Търси

Керамиката се прави с чувство и много цвят

Глината е изключително капризен материал. Трябва да знаеш как да го „дресираш”, за да не се пука и да се получат тези форми...

Керамиката се прави с чувство и много цвят

Керамиката се прави с чувство и много цвят Автор / Източник: Още за къщата

„Глината е изключително капризен материал. Трябва да знаеш как да го „дресираш”, за да не се пука и да се получат тези форми”, казва бившият учител Борис Александров.

„Аз съм потомък на търновски род художници – Каранешеви. Имаме поне десет художници в семейството: графици, живописци, но само моето семейство се занимава с тази трудна професия - керамиката”. Самият той владее дърворезбата. Завършил е монументална живопис, но казва, че керамиката е близка до неговия занаят. Другото му призвание е учителството.

Днес г-н Александров разказва все така увлекателно, но този път историята на своето семейство, на къщата, която построили в с. Мерданя до Велико Търново и на талантливата си дъщеря Надя Александрова, която майстори с много чувство красиви керамични съдове.

„Бог ни помогна да попаднем точно тук”, казва г-н Александров. Върху напълно занемарения терен, който заварили, днес се кипри красива бяла къща с работилница за глината и магазин, където се излага готовата керамика. За това били достатъчни близо 900 квадрата и една свежа идея. На пръв поглед постройката напомня френската едноетажна къща с големи прозорци, тип витрини. Все пак тя си остава модернизиран вариант на типично българския градеж, с бели стени, много дърво и котелски камък.

„Искахме къщата да е направена така, че да е удобна за работа. Най-важно беше да постигнем преплитането на посоките вътре-вън, природа-интериор. Затова отделихме толкова време на оформянето на двора.” В него преобладават южните растения, но в този избор няма нищо преднамерено.

„Често ходим по разсадници и когато си харесаме нещо, непременно искаме да го имаме в нашата градина”, разказват домакините. Така в нея се появили красивата мимоза, при това в няколко варианта, средиземноморската туя, вечнозелените храсти, двете лимонови дръвчета. Освен тях в двора има място за дафина и кактуси. „В нашата градина имаме още тис, а през лятото обичаме да отглеждаме латинка, мушкато и рози.” Големият чемшир е почти 100-годишен.

Дървото е огромно още когато семейството купува имота и майсторите на керамика правят всичко възможно, за да го запазят. По самата ограда засаждат бръшлян, а ако ви липсват екзотичните видове в този двор, можете да видите и гинко билоба. Другата атракция е селският плет, който наподобява старите образци, макар че никой в околността не се сетил как всъщност се прави.

Колкото до къщата, тя сякаш започва от ателието, където се „ражда” керамиката. Тук най-впечатляваща е голямата пещ, където глината се нагрява при температура от 900 до 1200 градуса. Глината е специална, гранулирана, доставя се от предприятия, специализирани в глинените каолини. Особеното е това, че червената глина се изпича при по-нисък градус. Така тя става много здрава и на практика се остъклява. Затова я използват предимно за направата на чаши. Докато бялата глина получава леко червеникав оттенък при изпичане.

При температура от 1200 градуса обаче тя става снежнобяла. След изпичането се глазира в специален съд, където цветът й се променя. Другият задължителен процес в обработката е изливането в специални съдове, където се дехидрира и от нея се накъсват определени форми. След това започва работата на художниците, които рисуват върху съда. Надглазурното оформяне се прави в отделно помещение.

„Постигането на формата не е трудно, трудно е да направиш глина, която да издържа тези 1200 градуса, без да се пука. За изработката на съдовете глината трябва да е достатъчно пластична”, обясняват майсторите. Огънят е интересен „съавтор” в тяхната работа. След неговата „намеса” не е много ясно какво ще се получи, а тяхната роля като майстори е само горе-долу да управляват процеса.

„Керамиката е специфичен занаят”, казват любезните домакини и обясняват, че докато повечето им колеги работят с калъпи или точат на грънчарско колело, при тях всяко нещо се прави на ръка, извива се, моделира се, лепи се. Най-важни обаче са цветовете. Те са запазеният знак на ателието и колкото са по-живописни, толкова по-добре.

Къщата, обитавана от семейството, е не по-малко интересна. Голямата зала е оформена като трапезария или зимно барбекю. Нищо че домакините се шегуват и казват, че масата в никакъв случай не е за ядене и пиене, а за размисъл и медитация. Все пак храната е известен ритуал за семейството и те правят съпричастни към него и своите гости, нерядко чужденци: англичани, испанци, американци, французи. Те обикновено остават прехласнати от майсторството на творците и купуват керамика. Домакините ги гощават със специални блюда от националната ни кухня: баница, пълнени чушки или боб.

В зимните вечери стопаните палят камината, а точно срещу нея ни показват останките от старата къща, която са заварили в парцела. Днес тя е безвъзвратно в миналото, след като в долната й част е поставена бетонна плоча. Гредите също са нови, прозорците и вратите са подменени и обшити с гипсокартон отвън и отвътре. На това ниво в къщата има три спални и малка дневна, където се храни семейството.

В двора може да се види интересен водопад, оформен от множество камъни. Тук е и камината с пещта, където домакините приговят печени агнета. Маса с пейки посреща гостите, а близо до нея бащата завършва красив витраж, който ще бъде осветен и през нощта. Колкото до лятното барбекю, голямата заслуга за него се дължи на майстор Николай от съседното село Драгичево.

Под неговите ръце се „ражда” прекрасната дървена конструкция в двора, която завършва с малък остъклен отвор и гнездо на лястовички. Не по-малко интересна е самата дървена конструкция. Тя е правена по специален план, специални са размерите и на гредите. Изборът на дървото пада върху бора и смърча. Отделните сегменти на тази сложна конструкция са захванати с декоративни елементи и 20-25-сантиметрови болтове.

Масивни орнаменти от ковано желязо допълват пластиката с цел да наподобят старите български традиции. “Това момче е невероятно. Какви идеи има само за камъните, как съчетава котелски камък с речен камък от Златарица”, възхищава се г-н Александров. Майсторът издялал и камъка, който оформя специфичните декорации по фасадата на къщата и оградата към пътя. Русенски камък, взет от стари, вече разрушени постройки, оформя като фризове долната част на къщата.

Много топлина в цялостното решение внася и дървото, което навлиза в облицовката и дограмите по прозорците. Майсторът изработва и малките ниши в стените, дървените врати с декоративната решетка от ковано желязо, причудливата дръжка и чукалото на входа. Украсата продължава и в предната част на къщата, към пътя, където предстои да се направи една особено живописна пейка в стила на Гауди. До нея по цялата стена ще има стенопис, изработен също с камъни.

И докато тези елементи все още са в проектите на стопаните, от пръв поглед се натрапва входът на магазина за керамика. Артистичната табела вече подсказва къде сте попаднали, а точно до нея, вляво на стената, ще ви посрещне интересна маска. Тя е правена от Надя още в ученическите й години. От тях днес тя си спомня за участието си в конкурса на името на Джавахарлал Неру.
Поканили я да отиде в Индия и дори украсили с нейна творба челната страница на каталога от изложбата.
Но това е в миналото. Днес арт магазинът на семейството предлага керамика на троянски майстори, икони в една по-нестандартна интерпретация, както и керамичните съдове, излезли от ръцете на Надя.

Автор: Даниела АРНАУДОВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

Хиацинт
28 Септември 2010
08:46

01

  • Отрицателни Гласове 0
  • Положителни Гласове 0

Чудесен материал! Приятно е да узнаеш, че има хора, които държат на традицията, на българското, които произвеждат красота и я предлагат на младото поколение.



На сайта на ka6tata.com

затвори