Търси

Пасивната къща в търсене на слънцето.

Какво да правим когато голяма част от слънчевото греене през зимата няма как да достигне до сградата заради естествените фактори на средата, които не могат да бъдат променени?

Две пасивни къщи в Драгалевци.

Две пасивни къщи в Драгалевци. Автор / Източник: Студио АРХЕ

Фрагмент от слънчево изследване на плюс-енергийна сграда в с.Кладница

Фрагмент от слънчево изследване на плюс-енергийна сграда в с.Кладница Автор / Източник: Студио АРХЕ

Прозорци на пасивна еднофамилна къща в Мюнхен

Прозорци на пасивна еднофамилна къща в Мюнхен Автор / Източник: Студио АРХЕ

Стоматологична клиника в гр. Струмица, р.Македония

Стоматологична клиника в гр. Струмица, р.Македония Автор / Източник: Студио АРХЕ

PREV NEXT

Представете си мечтаната ситуация за строителство: добра локация и транспортни връзки; налична инфраструктура и регулация; подходяща геометрична форма и ориентация на парцела; налична зеленина, която не пречи на строителството; никакво засенчване от други сгради или дървета извън парцела; инвеститор с неограничени възможности. В реалния свят обаче рядко се случва дори две от тези условия да са изпълнени едновременно.

А когато става дума за онези параметри на парцела, които са предпоставка за добро ослънчаване на бъдещата сграда в почти всички случаи се изправяме пред сериозни ограничения: гъста иглолистна гора или високи единични дървета с огромна корона, мощен планински хребет или околни сгради откъм слънчевите посоки. Какво да правим когато голяма част от слънчевото греене през зимата няма как да достигне до сградата заради естествените фактори на средата, които не могат да бъдат променени? Дали естественото засенчване от околния пейзаж не е причина инвеститорът да потърси нов парцел, което неизбежно ще му коства нови разходи и загуба на време? Изобщо успехът в построяването на енергоефективна сграда, а още по-добре на пасивна, гарантиран ли е при всеки парцел или е задължително да се прави детайлен анализ преди купуването на имота? Дали по-голямата част от локациите са провалени изначално и там е невъзможно да си поставяме целта да постигнем висок стандарт на енергийна ефективност - да построим пасивна или нулевоенергийна сграда? Дали пасивната къща не е възможна само в мечтани ситуации на притежатели на имоти с голям късмет?

Ако тези затруднения препятстваха напълно постигането на пасивния стандарт и положителният краен резултат се подчиняваше на случайни фактори на средата, то този стандарт нямаше да съществува изобщо. Пасивна къща можем да построим навсякъде. В някои случаи малко по-лесно, в някои с малко повече изследвания и инвестиции, но успехът винаги е възможен. Условията за успех всъщност не се коренят по никакъв начин в средата, която е такава каквато е, а в уменията на архитекта и екипа му. Вярно е, че пасивната къща до много висока степен зависи от даденостите на обкръжаващата среда, дори е нейно пълно отражение. Екологичните сгради са тези, които най-добре се вписват в контекста, които са мислени съобразно околните фактори, никога загърбвайки някой от тях заради преследването на привидно по-високи архитектурни цели. Няма по-висока архитектурна цел от това сградата да изпълни заданието на възложителя в пълна хармония с контекста.

Историята на архитектурата от последните десетилетия, в които енергията не е била ценена заради това, че интензивно са били изгаряни нефтени продукти, е деформирала мисленето на архитектите. Още от университета те преследват най-вече уникалната визия и дизайн на сградата, загърбвайки нейната простота и естествено пасивно присъствие. Много рядко се спазват елементарните правила за подходяща ориентация на сградата и групите помещения вътре. Архитектите са спокойни, че след тях идва инженерът по отопление и вентилация и той е длъжен да успее да постигне комфортна температура в сградата целогодишно между 21° и 25°C, независимо от некомпактния обем или небалансираното остъкляване и независимо чрез колко мощна техника и с колко енергия. Ако се огледаме около нас по улиците ще видим как повечето нови сгради изобщо не отговарят не факторите на средата, например при повечето административни сгради напълно са остъклени всички фасади и в резултат на това трудно се топлят през зимата, а пък през лятото прегряват, защото нямат никаква защита от слънцето. Покривите на тези сгради често не са достатъчни като площ, за да се разположат грамадните агрегати, които да ги охладят през лятото. Статуквото обаче се променя заради динамично променящата се икономическа обстановка, енергийната бедност и възникващата чувствителност на потребителите към комфорта, който да бъде постигнат задължително с колкото се може по-ниски разходи за експлоатация. Все повече хората изпитват нуждата да усещат реално уюта на естествената органична архитектура, а не на модерната в момента сградна визия, която е много вероятно да трябва да се префасадира след десет години, защото вече ще изглежда глуповато извън модата. Пасивните сгради са комфортни, защото са мислени да се възползват от слънчевите печалби, а и костват на обитателите си стотинки за отопление през зимата. Времето, когато привлекателната визия е единствената цел изтича.

Всеки проект на пасивна къща започва с пълен анализ на даденостите на парцела, не само през призмата на заданието на клиента, на наклона на терена, на търсенето на правилни подходи и функционални връзки, но всичко това следва да бъде преценено и съобразно слънчевия анализ. Архитектът е важно да разбере по какъв начин и дали слънчевите лъчи достигат до всяка част от сградата през всички сезони на годината и през всички часове на денонощието. От това зависи по-нататък правилното балансиране на остъкляването по повърхнината на сградата и проектирането на точния оптимум в площта на прозорците. Едно дърво, което хвърля сянка през зимата и междинните сезони например трябва да накара архитекта да измести или да пречупи обема така, че сянката му да влияе минимално на слънчевите печалби. Например за една жилищна сграда е важно големите прозорци на жилищните помещения да са разположени правилно и да улавят слънчевите лъчи през студените месеци. Понякога гледката е в различно направление. Това е още един важен фактор, който трябва да бъде съобразен. Проектирането на пасивни къщи изисква в енергийния изчислителен баланс за всеки прозорец, дори за всеки стъклопакет да бъде въведен прецизно годишния процент на засенчване. Целогодишният слънчев анализ е единствения начин да бъде пресметнат този процент. В противен случай може да се окаже, че слъчевата енергия не достига и че положителният енергиен баланс на прозорците не е изпълнен.  В PHPP този баланс се следи успешно, но опита и интуицията, с която архитектът формообразува и подрежда сградата, помещенията и остъкляването и умението за съобразяване с факторите на средата е критична предпоставка за успех.

Дори в гъста борова гора на северните склонове на Витоша могат да се постигнат параметрите на пасивната къща. Балансът там е много по-крехък и вниманието е допълнително заострено, защото дори при минимални промени в дизайна годишната енергийна консумация на енергия за отопление се променя значително. Но успехът е възможen.

Автор: арх. Георги Николов, Студио АРХЕ

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

 
03 Юни 2013
13:44

01

 

Този коментар беше изтрит от (неговия автор / администратор на сайта, заради неуместно и/или обидно съдържание)



На сайта на ka6tata.com

затвори