Търси

Камината

Списание още за КЪЩАТА Камините се ползват за отопление, създават приятна атмосфера в дома, понякога се готви на тях, а също повишават стойността на жилището.

Камината

Камината Автор / Източник: Още за къщата

Камините се ползват за отопление, създават приятна атмосфера в дома, понякога се готви на тях, а също повишават стойността на жилището. Желанието за камина нараства в повече собственици на жилища. Нуждата от вторичен източник на топлина и постоянното увеличение на цените на горивата като нефт и петрол ще увеличи популярността на камините в бъдеще.

Размерите на камината трябва да са в определена пропорция спрямо размера на помещението. По-големите камини произвеждат повече топлина, отколкото по-малките. Камина с размери 76/90 см е напълно достатъчна за помещение с площ 27 м². В таблицата по-долу са дадени примерни размери на традиционна камина.

Ако за облицовка на камината може да се използват всякакъв вид тухли, то вътрешната част трябва да се облицова с огнеупорни тухли или глина. Шахтата винаги е наклонена напред от точка 35.56 см над огнището до нивото на клапана, обикновено 12.7 до 20.32 см над издадената стена на камината и е наклонена от двете страни. Тази конструкция отклонява пламъка и топлината навътре.

Продуктите от изгарянето преминават нагоре през шахтата, докато топлината се насочва навътре към стаята. Важно е наклона на димната камера да е еднаква от двете страни. Можете да ползвате конструкция, направена от две дъски, свързани със скоба помежду им като помощна конструкция по време на изграждането на камината.

Тази форма помага да се даде подходящия наклон и спомага за изграждане на гладка повърхност. И двете неща са решаващи за правилното освобождаване на пушека. Наклоненият гръб изнася клапана напред пред димния канал в положение малко по-назад от издадената част на камината. Това освобождава помещението от плътния димен ръб зад клапана.

Димният ръб действа като преграда за лекото течението надолу и го връща нагоре в комина към клапана, който има по-задна позиция от димния ръб.

Има различен дизайн и видове камини, както и широка гама от материали, които могат да бъдат използвани за изграждане на камини, но принципите на работа са еднакви и фундаментални. Тези принципи трябва да се спазват при изграждането на камина, за да конструирате и изградите камина, която работи правилно и ефективно.

За да построите ефективна, икономична и сигурна камина, вие трябва да:
 Прочетете инструкциите относно изграждането на камина;

 Разположите камината на определеното място, което да е снабдено с изискваните странични и вертикални отстояния;

 Разположите различните части на камината в точно съответствие с разстоянията, които са определени за всяка част отделно и за камината като цяло;

 Изградите основата за камината отделно от другата основа на сградата;

 Конструирате основите на камината отделно от основата на сградата, така че да може да е стабилна камината;

 По време на изграждане на основата изградете кош за пепелта;

 Изграждате външното и вътрешно огнище, като използвате утвърдените практики и съответните материали;

 Конструирате горивната камера с подходящ отвор, дебелина на стената, отразяващи стени и здрави съединения;

 Да строите с подпори, когато зидате димния ръб, гърлото, димния клапан и трегера;

 Инсталирате клапана и трегера според производствените спецификации;

 Конструирате комина, като спазвате препоръките за инсталиране на трегера, поддръжка и почистване, здрави съединителни скоби и здрава непромокаема шапка отгоре, която да пази комина;

 Накрая оформете добре лицето на камината така че да внася красота в дома ви;

 Когато всичко е готово, направете димен тест, преди да ползвате камината, за да се убедите, че експлоатацията ù ще е напълно безопасна.

Частите на камината
Камината трябва да е конструирана, така че, да бъде здрава, стабилна и огнеупорна. Всяка част на камината трябва да е конструирана, за да изпълнява специфични функции ефективно и да има дълъг живот. Схемата показва камина състояща се от вътрешна и външна обвивка, които са свързани със зидария или цимент.

Вътрешната обвивка, която обхваща огънят и потока на въздуха включва горивна камера, димна камера и облицовката на димохода. Огнеупорни материали се използват при изграждането на вътрешната обвивка на камината, за да се контролира огъня, топлината и дима, които са основни функции на вътрешната обвивка.

Схемата показва камина, състояща се от вътрешна и външна обвивка, които са свързани със зидария или цимент. Вътрешната обвивка, която обхваща огъня и потока на въздуха, включва горивна камера, димна камера и облицовката на димохода. Огнеупорни материали се използват при изграждането на вътрешната обвивка на камината, за да се контролира огънят, топлината и димът, които са основни функции на вътрешната обвивка.

Външната обвивка, направена от строителни тухли или стандартна зидария, поддържат и обхващат вътрешната обвивка. Основата, кошът за пепел, външното огнище, коминните стени са част от външната обвивка, която осигурява структурна опора и стабилност.

1. Основата
Камината се държи на и е изградена върху своя собствена основа, като в някои строителни планове тя се нарича фундамент. Положете основите на камината така, че да са отделни от основите на сградата и да имат подходящи разстояния и армировки.

2. Кош за пепел
Пепелта от огъня може да се смита във вдлъбнатина за пепел и да се отстранява по-късно. Пепелта се смита във вътрешността и се почиства през вратата за почистване. Конструирайте вдлъбнатината така, че пепелта да може да се събира и отстранява. Бъдете сигурни, че е устойчива на проникване от влага. Ако старата пепел се намокри, тя може да мирише неприятно.

3. Вътрешно и външно огнище
Вътрешното огнище е повърхността под огъня. То формира пода на пещта. Външното огнище е разположено директно пред отвора на камината върху пода на стаята. Поради това то предпазва пода от искри, които могат да паднат или излетят от камината. Вътрешното и външното огнище работят заедно като повърхност, която предпазва от пожар, не трябва да имат никакви пукнатини и празнини в огнището, от съображения за сигурност срещу пожар.

4. Плътни стени на камината
Тези стени поддържат и обхващат горивната камера. Те се простират от основата до върха на димохода, където започва коминът. При стандартната зидария материалът, който се използва за изграждането на тези стени се използва и за зидането на комина.

5. Горивната камера - огнището
Отворите и повърхностите в непосредствена близост до огъня формират огнището. Отворът на огнището и отворът на димохода трябва да са с точно определено отстояние за ефективно отопление и отвеждане на дима. Страничните и задни стени на огнището трябва да са на подходящо разстояние и с наклон, за да отразяват топлината в стаята. За изграждането на огнището се използват здраво свързани огнеупорни тухли.

6. Димният ръб
Обратната тяга, която е обръщението на въздуха, което се движи надолу в комина се обръща обратно в димохода от димния ръб. Димният ръб излиза от задните стени и има извита горна повърхност.

7. Клапан
Това е механично устройство, което се отваря и затваря, за да регулира притока на въздух. Клапанът трябва да се инсталира така, че да се затваря свободно и топлината и димът да не се отклоняват от своите страни.

8. Трегер
Трегерът е винкелно желязо, което трябва да се разположи напречно на свода в отвора на камината. Той задържа зидарията над отвора на камината. Поставянето на трегер с подходящи подпори и изолация предотвратяват поражения по време на прегряване или разпростиране на огъня.

9. Димната камера
Димната камера се простира от гърлото до дъното на димохода. Тя събира и изхвърля дима и отпадните газове и отразява обратната тяга.

10. Димоходът
Димоходът е вертикален отвор през комина, който се простира от горивната камера до върха на комина. Основната функция на димохода е да създаде поток и да освободи дима. Размерът по спецификации на димоходния отвор трябва да се поддържа за височината на димохода и всичките сглобки вътре в димохода трябва да са изпълнени плътно, за да предотвратяват пропускане на вода.

11. Коминът
Коминът представлява зидария разположена около димохода, димоходна облицовка и подсилващи скоби и материали. Коминните стени и димоходът са част от конструирането на камината.

12. Капакът (шапката) на комина
Капакът на комина трябва да бъде на определена височина от покрива и трябва да се конструира така, че да включва части като шапка, за да предпазва от намокряне, искрогасител и капак, който да намалява тягата.

Напоследък се правят повече открити камини, защото много хора желаят жив огън в къщата.
Някои домакини пък предпочитат да постигнат ефекта на горивната камера, слагайки вратичка с огнеупорно стъкло. Този тип камини са подходящи най-вече за вили, механи, ресторанти и други места, където хората се наслаждават на семейния уют и специалната атмосфера, която напомня за старинна класическа камина.

Камините-печки са, както се подразбира от името, комбинация между камина и печка. Тези камини от стоманена ламарина произхождат от Скандинавия.

Повечето от камините-печки са изградени от три части, разположени една върху друга. В средата се намира горивната камера, която в повечето случаи е облицована от вътрешната страна с шамотен камък или вермикулит. Много често отгоре има отделение за подгряване, а отдолу отделение за дърва за горене или брикети.

Една каминa-печка може да отоплява само едно помещение.

В зависимост от горивните материали също има камини на дърва, газови камини, електрически камини. Има различни материали за горене в камината - брикети за камини, пакетирани брикети, дървени брикети, дървени пелети, брикети от кафяви въглища.
В зависимост от формата са ъглови, прави, двустранно отворени и открити от всички страни.

Камини-печки

Илюстрации и текст фирма “АРИЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД
Напоследък изключително популярни са камините-печки, познати още като шведски печки. Те са хибрид между камина и класическа печка, или метална горивна камера за камина, при която липсва познатата масивна, зидана конструкция. В резултат на това тези камини-печки се отличават със сравнително ниска цена, лесен монтаж, атрактивен външен вид, добра отоплителна мощност и автоматика.

За разлика от обикновените български печки тези имат голяма остъклена врата, която, подобно на камините, осигурява добра видимост към горящия огън. При работа с отворена врата имат по-висок кпд от камините с открито огнище – около 40 %, а при затворено положение той надхвърля 70 %.

Цялото метално тяло на печката-камина се намира в досег с въздуха в помещението, поради което преобладаващата част от топлината се предава чрез конвекция и в по-малка степен чрез излъчване.

Когато купувате такава печка, тя трябва да отговаря на немския стандарт DIN 18890. Според него те се делят на две групи. Група I – предназначени за работа само в затворено положение, и Група II – печката може да работи и при отворена врата, т.е. като камина с открито огнище. Задължително изискване за печките от втория тип е, че всяка от тях трябва да има самостоятелен комин.
Големината на печките, от която зависи отоплителната мощност, се избира в зависимост от отопляемия обем.

Топлинната мощност е обозначена от производителя в kW. По-голямата печка, с по-голяма горивна камера е не само по-подходяща за отопляване на големи помещения, но позволява горенето на по-дълги цепеници, зарежда се с повече горивен материал наведнъж и съответно по-рядко се добавят дърва.

По-голямата печка-камина има и по-голяма врата с по-голямо стъкло и визуално приликата с класическата камина е съвсем реална. Всички камини са пригодени да горят както дърва, въглища или брикети. При камините от Група II, когато се използват в режим с отворена врата, се горят само дърва, но не и въглища.

Част от печките-камини се произвеждат с вътрешна облицовка от шамотни огнеупорни тухли, други – без облицовка. Първите имат по-голяма акумулираща способност, докато вторите загряват по-бързо.

Времето, през което една печка може да отоплява с посочената от производителя топлинна мощност, зависи от горивния материал и големината на камерата. Добрите камини могат да горят пълноценно с едно зареждане с дърва не по-малко от час, докато при отопление с брикети този срок се удължава до около 10 часа.

Произвеждат се различни по големина печки, като най-често размерите им са около 500 х 400 mm при височина около 950-1100 mm. Диаметърът на димоотводната тръба е Ж150. Теглото на такава печка е около 170 kg, а отоплителната мощност – 6-8 kW.

Съвременната техника е създала и камини-печки, които горят природен газ или пропан-бутан. Ново развитие са моделите, които горят специални пръчици (pellets). Те наподобяват обикновени дървени дибли с размери Ж6х30 и са произведени от пресовани стърготини, получени от отпадъчни дървесни материали.

Пръчиците се доставят в книжни торби и се насипват в бункера на печката, откъдето се подават автоматично в горивната камера.
Горивото се дозира точно за поддържане на огъня при предварително зададената отоплителна мощност. С едно зареждане на бункер с вместимост около 40 kg такава печка може автономно, без каквато и да било намеса да гори до 80 ч. непрекъснато.

Тази система има редица предимства, като за гориво използва отпадъчни материали, които иначе биха замърсявали природната среда, и позволява продължително отопление без често добавяне на гориво. Мнозина предричат, че именно този вид са едно от бъдещите направления в развитието на отоплителните печки. 

Коминът
Каквато и да е камината или печката, първото и най-важно условие да гори добре е да бъде свързана с комин с добра тяга.

Камините с открито огнище (или камините от Група I) задължително се свързват към самостоятелен комин, т.е. към този комин не бива да се свързва друг отоплителен прибор. Това изискване важи и за печките, и камините с мощност над 20 kW. Тягата на комина зависи от няколко фактора:

 Височина – минималната височина на комина, измерена от осовата линия на отвора за димните газове в тялото на камината или печката до най-високата му част, е четири метра.

 Дължина на свързващата камината с комина тръба – тя не бива да бъде по-дълга от една четвърт от височината на самия комин. Следователно при двуетажна къща и камина на първия етаж може да се приеме височина на комина примерно 6 m и дължина на свързващата тръба – до 1,5 m.

 Краят на комина трябва да е най-малко 40 cm над билото на сградата.

 Препоръчителното напречно сечение на комина е 20 х 20 cm, като той трябва да бъде гладко измазан както отвътре, така и отвън.

Добро решение е коминът да бъде изграден от специални бетонни тела. Самият комин представлява гладка тръба, обвита в топлоизолационен материал и поставена в кухината, образувана от иззиданите един над друг блокове. Коминът става напълно плътен и с гладка вътрешна повърхност, като операцията измазване от вътрешната страна отпада.

Наличието на топлоизолация позволява бързото затопляне на конструкцията, което пък способства за усилване на тягата. Често пъти липсва подходящ комин за свързване на камина. За такива случаи се препоръчват готови метални комини от неръждаема стомана.

Автор: Мая ЯНЕВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

Хиацинт
22 Октомври 2010
07:58

01

  • Отрицателни Гласове 0
  • Положителни Гласове 0

Този материал е безспорно особено полезен за всички, които се опитват за майсторят сами камина на вилата или в дома си, но той е не по-малко полезен и за тези, които възлагат на друг изрълнител тази отговорна и трудна задача. Информираният инвеститор знае какво да изисква!



На сайта на ka6tata.com

затвори