Търси

Кокичето и минзухарът, или защо е толкова лесно да ги имаме?

Кокичетата понасят слана и скреж. Ако те покарат много рано, насред зимата, не се тревожете за тях.

Кокичетата не се плашат от зимата

Кокичетата не се плашат от зимата Автор / Източник: www.todoterapias.com

Красиви и нежни, те са предпочитана украса за дома вътре и вън

Красиви и нежни, те са предпочитана украса за дома вътре и вън Автор / Източник: www.wunderweib.de

Пролетна свежест

Пролетна свежест Автор / Източник: www.bilder.zuhause.de

Минзухарът е предвестник на смяната на сезоните

Минзухарът е предвестник на смяната на сезоните Автор / Източник: www.derkleinegarten.de

В Хузум, Северна Германия всяка година се отглеждат 4 млн. минзухари

В Хузум, Северна Германия всяка година се отглеждат 4 млн. минзухари Автор / Източник: www.ferienhausmiete.de

PREV NEXT

Кокичето цъфти в снега, напук на мразовитото време. Защото легендата разказва, как когато Господ завършил своето Творение, когато трева, дървета, растения и цветя се показали в най-великолепни цветове, тогава най-накрая създал снега. Но него оставил без цвят. Своя цвят трябвало снегът сам да си го избере.

Тогава снегът отишъл към тревата, лилията, теменужката, розата и слънчогледа и помолил всекиго от тях: „Дай ми нещо от твоя цвят!". Обаче никой не искал да удоволетвори молбата му. Те дори се изсмели на странната му идея. Тъжен седнал снегът на пътя и се завайкал: „ Ако никой не ми даде от цвета си, ще остана невидим като вятъра, който никой не забелязва. И ще бъда също толкова необичан, колкото и той."

Снегът си мислел,че никой не слуша неговите думи. До него, обаче едно малко незабележимо кокиче, което било израснало от пръстта, го чуло. И то го заговорило: „Ако ти харесва моето скромно палтенце, можеш с удоволствие да го вземеш." Благодарен, взел го снегът и оттогава е бял. Кокичето е единственото цвете, което той търпи в близост до себе си.  

Кокичето и минзухарът са сред първите най-ранно цъфтящи цветя в градината. Кокичетата свързват периода между есента и пролетта, когато в градината все още нищо не цъфти. Кокичето(Galanthus) често се бърка с пролетното блатно кокиче  (Leucojum vernum), което е друг вид растението. Пролетното кокиче се отличава, че е по-едро, има по-широки листа и връхчетата на цветчетата са зелено-жълти.

Обикновеното кокиче обича почва, която е рохка, влажна и богата на хумус. Още от лятото почвата, където ще виреят кокичетата не трябва да изсъхва. Идеално е местоположението между храсти и дървета. Обаче най-ранно цъфтящите кокичета обичат много слънце. Съжителство с иглолистни дървета трябва да се избягва. Там почвата е твърде кисела.

Кокичетата понасят слана и скреж. Ако те покарат много рано, насред зимата, не се тревожете за тях. Те могат да изглеждат малко по-различно, но то е заради времето. При минусови температури цветчетата им по-скоро висят надолу, и изглеждат сякаш са „привели" глава. И стъбълцата им изглеждат по-скоро като увяхнали, но и при най-малкото покачване на температурите веднага се изправят гордо.

Кокичетата имат природен „антифриз". Те концентрират своя клетъчен сок чрез скупчване на много захар, освен това намаляват водата в клетките си и затова при студ тя не може да замръзне вътре в тях и да ги увреди.
Ако искате да засадите кокичета в градината, то луковиците трябва да се сложат в почвата още през септември. Ако луковиците са твърде сухи, няма да поникнат никакви растения. Затова при покупката гледайте да са свежи и пресни.

Любопитен факт е, че кокичетата се размножават по естествен път чрез мравките.
Имайте предвид, че всички части на кокичето са отровни, особено луковиците. Те съдържат активното вещество галантамин, което се използва в препарати срещу болестта на Алцхаймер. Кокичетата цъфтят до март, а през май цветето незабелязано изчезва от полезрението.

Друг по-далечен роднина на кокичето е минзухарът. Той принадлежи към пролетните цветя, заедно с нарциси и лалета. Пролетният минзухар (Crocus) трябва да се различава от есенния минзухар (Colchicum autumnale), който цъфти през октомври. Трети  вид е шафранът (Crocus sativus) - оцветител и подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар. Той съдържа каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Шафранът е много търсена подправка за храни по цял свят.

Минзухарите са подходящи както за градината, така и отглеждане в саксии за тераси и балкони. 
Цветята в природата се размножават от самосебе си. В градината грудката се поставя през септември - октомври в почвата. От грудката на цъфтящия през пролетта минзухар поникват първоначално тънки и зелени листенца с бели ивици. През пролетта цветето има нужда от много слънце, и пропусклива и влажна почва. През лятото и есента минзухарите обичат да им е „по-сухо". Ако има в съседство локви, които се задържат, тази влажност може да им създаде проблеми.

Ако искате да смените мястото на минзухара догодина, е след цъфтежа. Първоначално само увяхналите листенца се отрязват, останалата част се оставя. Когато се поприберат листенцата към луковицата, тя се изважда от почвата и извадената луковица се съхранява на сухо и хладно място. През есента луковиците се засажда на новото им място, на 6-8 см дълбочина в почвата. Допълнително поливане не е необходима, защото самата луковица и есенната почва съдържат много влага. Особено за лехички на терасата, това присаждане има смисъл, защото през лятото освобождавате място за нови растения, докато минзухарите са в период на покой.

Автор: Константин Димов

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори