Търси

За земята и хората

Какво е необичайно? Различно от естественото. А кое е естествено?

За земята и хората

За земята и хората Автор / Източник: ланд. арх. Ева БОРИСОВА

Какво е необичайно?
Различно от естественото.
А кое е естествено?

Природата! – ще викнат  всички в един глас – планини, гори, морета – всичко около нас, което съзнателно познаваме с навика за даденост.  Но и това не е пълната истина. Поставена в екстремни условия и под въздействието на мощни феномени, природата става неузнаваема, причудлива, плашеща. Вулкани, заметресения, урагани мощно и ненадейно творят, преобръщайки познатия пейзаж за миг. Изпитваме възхищение, преклонение пред великия невидим автор, а може би и страх от неконвеционалното, от безвъзвратно отминаващото. Тогава думите на Оскар Уайлд, че природата имитира изкуството, звучат повече от правдоподобно, макар дълбоко да разместиха пластовете на западна традиция и американска контракултура. 

Доста по-късно, в средата на шейсетте и последващите десетилетия, от концепциите за земята – скулптура, се ражда изкуството на околната среда, т.нар. LAND ART  - което  вдъхва живот на паралелна художествена мрежа, на едно изкуство като алтернатива. Връзката между природата и изкуството става явна, освободена от архаични предрасъдъци и скромно въздържание. Отваряйки  вратите на едно ново артистично поведение, чиято цел е да избегне институционните места за изкуство – галерии и музеи, и по този начин да отъждестви общуването между човека, природата и космоса  извън всекидневната среда, където е и най-логично.

Терминът LAND ART  се асоциира с големи пространства, с мащабни скулптури, с архитектурни проекти. Първи са американците – Робърт Смитсън (Spiral Jetty, 1970), Майкъл Хейзър (Complex One-City, 1972-1976), Робърт Морис (Observatory, 1971-1977), Алис Айкок (Labyrinthe, 1972), Денис Опенхейм (Whirlpool.Eye of the Storm, 1973) и Нанси Холт (Sun tunnels, 1973- 1976).

Техните идеи, превърнати в мащабни инсталации, не са в никакъв случай просто завръщане към природата, а по–скоро носталгия по изгубеното, към разпростиращата се индустриализация и деградирането на човешките ценности. Възприемайки ги като екологични, те носят протестен заряд към самоубийствения подход на хората към природата, опитвайки се да я подчинят на своя свят на истерия и инерция.

Природата вече не е обект на оглед и съзерцание, а същински източник на творчество. Тя е активно, неизчерпаемо въображение и заедно с това материал, подготвящ процеса на създаване на нова склулптура. Да се подражава на природата е също толкова лошо, колкото да се подражава на нещо друго, казва Хенри Мур, най-важното за художника е как използва наблюденията си, изразявайки вижданията си и изучавайки законите на равновесието. Така с пространствената си тежест LAND ART  добавя дискретно своя шрих в цялостната картина на Създателя. Дързост, ирония и красота  или възраждане на прастарата мечта за сговор между живота и изкуството.

Друга незаменима сцена за необичайните ландшафти са градовете. Модерни, достъпни и все пак утилитарни. Парковете  са минималистични заради ограничено, понякога затворено в сянката на околната архитектура, пространство и неблагоприятни дадености - подземни паркинги, линеарна структура и пр. Но това е по-скоро предизвикателство, възможност за директен разговор с асоциациите на хората. Веднага си спомням името на Марта Шварц и един от нейните проекти – площадно пространство в Минеаполис. Диагонални ивици от настилка, зелени капковидни хълмчета с борове и сребърни дървесни стволове над подземен паркинг. Твърде лаконично, но конкретно – връзка с геологичното минало на Минесота, дървета, типични за региона, и противопоставяне на установените прави пешеходни връзки. Въпроси има много, озадачени критици също се намират, но не малко са и тези, които усещат усмивката на автора – "а-ха, това е то".

LAND ART  има съдбата на всяка художествена творба. Макар и не толкова мащабни, колкото инсталациите в природата, градските концепции за земята и хората са също толкова неограничени в своя изказ и структуриране, материали и цветове, търсещи, от една страна, провокация на съзнанието за принадлежност към света, а от друга – сливане с него.

Автор: ланд. арх. Ева БОРИСОВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори