Търси

“Малкото” е “много”

Едно интервю за философията и душевността в архитектурните шедьоври на архитект Ричард Ингланд

Архитектурните
шедьоври на архитект Ричард Ингланд

Архитектурните шедьоври на архитект Ричард Ингланд Автор / Източник: сп. “Още за къщата"

Архитектурните
шедьоври на архитект Ричард Ингланд

Архитектурните шедьоври на архитект Ричард Ингланд Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

Архитектурните
шедьоври на архитект Ричард Ингланд

Архитектурните шедьоври на архитект Ричард Ингланд Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

Архитектурните
шедьоври на архитект Ричард Ингланд

Архитектурните шедьоври на архитект Ричард Ингланд Автор / Източник: сп. “Още за Къщата”

Архитектурните
шедьоври на архитект Ричард Ингланд

Архитектурните шедьоври на архитект Ричард Ингланд Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

Архитектурните
шедьоври на архитект Ричард Ингланд

Архитектурните шедьоври на архитект Ричард Ингланд Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

PREV NEXT

Ричард Ингланд е роден и завършва архитектура в Малта. След това има “шанса”  в продължение на 18 месеца да специализира в Италия в студиото на знаменития архитект Джио Понти. Завръщайки се в Малта в средата на 60-те, той се заема със сложната задача да проектира църква - небезизвестната “Манакита чърч”. Носител на заряд от новаторски идеи и смели, често оспорвани решения, противоречиви отгласи, проектът отнема 12 години, за да бъде напълно завършен. Той може да се каже, че поставя емблематичното начало на своеобразен архитектурен похват. Следват многобройни проекти, в които се преплитат традиция, култура, идентичност и модернистично творческо виждане, които донасят на Ричард Ингланд световна популярност. Архитектурата му е своеобразна, уникална и новаторска, вдъхновена от вековната традиция в архитектурата на Малта и пречупена през погледа на всестранно надарената личност на поет, художник, архитект и скулптор.
Заедно с екипа си Ричард Ингланд е създал голяма част от днешния облик на Малта и нейната столица Валета.
Той е лауреат на множество престижни награди - признание за уникалните архитектурни и дизайнерски решения, лектор е в редица световни университети, уважаван член на много организации. На форума “Интерарх 2006” арх. Ричард Ингланд спечели голямата награда на Министерството на kултурата  на България за своя необикновен и силно въздействащ духовен храм Filfla Chapel. 


Мистър Ингланд, последните ви две архитектурни творби, които бяха представени и на изложбата “Интерарх 2006”, изглеждат изключително одухотворени и по своему уникални. Бихте ли ни рaзказали къде открихте своето вдъхновение, Малта ли е мястото което провокира творческите ви идеи?
Вие знаете, аз съм роден на остров Малта. Посредата на Средиземноморието, разположена на кръстопът, повече от 5000 години Малта привлича хора и сили, които стават част от нейната самобитна история и култура. Това богато наслояване на исторически фактори, времена и цивилизации оставя специфичен отпечатък в недрата на земята, в камъка. Затова роден на място като това неминуемо се превръщаш в това, което ти е заложено, просто асимилираш всичко, което е в теб, и без това да бъде съзнателен процес, творецът просто възпроизвежда това, което вече е възприел. Аз бях късметлия в младите си години да се докосна и до архитектурата и културата на Италия.

За нашите читатели ще бъде интересно как достигате конкретната архитектурна идея?
Аз залагам на емоционалното подхождане, въпреки, че днес емоциите могат да бъдат и криворазбрани и да се изтълкуват като слабост или лудост. Но ние не трябва да губим магията в изкуството. Това е много специфично и бих казал лично усещане за нещата. Винаги съм се осланял изцяло на “гласовете” на мястото. Отивам там, за да го почувствам и да “ поговоря” с него, просто ходейки да усетя с цялото си същество енергията и да се слея със средата. Мястото е най-важното, генераторът на идеята и всяко едно проявление на архитектурата. Начинът, по който архитектът ще възприеме конкретните знаци, определя какъв ще бъде външният израз на тази идея. Понякога, когато мястото е “слабо”, архитектът трябва да бъде много силен и да наложи формата, понякога е необходимо само нежно докосване, но много често се налага той да “пее в хор а не соло”. Природата е тази, която в крайна сметка доминира и силното его на архитекта трябва да се подчини и да се осланя на физическото усещане. Затова как грее слънцето, как духа вятърът начинът по който звучи морето, това са чувствата, които взимам със себе си и те ми помагат по-късно, когато мисля за мястото, за да открия правилния подход. Накрая, ако слушаш внимателно, мястото само ще подскаже нещо, звучи странно, но е истина. Не можеш да започнеш с нагласена идея, безсмислено е да налагаш нещо, където то не е присъщо, защото то ще бъде отхвърлено. Елементът на времето също може да се почувства и да подскаже идеята, начина по който човек може да прочете историята, да открие в геологичните пластове следите на отминали епохи, а там където историята свършва, започва легендата. Легендата е моят любим  момент, като приказка и предание. Човекът е принуден през цялото време да съществува в рамките на физическите и материалните измерения, а душата му се нуждае от много повече пространство. Затова бих цитирал “Малкият Принц” - “Само със сърцето човек може да вижда правилно, защото същественото е невидимо за очите”.  За съжаление това е умение, което ние сме изгубили в съвременния свят, а то е съвсем естествено свойство на човека. Ако погледнем в древните времена, кои са били архитектите – магьосници, изобретатели, високо сензитивни хора. И те са творели, базирайки се на своите сетива, усещайки природата и здраво свързани с нея, черпейки енергия от Земята и Космоса. Древните хора, обитавали земята на Малта, са живели в мир с природата и помежду си 2500 години. Сега ние вече не сме свързани така пряко със Земята, въпреки че сме произлезли и зависим от нея. Налага се  човекът отново да научи тези уроци.

А какво място заема технологията във вашия живот и в тази връзка какво е отношението ви към глобализацията?
Мисля, че всички ние трябва да осъзнаем и приемем, че сега, когато светът става все по-малък, местата, правилата и традицията, културната идентичност стават все по ценни. В противен случай всички ще станем еднакви. Така че съветът, който бих дал на архитектите е използвайте глобалното но действайте локално. Независимо от цялата технология на света няма все още обяснение защо ние харесваме определени сгради, а други не. Ако някои може да обясни това с помощта на технологията, тогава ще повярвам в нея.
Аз използвам технологията като средство за постигане на поставената цел, като метод за улесняване на процеса. Но трябва да отбележа, че погрешно се втурваме да приложим технологията във всякакъв аспект, свързан с нашето ежедневие. Но всичко това неимоверно натоварва планетата Земя само ако се замислим, че всяко едно малко движение в тази насока допринася за замърсяване и разход на енергия. Разрушавайки напълно природата, горите, животинския свят трябва да можем да помислим и различно и да обърнем цялата натрупана информация и технологични възможности, за да помогнем на природата да се възстанови. Не трябва да крадем енергията и да извличаме всичко от природата, а да живеем в хармония с нея. За съжаление отнема много време да научим правилния подход, а може би е вече твърде късно.

А как гледате на вашите последни творби, те ли са за вас най-доброто което сте правили?
Аз винаги твърдя, че най-доброто, което съм правил, тепърва предстои, защото това е, което те кара да продължиш. Имах възможността да проектирам този малък храм Filfila Chapel, който за мен е много важен, защото аз винаги съм бил влюбен в този малък остров и той винаги е бил икона за храмовете от неолита. Тук е залегнала идеята за семплото, за елиминиране на несъщественото и изчистване на дизайна от излишното. Не можем да започнем от простото, защото ние трябва да пристигнем в него в процеса на откриване на ядрото. За съжаление днес ние наблюдаваме доста усложнени и комплицирани решения, които не могат да се обяснят. А всъщност добрата архитектура съдържа диаграма, защото “малкото” е “много”

А какво е отношението ви към религията?
Аз не съм привърженик на думата религия, предпочитам думата душевност. Мисля, че душевността е извънредно важна за човека днес, за да преоткрие своето същество. Аз винаги съм се учудвал и продължавам да недоумявам как, когато хората се обръщат към мен с молба да проектирам техния дом, не предвиждат никъде в него място за тях самите, където да се обърнат към себе си, място, където тялото да се обърне към душата. Днес животът е толкова забързан, втурваш се от едно нещо към друго, не остава време за самовглеждане. Всичко е вече така далече от спонтанното, използваме най-краткия и лесен възможен път за съжаление живеем в ера, когато знаем цената на всичко, но не оценяваме стойността на нищо. Всеки се нуждае от място, за презареждане, място когато ти си нито тук, нито там, а някъде помежду и тогава точно трябва да се подготвиш, защото не можеш да вървиш, без да си намерил пътя.

И накрая бихте ли ни разказали как изглежда един ваш ден?
Съвсем обикновено, въпреки че аз пътувам доста често, но когато съм в Малта, ставам рано сутрин, правя малка разходка. След това отивам в офиса си, работя там докъм 14.30, след това се връщам у дома и се наслаждавам на кратка следобедна сиеста. За творческата ми дейност е времето от 15.30 докогато се случи, като винаги намирам време за малка почивка, защото имам нужда от време, за да помисля.

Автор: Весела Маркова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори