Търси

Време е да засадим лалетата

Размножаването става чрез луковици, които се засаждат от септември, най-късно до средата на ноември.

Време е да засадим лалетата.

Време е да засадим лалетата. Автор / Източник: www.sgoldengatepark.com

Двубагрени лалета сорт Рембрант.

Двубагрени лалета сорт Рембрант. Автор / Източник: www.whiteflowerfarm.com

Зеленоцветни лалета сорт Greenland.

Зеленоцветни лалета сорт Greenland. Автор / Източник: www.sfrustratedgardener.com

Късни кичести лалета сорт Bonansa.

Късни кичести лалета сорт Bonansa. Автор / Източник: www.pixabay.com

Късни кичести лалета сорт Uncle Tom.

Късни кичести лалета сорт Uncle Tom. Автор / Източник: www.worldplants.ca

Папагалови лалета сорт Black Parrot.

Папагалови лалета сорт Black Parrot. Автор / Източник: www.pinsdaddy.com

Принцеса Ирене.

Принцеса Ирене. Автор / Източник: www.montrealgazette.com

Ресничести - сорт Maja.

Ресничести - сорт Maja. Автор / Източник: www.longfield-gardens.com

PREV NEXT

Лалето е красиво красиво цъфтящо пролетно цвете, чиито луковици се използват за озеленяване на дворове, цветни лехи и паркове. Лалето се отглежда масово като декоративно цвете, като повечето култивирани и хибридни видове се базират на вида Tulipa gesneriana. Размножаването става чрез луковици, които се засаждат от септември, най-късно до средата на ноември. 

Коя е родината на лалето?
Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Родът на лалето включва около 150 вида. Лалето е пренесено в Европа от Мала Азия през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинското наименование „tulipa“ - от турската дума „тюрбан“. През 1593 г., французинът Чарлз дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия, а към края на XVI век страната се превръща в център за отглеждане на луковични растения, предимно лалета. И днес лалето е национален символ на тази страна. Холандия е най-големият износител на цветя и контролира близо 80 % от търговията с лалета. В България расте и защитен вид, див представител на рода – Родопското лале. Развива се в защитени региони и е включено в Червената книга. 

Подготовка на почвата
Засаждането обикновено се прави в лехи с предварително обработена почва. Растението не се развива добре в прекалено глинести почви, поради което при подобни ситуации е нужно почвата да се обогати с едрозърнест речен пясък или перлит. Киселинността на почвата е друг фактор за доброто развитие – най-благоприятни са неутралните до слабо алкални почви. Песъчливите почви също не са здравословна среда за развитие на лалето. За да се подобрят качествата ѝ е добре да се внесе прегорял оборски тор или торф. При това трябва да се подхожда с нужното внимание, тъй като може да доведе до загиване на растенията. На 1 кв. м са достатъчни 5 кг добре угнил оборски тор.

Засаждане и отглеждане
Въпреки че не е особено капризно, за предпочитане е лалето да се засажда на открити слънчеви места, където няма течение. Късните сортове се развиват на по-сенчести мести и цъфтежът им е по-дълготраен. Най-подходящото време за засаждане на луковиците от лале е през октомври, когато дните са още топли и слънчеви и има възможност за добро вкореняване. При температура на почвата около луковиците под 4 градуса вкореняването се преустановява. Това може да се окаже фатално за презимуването на цветята. Дивите лалета трябва да се култивират, за да бъдат отгледани градински лалета. Преди да се засадят, луковиците се сортират, като се отстраняват заболелите или наранени. За да се развият здрави и красиви растения, след сортирането е добре луковиците да се дезинфекцират.

Засаждането на луковиците се извършва в предварително оформени лехи на 1-1,5 м ширина, като се маркира напречно на редовете през 20 см, а в реда луковиците се поставят на 10 см /по-дребните на 5 см/ една от друга. Съществува едно правило, според което лукувицата се засява на дълбочина 2/3 от дългата страна на семето (лукувицата). Добре е почвата да е рохкава при посяване, за да няма опасност от нараняване на луковиците. За препоръчване е след засаждане да се мулчира със слама, универсална торфена смес или борови кори. Това ще спомогне за защита на луковиците от температурните колебания и за задържане на влага през периода на вкореняване. По време на вегетацията е важно почвата да се поддържа умерено влажна. Това ще осигури развитието на по-едри и ярки съцветия и по-високи цветоносни стъбла. При суха почвена среда луковиците остават дребни и се заравят в почвата. 

На височина лалето израства от 30 до 60 см. Стъблото е гладко, покрито с фини власинки, оцветено в сиво-зеленикави нюанси, понякога примесени с розови отенъци. Листата са дълги, големи и имат копиевидна форма. В повечето случаи ръбът на листата е гладък, но при някои видове има вълниста структура. Цветовете са единични, с форма на чашка и се състоят от шест венчелистчета. Оцветени са в най-различни багри, като има и видове, които са с повече от един цвят. При някои видове лалета ръбът на венчелистчетата може да бъде ресничест или извит. Лалетата цъфтят от март до месец май.

Когато листата започнат да изсъхват (май-юни) луковиците се изваждат, почистват се, сортират се и се оставят на сухо, сенчесто и проветриво място за да може да съхнат. Не е препоръчително да се излагат на пряка слънчева светлина, дори и за кратко време. Съхраняват се до есента в сухи и прохладни помещения.

Лалето съдържа отровни вещества - тулипозиди и тулипалини, които могат да предизвикат дерматити при хората, занимаващи се с отглеждането им. Добре е след бране ръцете винаги да се измиват. Смачканите пресни листа от растението пък се прилагат успешно при възпалителни процеси по кожата.

Автор: Румяна Бонева

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори