Търси

Пролет в градината, пролет на терасата

След дългата студена зима естествен е стремежът още рано напролет да си осигурим цветя и цъфтеж в градината или терасата на нашите домове.

Пролет в градината, пролет на терасата

Пролет в градината, пролет на терасата Автор / Източник: Още за къщата

Пролет в градината, пролет на терасата

Пролет в градината, пролет на терасата Автор / Източник: Още за къщата

Пролет в градината, пролет на терасата

Пролет в градината, пролет на терасата Автор / Източник: Още за къщата

Пролет в градината, пролет на терасата

Пролет в градината, пролет на терасата Автор / Източник: Още за къщата

PREV NEXT

След дългата студена зима естествен е стремежът още рано напролет да си осигурим цветя и цъфтеж в градината или терасата на нашите домове. За да се радваме на пролетни цветя обаче, тяхното засаждане трябва да започне още през септември и октомври (нарциси и минзухари), за да могат те да образуват корени още преди да е настъпила зимата. Лалетата също се засаждат тогава, но може да се посадят и в началото на зимата.

Общи правила при засаждането на луковичните
Луковиците се засаждат със заострената част нагоре.
Доброто отцеждане на почвата е много важно за повечето от тях. Първо изберете място, направете бразда, достатъчно дълга за всички луковици. Подходящо е да се засаждат на гроздове, а при по-малки пространства да бъдат групирани от 6 до 12 луковици. Големината на луковицата определя и дълбочината на засаждане. Тя трябва да е поне два пъти тяхната големина, например луковиците на минзухарите се слагат на 5–7 см, нарцисите на 5–12 см, а лалетата на 7–15 см.
Между големи луковици се оставя разстояние от 7–8 см, а между малките – 2–3 см.

Покрийте луковиците с почва и ги полейте обилно. След няколко дни можете да ги покриете с торф и натрошена кора от дървета. Това ще предпази почвата от изсъхване и от големите зимни студове.

Нарцисът (Narcissus) цъфти от средата на февруари до средата на март в жълти, бели и кремави цветове. По-малко популярни видове цъфтят в розово, бананово и червено. Можете да го видите както на прозорци и первази, така и в големи градини. Той обича слънчеви или полусенчести места и почва лека, дренирана с високо съдържание на калций. Размножава се чрез детки, които се образуват от луковиците. Младите луковици е препоръчително да се вадят през две–три години. Луковиците на нарциса се засаждат от септември до октомври в зависимост от сорта – по-ранно цъфтящите сортове се засаждат по-рано. Те достигат на височина до 20–30 см и могат да се засаждат в лехи, като разстоянията между редовете трябва да са 20 см, а в реда 8–10 см. Нарцисът има огромно разнообразие от форми, размери и багри. Род Нарциси е разделен в дванайсет групи – тръбести нарциси, нарциси с големи коронки, нарциси с малки коронки, кичести нарциси, нарциси Triandrus – с няколко цвята на стъбло, нарциси Cyclamineus, нарциси Jonquilla, нарциси Tazetta, нарциси Poeticus, диви нарциси, нарциси с разделена коронка, други нарциси.
Зюмбюлът (Hyacinthus) не е капризно цвете, цъфти дълго, ухае прекрасно и го има в различни багри – бяло, розово, виолетово, червено и синьо. Той вирее както на слънчеви места, така и на лека сянка. Добре се развива на проветриви места, в леки и песъчливи почви.

На открито се сади през есента на дълбочина 12–15 ст. Може да покриете насажденията с едра слама или листа от дървета, за да ги предпазите от измръзване при изключително студени зими. Цъфти от края на март до края на май. Достига 35 см височина.
След прецъфтяването поливането се намалява и когато листата пожълтеят и изсъхнат, се отрязват. Луковиците се изваждат през юни–юли, оставят се на слънце за 1–2 часа, почистват се от почвата и се съхраняват на сухо и проветриво място 1–2 месеца. При някои типове почви може да се оставят луковиците да презимуват в почвата, но тогава цъфтежът през следващата година може да е по-слаб. Когато избирате луковици за външно засаждане, подберете такива със средни размери – по-едрите луковици са за вътрешно засаждане. Като се образуват дъщерни луковици (детки), те се отчупват внимателно и се съхраняват отделно. Детките цъфтят обикновено на втората–третата година, когато се садят в лехи.

Най-популярните видове са холандските хибриди Х.Ориенталис, известни сортове са Ametist – ранен, лилав, Amsterdam – ранен, червен, Anna Marie – ранен, лилав, Lord Balfour – в средата на периода, виненочервен, Violet pearl – ранен, розов.

Лалетата (Tulipa) са ненадминати сред луковичните растения като разнообразие от багри – от бяло през пастелни тонове до ярки тонове. Има сортове и в повече от една багра с петънца, ивици и разклонени линии, а третата багра се дължи на вирус.

Съществуват стотици различни сортове лалета. Цветът на лалето е с камбановидна, куповидна или звездовидна форма. Те обичат топли и слънчеви места, но дават задоволителни резултати и на полусянка. Най-добре се развиват на глинесто-песъчливи почви. Размножават се чрез отделяне на детки, а за добиване на нови сортове и вариетети – чрез семена. От млади луковици започват да цъфтят на втората или третата година, а от семена – от четвъртата до шестата година. Засаждането на луковиците става през септември–октомври. Дълбочината на засаждане е 10–15 см над върха на луковицата в зависимост от естеството на почвата.

Луковиците се изваждат всяка година през юни, когато листата пожълтеят, а покривната люспа на луковицата покафенее. Лалетата се разделят на 15 групи – от първа до единайсета група са градинските лалета - обикновени ранни, кичести ранни, лалета Triumph, хибриди Darwin, обикновени късни лалета, кремоцветни, ресничести, зеленоцветни, Rembrandt, Parrot, кичести късни лалета, а от дванайсета до петнайсета са ботаническите лалета (хибриди и видове).

Минзухарът (Crocus) се размножава чрез клубенолуковици, които се изваждат през 3 години. Техният размножителен коефициент е голям. Пролетно цъфтящите се засаждат през есента на разстояние 20х8 см и дълбочина 5–6 см. В градината те са подходящи за лехи, групи, бордюри и форсаж, а в сандъчета могат да се посадят самостоятелно или в комбинация с други пролетни цветя. Те цъфтят през февруари–март с оранжеви, лилави и жълти цветове. Във височина достигат 20–25 см.

Родът Виола (Viola) е голям род многогодишни тревисти с дисковидни цветове. Към тях се отнасят около 100 вида растения. От тях само няколко се използват като декоративни. Те се разделят на две групи: градински теменуги и дребноцветни теменуги (виолетки).

Градинските (V. Wittrockiana) по природа са многогодишни, но се отглеждат като двугодишни. На височина достигат от 10 до 25 см, с голям брой цветове и цъфтят продължително. Цветовете са разположени на доста дълга дръжка и обикновено са наведени. Багрите и съчетанията им при различните сортове са изключително разнообразни, има и ароматни. Цъфтящи теменужки можете да си осигурите във всеки един месец от годината. Цъфтежът им продължава от четири до пет месеца.
Въпреки нежния си вид теменужките са силно студоустойчиви. По отношение на почвите имат ясно изразено предпочитание към по-плътни и богати почви. Не обичат и местата, където се застоява вода. Колкото по-слънчево е мястото, на което растат, толкова по-добре се чувстват и развиват.

Най-често размножаването на теменужките става със семена. Ако искаме да цъфнат рано през пролетта, трябва да ги засеем през лятото на предишната година. Най-подходящото разстояние между отделните растения е 20–25 см. Ако искаме теменужките да цъфтят същата година, трябва да ги засеем през февруари в сандъчета, а през април да ги настаним в градината.
От дребноцветните теменуги най-разпространена е местната ароматна теменужка (V. odorata).

Автор: ланд. арх. Анита Янева, „Архидея гардън”, тел. 0898 42 71 92

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори