа от хоризонтални нишки и верникални влакна, които, вързани за основата, я покриват. Лекотата на килима зависи от основата. Нишките могат да бъдат гъсто или рехаво тъкани, с по-дълъг или по-къс косъм, меки или остри. 

Нишките на килимите с добри екплоатационни характеристики са завити и по-плътно разположени едно до друго. Количеството възли на квадратен дециметър определя плътността на килима и е мярка за качество. Нишките могат да бъдат изработени от естествени или синтетични материали. От естествените най-търсени са вълна, коприна, лен, памук, кожа. Могат да бъдат добавени и материали като метал, камък, хартия, кристали. Възможностите са неограничени.

Вълната е най-предпочитания естествен материал заради своята красота, издръжливост и изолация. Нейни предимства са голямата гъвкавост и възможност за възвръщане на формата след натиск и високата устойчивост на замърсявания. Способността и да абсорбира водната пара (до 30% от теглото си) я превръща в регулатор на климата в помещението. Вълната много добре попива багрилните бои и цветовете, които се получават, превъзхождат тези на синтетичните тъкани. Тя изисква повече поддръжка заради статичното елетричество. За да се повиши износоустойчивостта и здравината в килимите от вълна се добавят синтетичи фибри като полиамид и полиестер.

Памучните килими притежават изключителна мекота и комфорт.  Лесно се боядисват и издържат на високи температури. Комбинират се с вълна или полиестер поради това, че сравнително лесно се мачкат и степват.

Копринените килими имат фина и сложна изработка. Леки, въздушни и изключително меки на допир те са символ на престиж и лукс. Изглеждат винаги различно според начина, по който светлината пада върху тях. Тъчат се единствено ръчно и са много скъпи. Почти изкючено е да се види копринен килим на пода. Те украсяват стените. Директната слънчевата светлина ги уврежда. Често се използват копринени нишки в комбинация с вълна или акрил като акцент в килима. Използвани и в малко количество значително повишават цената.

Килим може да бъда направен и от ивици бамбук, съединени с памучни конци. Бамбуковите килими са трайни и лесни за почистване, но не особено комфортни. Поради твърдостта и здравината им са подходящи за помещения, които се използват често. Обичайна е употребата им на открито. 

Килимите с влакна от юта често имат сложни мотиви и множество орнаменти. Влакната са дълги, еластични и здрави. Разнообразието в рисунака се получава при редуването на тънки и дебели нишки. 

Сизалът е от най-здравите и издръжливи естествени влакна. Добива се от растението агава. По устойчивост и еластичност е конкурентен на синтетичните влакна. Той трудно се деформира дори при интензивна употреба. Често се комбинира с вълна.

Кожените килими  са символ на класа, стил и лукс. Придават индивидуалност на интериора. Произвеждат се от парчета кожа и често нямат стандартна форма. Обичайна е комбинацията им с килими от друга материя.

Синтетичните влакна са по-достъпни от естествените, по-лесни за обработка и поддръжка. Най-широко разпространение при производството на килими имат влакната от полипропилен и акрил. В по-малка степен се използва полиестерът и вискозата.

Килимите от полипропилен са леки, устойчиви на влага, плесен и замърсяване. Те са най-евтиното решение на пазара. Задължително трябва да бъдат третирани с препарати, които ги правят антистатични. Подходящи са както за интериора, така и за екстериора.

Акрилните килими са попипропиленови килими, които са изработени от гъста, усукана прежда, което ги прави по-тежки. Те успешно имитират вълнените, но са по-устойчиви на влага и мухъл. Акрилните килими са меки на пипане, трудно се замърсяват, лесно се почистват и не избеляват от слънчева светлина. Най-висококачествен е тайванския акрил. Поради ниската си износоустойчивост не са подходящи за зони с интензивен трафик.

Полиестерното влакно се използва за производството на луксозен клас килими. Килимите от полиестер са много меки, устойчиви на петна, не се мачкат и позволяват богато оцветяване. 

Нишките от вискоза са много фини и с естествен копринен блясък. Вискозата има състав като този на дървесната целулозата. Килимите от вискоза са лесни за почистване, евтини и могат да бъдат много добра имитация на ръчно тъканите персийски килими. 

Килимите, произведени с техниката ръчен тафт не са тъкани или връзвани. Власинките се втъкават с тафтинг-пистолет от гърба на килима в основата. За да бъдат здраво захванати гърбът на килима се залепва с латекс и кашира с памучна тъкан. Чрез карвинг се ирязват шарките на килима. Хафът (нишките) са от полиакрилни влакна, полиестер или вълна. Те са от по-достъпните килими на пазара.

Автор: Ралица Иванова, Интериорен дизайнер

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори