Търси

Отопление с водни инсталации и отоплителни тела

Съоръженията, с които се отопляваме, са се променили през вековете, но нуждата от топлина в студените дни винаги е съществувала.

Отопление с водни инсталации и отоплителни тела

Отопление с водни инсталации и отоплителни тела Автор / Източник: Инж. Владимир Карапетров

Отопление с водни инсталации и отоплителни тела

Отопление с водни инсталации и отоплителни тела Автор / Източник: Инж. Владимир Карапетров

Отопление с водни инсталации и отоплителни тела

Отопление с водни инсталации и отоплителни тела Автор / Източник: Инж. Владимир Карапетров

PREV NEXT

Първоначално хората в древността са използвали за отопление огъня, а след това са направени първите камини. Римляните са изградили своите терми, а в последните години разнообразието от уреди за отопление е доста голямо – от най-обикновени печки и камини до напълно автоматизирани котли. И макар съоръженията, с които се отопляваме, да са се променили през вековете, то нуждата от топлина в студените дни винаги е съществувала.

В зависимост от мястото на източника на топлина има:

  • Местно отопление – отоплението се извършава от уред, разположен в помещението.
  • Локално отопление – отоплението е от определен източник, подбран за конкретна сграда или малка група от сгради, и посредством отоплителната инсталация и циркулиращия в нея топлоносител се разпределя в помещенията.
  • Централно отопление от ТЕЦ (ТФЕЦ) – или парно, както е известно в разговорния език. Подобно е на локалните системи (при няколко сгради), но с разлика в много по-голямата мощност на съоръженията за производство на топлинна енергия. Има два вида централи - ТЕЦ и ТФЕЦ. Разликата е, че ТЕЦ, което е съкращение от топлоенергийна централа, произвежда електрическа енергия и топлина, а ТФЕЦ – топлофикационна енергийна централа, която произвежда само топлина.

Видовете масови горива и енергия са: 

  • електрическа енергия;
  • топлинна енергия (от ТЕЦ);
  • нафта (дизелово гориво);
  • природен газ;
  • твърдо гориво (дърва, въглища);
  • биомаса и биогориво (пелети, дървесен чипс и др.).

В зависимост от горивото има различни елементи в отоплителната инсталация, а именно котел и/или отоплителни тела. Най-разпространените котли са тези на твърдо гориво, следвани от котлите на газообразно и течно гориво.

Отоплението на твърдо гориво е един от най-разпространените варианти в България за местно и локално отопление. Твърдите горива са дърва, въглища, брикети и биомаса (пелети, дървесен чипс, екобрикети и др.). Няма универсален котел за твърдо гориво, т.е. в зависимост от горивото, което желаете да използвате, е необходимо да се избере видът на котела на твърдо гориво.

При котлите за изгаряне на въглища се използват черни и кафяви въглища, а като резервен вариант обикновено може да се използват дърва и брикети. Когато се купува котелът, трябва да се съобрази и с вида на въглищата, които ще се използват предимно – котелът, работещ с черни въглища, може да работи на кафяви, но с по-ниска мощност поради разликата в калоричността. Котлите, предназначени за кафяви въглища, не винаги могат да работят с черни.

Препоръчително е въглищата да са сухи; размерът на въглищата според производителя варира в граници от 10 до около 40 мм, като препоръчителният диапазон трябва да е според инструкцията за експлоатация на котела. 

Коефициентът на полезно действие (КПД) на котела също варира от вида на въглищата и производителя на котела и обикновено е в границите 72-85%.

Котлите за изгаряне на дърва използват дървесина във вид на цепеници с определена от производителя максимална дължина, с препоръчителна влажност до 20-25%. КПД-то на котела достига до 85%. В зависимост от конструкцията на котела има конвенционални и пиролизни котли. Конвенционалните са най-разпространени. При пиролизните изгарянето на дървата протича през три етапа: първо дървата се изсушават, ако са с влажност над 20%, следва карбонизация, при която дървата се разграждат и се получава пиролизен газ, накрая газът навлиза в камера с много висока температура, където се окислява и самозапалва. Пиролизните котли поради сложния процес на работа трябва да са оборудвани с автоматика, управляваща процеса, докато конвенционалните обикновено са снабдени само с терморегулатор.

Камините с водна риза работят на принципа на котлите, но са предназначени за монтаж в жилищно помещение и са за малки обекти. Една част от топлината се отдава чрез конвекция в помещението, където е монтирана камината, а другата част се топлоотдава на водата в инсталацията. Камините са с по-ниска цена от котлите. Основен недостатък на камините е нуждата от по-често обслужване спрямо котлите, а също така по-сложното регулиране на топлоотдаването.

При котлите, работещи с биомаса, най-разпространеният вид са работещите с пелети. Характеризират се с висока ефективност и сигурност, лесно обслужване и най-важното – автоматизирана работа. Котлите, работещи с биомаса, имат КПД до 95%, след изгаряне на горивото остава малко отпадък. За тези котли е необходимо складово помещение или бункер за горивото, горивото впоследствие се транспортира до котела с пневмотранспорт или подаващ механизъм.

Газовите котли е възможно да са с мощност от около 10 kW до няколко мегавата. Има голямо разнообразие от газови уреди – конвектори, лъчители, котли и бойлери за гореща вода. Има два типа котли на природен газ – конвенционални и кондензационни.  Ефективността на конвенционалните е около 94%, а ефективността на кондензационните е около 107%.

Тъй като при изгарянето си природният газ отделя водна пара и сравнително малко вредни емисии, това е едно от екологичните горива и е възможно димните газове при ниски мощности на котела да се отведат директно на фасадата. Комините трябва да са газоплътни и кондензоустойчиви, поради което коминните тела на котлите с по-малки мощности се изпълняват основно от термоустойчиви полимери, а на по-мощните котли – от неръждаема стомана или керамика.

При кондензационния котел се цели да се получи конденз – за разлика от конвенционалния, където, за да се избегне конденз, димните газове са с температура около 150-200 °С. По тази причина димните газове напускат котела с температура под 55 °С. Под тази температура се получава конденз.

При кондензирането на водната пара се отделя енергия, това е енергията, която е била вложена за изпаряването и тази енергия се нарича скрита топлина на изпарение. За да се получи конденз и правилна работа на кондензния котел, е необходимо отоплителната инсталация да е нискотемпературна (такива са подово отопление, системи с конвектори и други системи, оразмерени за нискотемпературно отопление).

Основното предимство на кондензациония котел е, че консумира по-малко газ, сравнено с конвенционалния, при една и съща мощност, но е по-скъп.

Котлите на нафта започват с мощности от около 18 kW и може да достигнат до няколко MW. Има два типа: стоманени и чугунени. Кой от двата типа е по-добър, е по-скоро въпрос на личен избор, отколкото общопризнат факт. Ефективността и на двата типа (стоманен и чугунен) достига до около 90-95%.

При съществуващи котелни на нафта е възможно чрез смяна на горелката котелът да може да работи с природен газ или чрез комбинирана горелка да се избира вида на горивото.

Отоплителни тела

Алуминиевите радиатори са може би най-популярните радиатори в последните години. Най-голямото им предимство е и техният най-голям недостатък, а именно бързо загряват, но и бързо изстиват. Ако искате по-бързо загряване на помещението, са добър вариант. Алуминиевите тела са с добър дизайн. Може би най-големият производител на алуминиеви радиатори е Италия.

Чугунени радиатори има в повечето държавни и общински сгради с централно отопление. И макар в последните години да не са особено популярни, те са практически вечни, тъй като чугунът не  ръждясва (не корозира). От друга страна, чугунът бавно се загрява, но и бавно изстива – има топлинна инертност, което може да бъде плюс в сгради с отопление на твърдо гориво или режим на отопление с прекъсване. Недостатъците са голямото тегло на радиатора, както и по-грубият дизайн.

Панелните радиатори са много добре познати на повечето хора, тъй като масово се монтираха 70-те и 80-те години на миналия век в жилищата. Може би и по тази причина хората са си изградили лошо мнение за тях. Те се произвеждат от ламарина, оребрени са с цел повишаване на топлообменната повърхност. Ламарината е обработена срещу корозия – експлоатационният им срок е над 10 години. Характеризират се с ниско тегло, изчистен дизайн. Както алуминиевите, така и панелните радиатори бързо загряват и бързо изстиват.

Кой тип колко струва и кой е най-евтин, е относително.

 

Тип радиатор:           W/глидер   бр. глидери   мощност,    W цена, лв.

панелен радиатор 500/600мм      -      -      1157            76.01

чугунен глидерен   Н=500 мм      123   9    1107          175.83

алуминиев глидерен Н=500 мм    167 7    1169          127.4

Както се вижда, панелният радиатор е най-евтин, допълнително трябва да знаете, че с увеличаване на големината и мощността му цената не нараства правопропорционално, за сравнение 123,62 лв. е цената на радиатор с височина 500 мм и дължина 1200 мм (двойно по-дълъг от избрания в горната таблица). Затова ако ви предстои да изграждате отоплителната си инсталация и искате да икономисате пари, по-добре заменете алуминиевите радиатори с панелни, вместо да икономисвате за сметка на качеството на котела.

Сравнението е просто за илюстрация, но най-точна сметка може да направите само като проверите цените в магазините.

 

Автор: Инж. Владимир Карапетров

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори