Търси

Зюмбюлът – опияняващото ухание на пролетта

Зюмбюлът е удивителна декорация за зоните около алеите и пътеките в двора.

Форсаж на зюмбюл във ваза.

Форсаж на зюмбюл във ваза. Автор / Източник: www.gradina.acasa.ro

City of Harleem - цъфти в нежно жълто и лилаво.

City of Harleem - цъфти в нежно жълто и лилаво. Автор / Източник: www.longfield-gardens.com

Delft Blue -  небесно сини нюанси и едри цветове.

Delft Blue - небесно сини нюанси и едри цветове. Автор / Източник: www.dobies.co.uk

Fondant - уникален аромат от нежните розови цветове.

Fondant - уникален аромат от нежните розови цветове. Автор / Източник: www.jparkers.co.uk

Gipsy queen впечатлява с удивителния си цвят.

Gipsy queen впечатлява с удивителния си цвят. Автор / Източник: www.dobies.co.uk

Hyacinthus orientalis  Бяла перла.

Hyacinthus orientalis Бяла перла. Автор / Източник: www.frux.de

Jan Bos - смайваща красота в малинен цвят.

Jan Bos - смайваща красота в малинен цвят. Автор / Източник: www.jparkers.co.uk

Зюмбюлът - опияняващото ухание на пролетта.

Зюмбюлът - опияняващото ухание на пролетта. Автор / Източник: www.fanpop.com

PREV NEXT

Зюмбюлът е едно от най-красивите и ароматни пролетни цветя,чиито великолепни форми и багри от десетилетия гордо красят цветните градини в българските домове и неизбежно запленяват гости и минувачи. Неслучайно красотата му е възпята в народните ни песни като олицетворение на прелест и очарование. Зюмбюлът е удивителна декорация за зоните около алеите и пътеките в двора, като може да се засади в редичка или да оформя разнообразни цветни петна сред тревните площи.

Произход и описание
Името на прекрасното цвете зюмбюл (Hyacinthus) се свързва с гръцката митология, наречено на известния юноша Хиацинт. Растението е от род луковични, многогодишни от семейство Кремови и произхожда от източното Средиземноморие и западна Азия, където расте в диво състояние. Известни са около 30 вида и над 300 сорта, като в България са много популярни обикновеният зюмбюл (Hyacinthus Orientalis) и сортовете Видински и Карловски зюмбюл. Цветовете му се състоят от плътни или рехкави гроздовидни съцветия с камбанковидни цветове в различни багри – сини, бели, жълти, розови, лилави или червени и излъчват специфичен силен аромат. Листата са дълги и сочни, слабо заострени на върха. Понастоящем съществуват нови подобрени сортове в различни цветове, които може да се отглеждат по всяко време на годината на закрито с форсиран цъфтеж или пък в цветната градина.

Размножаване
Зюмбюлът не е капризно цвете и може да се засади както навън, така и в контейнери в закрити помещения. Размножава се по вегетативен начин – чрез отделяне на луковици. При някои сортове размножаването е доста бавен процес, тъй като се оформят много на брой малки луковички. Затова преди засаждането е добре да цепнем дъното на старата луколица кръстообразно.

Как да отглеждаме зюмбюла навън?
В повечето случаи избираме да засадим луковиците в градината, като е необходимо за целта мястото да е добре огрявано от слънчевите лъчи или поне полусенчесто. В зависимост от избраната фигура, която искаме да оформим, засаждането на луковиците трябва да става на определено разстояние. Едрите луковици се садят през 10 -12 см, а разстоянието за средните и дребните е между 7 и 3 см. Дълбочината на засаждане трябва да е три пъти височината на луковицата. Растението ще се развива много добре ако почвата е предварително подхранена с оборски тор или компост – поне 6 кг. на квадратен метър. Градинският зюмбюл достига до не повече от 30 см височина и цъфти от края на март до май. Засаждането на луковиците става през ранна есен за да може да се развие добра коренова система до началото на зимата. Съобразно климата в областта може да се наложи мулчиране на луковиците, за да ги предпазим от измръзване. В случай,че цветовете са двойни или много тежки може да си послужим с колчета, които да привържем към стъблото.

Когато отглеждаме зюмбюла навън не е необходимо поливане, тъй като снеготопенето ще осигури необходимата влажност на почвата. След прецъфтяване цветоносното стъбло се отрязва, а луковиците се изваждат и се прибират на сухо, тъмно и хладно място, като се отделят новообразувалите се малки луковици. Не е задължително всяка година да изваждаме луковиците, но не е добре да ги оставяме в почвата повече от 3 години. Ако ни е трудно да ги съхраняваме до есента, след изваждането може просто да ги засадим на ново място, като ги покрием със слама или окосена трева, за да ги предпазим от жарките летни лъчи на слънцето.

Как да предизвикаме цъфтеж в стайни условия?
Цветовете на зюмбюла може да радват окото не само в двора и не замо през пролетта, но и в закрити помещения. За това разбира се е необходимо да полагаме нужните грижи за луковиците, посредством методите на форсаж. Един от начините за това е да засадим една или няколко луковици в подходящ контейнер или саксия без дренажни отвори. За целта трябва да запълним избрания съд с влакнеста почва или смес от едровлакнест торф и пясък. Следва засаждане на луковиците на еднакво разстояние една от друга, така че част от главичките им леко да се подава над почвата. В големи саксии може да се засадят три, пет или повече луковици. Нужно е да полеем добре след това, но не прекалено за да може почвата да се овлажни нормално, тъй като повторно поливане до периода на цъфтеж няма да се налага. Оттук насетне трябва да осигурим тъмнина и ниски положителни температури. Може да направим това като покрием саксията с подходящ кашон или хартиен плик, който да не пропуска светлина и да я съхраняваме на балкона или в мазето. След около 2 месеца ще се е развила достатъчно добра коренова система, а цветовете ще са напъпили и ще се усещат при допир. Веднага щом забележим това трябва да преместим зюмбюла в светло и топло помещение и след няколко дни ще се радваме на разцъфналите му цветове.

Друг начин да предизвикаме цъфтежа през зимата е като използваме ваза, която е стеснена в горния край, така че да задържи луковицата и да не позволява хлътването й навътре. В цветарските магазини се продават подбрани за целта луковици и пълни указания за третирането им във вази или саксии. От особена важност в случая е да напълним съда така, че луковицата да не стои потопена във водата, а на около сантиметър над нея. В никакъв случай не трябва да я потапяме, защото ще загине от прекомерната влага. Поставя се в неотопляемо помещение, покрива се и периодично се проверява нивото на водата. След 8 до 12 седмици пъпката ще е достигнала 4-5 см височина и можем да внесем съда на топло и светло.

Сред многообразието от видове ще се натъкнем на очарователни багри и аромати в сортовете City of Harleem, Gipsy queen, Jan Bos, Fondant и други подобни. Всички те са подходящи за отглеждане в градината или в саксии на балкона, а при благоприятни условия цъфтежът им трае около 4 седмици. 

Автор: Румяна БОНЕВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори