Търси

Иван Додов - феерия от багри

Иван Додов изобразява с излючително майсторство заобикалящата ни природа.

Иван Додов - феерия от багри

Иван Додов - феерия от багри Автор / Източник: Още за къщата

Иван Додов изобразява с излючително майсторство заобикалящата ни природа. Пейзажът за него е храната, която му дава творчески заряд и го стимулира да развихри художественият си талант и чрез уникалното си цветоусещане и финес я предава на грапавия картон. Това, което се ражда изпод талантливите му ръце, носи завладяваща и вълшебна магия и единственото доказателство за това е пред очите ви.

Той улавя светлината и я пръсва в сянката, открива в живописната и сочна морава огромно богатство от багри, а в бурната или спокойна вода те оставя да се носиш по течението и сякаш всеки момент ще се унесеш от блажената наслада на галещия ветрец. С особено фини сетива улавя прекрасните особености на сезоните и с майсторско умение и завладяваща техника намира съответните цветови решения.

Независимо че е познат най-вече като майстор на акварела, авторът е работил дълги години в сферата на пространственото оформление и е щастлив, че именно тази специалност е изучавал в НХА.

- Страшен късмет е факта, че съм бил тази специалност, защото ме научи на дисциплина и на много други неща. Да направиш изложба на свои проекти, запазен знак или магазин се изисква да имаш концепция, да работиш чисто. А и изхвърлих онова мърляво художническо отношение към ателието си, дрехите и въобще отношението си към работата от ученическите си години.

Другото важно нещо беше, че проф. Георги Петров беше много заинтересован за работата на студентите си. Ние работихме на щат в различни предприятия и аз имам още тогава 50 реализирани проекта. Това е страхотна подготовка за бъдещето на свободния пазар и за адекватни самостоятелни творчески решения. Бях проектант на магазин ‘’Деница’’, на ‘’Търговия на едро’’, на Пловдивски панаир, комплекс от магазини ‘’Стари занаяти’’ в Благоевград, комуникацията на Разлог и много други. След това бях художник в отдел ‘’Жанрови картички’’ на издателство ‘’Септември’’. Това беше шанс за мен да се срещна с всички корифеи в печатния бранш.

Това е голяма школовка, но какво стана със страстта ти към акварела?

- Продължавах да работя за себе си, за душата си. По онова време не можеше един приложник да се появява в изящни изложби и съответно обратното. Един щастлив ден приятел ме покани да направя самостоятелна изложба в клуба на филателистите в България с миниатюрни акварели. И така осъществих първата си живописна изложба. Всички работи се изкупиха. След това дойдоха промените, появиха се частните галерии и 90-а година отново направих изложба в една много хубава галерия ‘’Пласта’’.

През 93-а година от катедра ‘’Пространствено оформление’’ ми предложиха да отида на специализация в парижките ателиета, като разработвам акварелните си работи. След Париж получих покана за Германия да направя изложба съвместно с карикатуриста Борис Димовски и Вера Машченко и там бях приет много добре. Всяка година започнаха да ме канят за по един месец в Германия и така започнах да рисувам основно акварел. От 1996-а до 2003 година правих по две изложби там. Пространственото оформление мина на заден план, а сега работя изключително само акварел.

Работите ти са много топли. Разкажи ни нещо за материлите, с които работиш, и техниките, които използваш.

Преди години съм рисувал на всякакви основи, докато сега мога да си направя удоволствие да работя на 600 грамова хартия. В по ранните си творби използвах повече черно, полагането на цветовете ми беше по-сурово, а сега търся сфуматото, въздуха и ме интересува повече гамата на по-пастелните тонове, нюансите. Може би това е от липсата на опит или страх от водата. Започнах да се освобождавам.

Този, който може да изобразява водата, да я владее и моделира, променя и цветоусещането си, то е по-меко и по-истинско. Това е голямо предизвикателство. Проф. Аксиния Джурова много ми помогна да осъзная грешките си. Тя ги видя и насочи вниманието ми към тях, акцентира върху какво да работя.

Но ти си бил отворен към нейното мнение...

- По скоро ме хареса като автор и тя се отвори към мен. И започна да говори с мен истински, без фалш, съвсем откровено.
Същевременно аз се интересувам много от нещата, които се правят по света, от най-добрите акварелисти, сверявам си часовника. А ние в България сме ощетени от към акварелисти, а тук са родени едни от най- добрите акварелисти в света, Никола Маринов, Гешев, Щъркелов е уникален, да не говорим за Дечко Узунов.

Сега има и млади автори, например Нейко Токмакчиев. А има и интелигенция в България, малко позабравена, която много харесва акварела, но трудно може да си позволи да си го купи. В Европа не е така, особено в Англия, Германия, Франция. Там това изкуство е на особена почит, а тук има липса на осведоменост.

Какви хора купуват картините ти?

- Много е интересно. Освен да бъда професионалист, имам определено отношение към оценяването на картините си. В последната си изложба в галерия ‘’Лик’’, продадох около 30 картини, след като определено съм вдигнал цените си. И въпреки това съм морално удовлетворен, може би по-оценен, макар парите да не са най- важното. Може би се случват промени в отношението на ценителите на изкуство у нас.

Какво е акварелът за теб?

- Акварелът е кавалетна, истинска живопис и е предназначена за дома. Въздейства върху прякото настроение на човека в дома му и създава топло чувство, леко и въздушно настроение. Докато маслото може да стои добре и в друго пространство.

Аз не скицирам с молив, улавям момента и мимолетното в природата. Обичам да работя мокро в мокро, като започвам винаги така, изчаквам малко да дръпне хартията и после си обработвам детайла. Но като цяло обичам много водата. Понякога започвам от едно разлято петно, което подвежда цялата композиция. Не обичам да правя ескиз, а когато все пак го нарисувам, след това си доизмислям същинската работа.

Обичам да рисувам природа. Водата ми действа уникално, а напоследък съм завладян и от небето. Рисувам и портрети, които най-вече правя по поръчка.

Обичам да работя на музика.

Силата на на акварелите на Иван Додов е в умението да улавя красотата около себе си и да я изобразява със завладяваща лекота. Но истината е, че само един виртуозен хдожник може да създаде по този начин света около себе си. И макар човешката фигура да не присъства в по-голяма част от работите му липсата й не се усеща. А причината за това е одухотвореността, лъхаща от цветната, въздушна, фантастична феерия, придаваща особен чар и неповторимост. Една типично негова чувствителност, която във всеобщият завладяващ сфумато фон, въвлича детайла като активен компонент.

Автор: Даниела ЖИТАРСКА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

Марти
07 Октомври 2010
08:44

01

  • Отрицателни Гласове 0
  • Положителни Гласове 0

Много даровит художник. Картините му са прозорци към красотата на природата в дома.



На сайта на ka6tata.com

затвори