Търси

Иглика – нежният предвестник на пролетта

Древни скандинавски истории разказват за игликата като първото нежно красиво цвете, което символизира края на зимните студове и посрещането на пролетта.

Игликата - първият предвестник на пролетта.

Игликата - първият предвестник на пролетта. Автор / Източник: www.photo-forum.net

Веселите очи на всяка градина

Веселите очи на всяка градина Автор / Източник: www.gardenamoros.com.jpg

Да декорираме алпинеума с иглика

Да декорираме алпинеума с иглика Автор / Източник: www.gardensandhome.blogspot.com

Очарование за всеки кът от двора

Очарование за всеки кът от двора Автор / Източник: www.hobbykafe.com

PREV NEXT

Ярките му цветове огряват ливади, речни брегове и любопитно надничат измежду скалните пукнатини и около стволовете на дърветата.

Игликата (лат.Primula или Primrose) принадлежи към един от най-големите родове на семейство Игликови, Пъстроцветни (Primulaceae), като са известни над 500 разновидности на това растение. Широко разпространени са в Европа и средна Азия, а също така във Великобритания и Ирландия. В България има голямо разнообразие от красивото пролетно цвете, като 4 от видовете са в Червената книга – Кавказка, Старопланинска, Рилска и Дългоцветна пиринска иглика. Повечето видове са многогодишни растения с къси нишковидни корени и изправени стъбълца. Те са устойчиви при зимни условия и изключително непретенциозни. Можем да засадим иглика в градината си и така да се каже тя ще се отглежда сама. Цветовете им обикновено са събрани в кълбовидни съцветия върху едно общо стъбло, а листата имат елипсовидна или назъбена форма и започват растежа си от основата му. На дължина игликата достига до 15 см, а съцветията обикновено са с диаметър около и над 5 см. Разноцветните им багри – бяло, синьо-виолетово, розово, жълто, червено много често са с по-светло „око“.

Разсаждане и отглеждане
Най-често срещана в китните лехи и градини у нас е безстъблената иглика (Primula vulgaris). Единственото, което трябва да направим е да я засадим в подходящи условия. Игликите се самозасяват, което прави отглеждането им изключително лесно. Размножаването става чрез засаждане на семена или разделяне на туфите. Това разделяне трябва да се направи когато игликата е на 4-5 години, в противен случай цъфтежът значително ще намалее, а корените ще се оголят и растението ще измръзне през зимата. Може да ги разделим в предпочитана от нас големина, като е задължително всяка част да има свой растежен връх. Ако искаме да запазим ценен сорт е необходимо размножаването да стaва по този начин, тъй като при семенното размножаване специфичните качества се изгубват.

Семената се засаждат в саксия в края на януари или началото на февруари, като не се покриват с пръст, а със стъкло или хартия. Използва се почвена смес от равни части листовка и пясък. Необходимо е до израстването на малки иглики това да става в стайни условия. Тъй като са изключително нежни, поливането трябва да e на много тънка струйка. След като се появят едно или две листенца, пикираме израстъците на разстояние 4 х 4 см.  Когато се вкоренят добре, може да ги посадим на постоянно място на разстояние от около 15-25 см в зависимост от големината им.

Чудесни условия за растежа и развитието на тези красиви цветя предоставят полусенчестите хладни места с повече влага в почвата, но не и прекалено, това може да доведе до изгниване на стъблото. Ако все пак решим да ги засадим на място, огрявано от повече слънце, просто ще трябва повече да ги поливаме. Важно е да се отбележи, че листата и цветовете са много чувствителни и трябва да внимаваме да не ги мокрим при поливане. Игликата се чуства добре, изложена на повече слънце през пролетта, жарките летни лъчи обаче може да се окажат пагубни. Оптимална за отглеждането и е  температура в интервала 15-20°С. Цъфтежът продължава от февруари до май, а почвата може да подхранваме с компост или торф.

Градина, осеяна с иглика
Независимо от това дали ще изберем един сорт иглика или ще комбинираме различни видове, с неподправеното си очарование това прелестно растение ще огрява градината от ранна пролет до към средата на лятото. С тях може да декорираме всеки неугледен елемент от двора, като ги засадим в основата на дърво или зид, покрай стена или пък в алпинеум. Разкошните краски на игликата ще оформят весел кант на цветните лехи, а ако съчетаем няколко вида може да ги разположим на малки групи едни до други. Игликата няма нищо против компанията и на други пролетни цветя, като например нарцис и лале. Отлично се съчетава с кукувиче грозде и други видове.

Опазване от вредители
За съжаление някои от сортовете на игликата са предпочитана храна за голите охлюви. Акарите също няма да ги пощадят. В борбата да опазим цветята може да използваме препарати, които обаче убиват охлювите, или да изберем да засадим по-ранен сорт в периода, през който те все още не са плъзнали из градината.

Лечебните свойства на игликата
В миналото Примула се е смятала за изключително лековито растение, използвано за компреси на рани и за лечение на болезнени състояния като ревматизъм и подагра. Някои от видовете се използвали дори и в приготвянето на определени ястия.

Понастоящем отварите от иглика се използват за лечение на стресови състояния и респираторни заболявания. Настойка от изсушените цветове на растението подпомага секрецията в гърлото и действа облекчаващо при суха кашлица. Комбинацията с жълт кантарион е чудесно средство при безсъние или безспокойство. При мигрена и уринарни инфекции се препоръчват 2-3 чаши дневно. Приготвената отвара от изсушени игликови корени подобрява работата на сърцето, а при дихателни инфекции с малко количество от нарязани корени, смесени с мед и вода може да си направим домашен лековит сироп.

Необходимо е да сме внимателни, тъй като у някои хора това растение може да предизвика алергични реакции.

Автор: Румяна Бонева

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори