Търси

Изкуството е привилегия на свободния човек

Анастас Константинов разкрива една уникална за българския зрител галерия от образи, теми, метафорични видения, мистика, алегория и най- вече свобода на мисълта.

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Още за къщата

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Анастас Константинов

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Анастас Константинов

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Анастас Константинов

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Анастас Константинов

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Анастас Константинов

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Анастас Константинов

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Анастас Константинов

Изкуството е привилегия на свободния човек

Изкуството е привилегия на свободния човек Автор / Източник: Анастас Константинов

PREV NEXT

Анастас Константинов разкрива една уникална за българския зрител галерия от образи, теми, метафорични видения, мистика, алегория и най- вече свобода на мисълта, свобода на сюжетните линии и ръка, овладяла до съвършенство изразните средства.

Работите му излъчват сила и винаги носят определено послание. Той някак успява да съедини орфическите мистерии и християнството в симбиоза, определено станала характерна за Анастас Константинов.

Понякога нежен и лиричен, друг път агресивен, унищожителен и екзалтиращо избухващ, но винаги носещ една позабравена в съвременната живопис епичност. Той връща посланието към наратива, връща интереса към чистите стойности. Чрез своите драстични съчетания донякъде се доближава до западноевропейските експресионисти и фовисти.

Някои изкуствоведи го определят като мистичен неоекспресионист, в рисунките на шаманите - минималист, в скулптурата – конструктивист, в други свои работи третира естетиката на траките и т. н.

И все пак, всеки един изкуствовед би направил грешка, опитвайки се да квалифицира художника Анастас Константинов към някое европейско или световно направление, поради голямото разнообразие на творчеството му. Всъщност той създава ново течение в изкуството на XX век.

За последната изложба в галерия ,,Българи’’, по чиято покана се осъществи тя, проф. д-р Аксиния Джурова казва: ,,Изложбата е провокирана като замисъл и реализация. Тя е изпълнена в плътна, богата и сочна живописна пластика, подобаваща на идващия след голямото поколение пловдивски художници творец, който с откровена отдаденост, страст и екстравагантност зае своето място в съвременното българско изкуство-спорно и безспорно.

Още с първите си картини в началото на 80- те години на XX век Анастас Константинов проявява тематичната си насоченост - екзистенциалните проблеми на търсещия смисъла на живота човек, на неговия опит да даде и той своя прочит на дилемата материя и дух, добро и зло, истина и неистина.

Пътят в тази насока бе толкова целенасочен, че всяка негова картина прибавяше поредния камък в безкрайния вървеж към търсенето на отговора. Стремежът му да е част от пловдивските художници, всички те по своему артистични, епикурейци, индивидуалисти и бохеми и да е различен, но не по-малко ярък от тях, както и културните послания на Стария град с неговата особена духовна аура, ще сложат отпечатък върху изкуството му от първите стъпки до днес.’’

За маслената живопис авторът казва, че до момента не е измислено нещо по-добро и по-трайно. Чрез този материал художникът успява да предаде възможно най-импозантно идеята, която третира. За Анастас Константинов работата върху платното може да продължи с години, превръщайки темата в цикъл от работи.

Понякога я оставя да се развие във времето паралелно с проявленията на духа му и това го прави едновременно разнообразен и последователен. Но това, което впечатлява най-много, съзерцавайки неговите произведения е лекотата, фриволната и непринудена живопис, лъхаща от тях.

Авторът споделя, че както изглежда нарисувана една картина, така се и възприема от зрителя, ако тя е затлачена и преработена, това неминуемо се предава на гледащия.

За да се доближим най-вече до реалния образ на художника, трябва да се опитаме да осъзнаем неговото творческо проявление, което е много разнообразно - живописни и акварелни картини, стенописи, пластики, мозайки, монументални скулптурни произведения.

Платната му са от онези, които в никакъв случай не можеш да поставиш в дома си, за да ти създават леко пролетно настроение. От тях струи мощна експлозия от плътни и чисти цветове, драстично съчетани в символни знаци и притчи. Чистият цвят - твърде трудно е да боравиш с него, почти няма автори, които да имат смелостта така провокативно да работят с цветовете.

Колоритът е нотното поле на живописеца и Анастас Константинов не мисли върху подбора на тези комбинации, те са средството му към идеята и успява да докосне зрителя с онази детска невинност, която само творецът дете, този, който се е научил отново да вижда чрез детските си очи, може да сътвори. Пикасо на предела на живота си ни каза, че му е бил нужен цял един живот, за да превърне класическата рисунка отново в искрената и истинска детска такава.

Единственият посредник на художника е неговият дух. Анастас Константинов отправя откровени и ясни послания, пластични алегории, тревожни предчувствия и видения. Той ни провокира, зове ни да се събуди онази замряла ослепително светла нишка в нас, която ни кара да се усещаме живи, а не само да присъстваме като странични наблюдатели на собствения си живот. Да полети това, което дълбоко сме запашкулили и не позволяваме да се освободи.

Това, от което се страхуваме най-много, от самите себе си. Тези негови внушения и предчувствия съпътстват рисунките му още от най- ранни студентски години. Той е първият автор у нас, създал авангардно изкуство, изложба- инсталация “Двери на светлината” през март 1986 г., която принудително е закрита от тогавашният първи секретар на БКП в Пловдив, чрез донесение на известен местен Народен художник.

Подмазвайки се на властта, групата на Пловдивските художници излиза с предложение за изключване на Анастас Константинов от Съюза на художниците. Но Управителният Съвет не предприема тази драстична мярка. Същата година провокативния художник прави самостоятелна изложба през октомври на ул. ,,Руски” 6, София, която е открита от проф. д-р Аксиния Джурова.

Две картини на Анастас Константинов - ,,Луната купува земята’’ и ,,Аквадукт’’ са собственост на музея на Модерното изкуство в Ню Йорк, закупени от акционери на музея, от самостоятелна негова изложба в Люксембург.

Той е признат и ценен в цял свят и негови работи могат да се видят в Холандия, Германия, Англия, Финландия, Швейцария, Полша, Испания, Израел, Гърция, САЩ, Япония, Малта, Франция, Люксембург, Турция, Белгия и мн. др. В България в Националната художествена галерия, в Софийска градска художествена галерия и в почти всички градски художествени галерии в страната ни.

Колекционери и ценители на неговото творчество постоянно се интересуват от всяка следваща творческа проява на автора и допълват богатата своя колекция от негови работи.

По повод етапно и мащабното по размери платно “Аз съм пътя” немският изкуствовед Фред Еверт сравнява Анастас Константинов със Салвадор Дали: ,,Изключителността на Християнството е в това, че Бог е слязъл на земята като човек и в своята човешка природа е споделил страданието на нашето битие.

Страдал е за нас и нашето спасение. Бог е непонятен и поради това неподдаващ се на представяне като личност. Ето защо в цялостната история на изкуството Христос никога не е представян като Бог, а винаги в образа на човек, кулминация и завършек на нашето страдание.

Познавам само едно изображение на Христос, отклоняващо се от тази форма, а именно дръзката картина на Дали, но Дали се отвръща от тази форма и съответно отдалечава нас, зрителите, от него.

Анастас се обръща към Христос, ала вече толкова брутално, жестоко, директно, че би трябвало да се върнем 500 г. назад.” „Има една религиозна картина, чиято история е много интересна, рисувана по житието на Света Богородица - ни разказва автора.

Имаше хора, които искаха да попадне във Ватиканските музеи, чрез един германски кардинал, но беше купена от българин. Тя не е представяна на изложба, а собственикът я държи в самостоятелно помещение и я показва само на когото той прецени.

Картината се продаде на фантастична цена, благодарение на която я има пет етажната къща-галерия ,,Анастас’’ в Пловдив, в която живея и работя сега. В тази картина всичко е символика и знаци, свързани с житието, но най-загадъчното е, че в момента на рисуването не съм знаел тяхното значение.”

Години се вълнува от темата за прабългарските шамани; тантристки мотиви; темата за джаза - фокс и джаз, жълт джаз, оранжев джаз; тръбящият ангел от Страшния съд, напомнящ за завръщането на душата при второто пришествие и тема за джаз, посветена на Майлс Дейвис; темата за колелото, олицетворяващо преходността на понятието горе/долу в живота и закрепена на празната стена стълба, водеща до нищото; цикълът Егейски видения, включващи няколко картини от Цикладските острови, които автора посещава, темата - Бисери от небето.

Цикълът за рибата (1988-1999), вълнуваща го през целият този период, се проявява в изложба, състояла се на 33-годишнината на автора чрез 33 картини, с изображения на риби - символът на Божият син, пренесен в жертва за спасението на човешкия род.

Една от основните му картини от изложбата “Началото” е посветена на библейската притча за създаването на човека, предлагаща необичайна иконография; “Звезден тракийски цар” (живопис и пластика) и серия пластики - “Сънят на Виолетовият оракул”, “Наследството на плодовете”, “Пеперудата”, “Отвори бъдещето” и още много други.

Анастас Константинов постига своеобразен синтез между езически вярвания и християнство, като съставна част от характера на българската духовност.

Към този автор няма как да останеш безразличен. Има хора, които го разбират, други, които не, но се респектират от него и трети... за които има още много време...

Автор: Даниела ЖИТАРСКА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори