Търси

"Санирайте сгради, но не както у нас"

Интервю с арх. Иван Иванов от архитектурно бюро "Дидпроект" "При нашия климат топлоизолацията трябва да е 20 и повече см и прозорците да са с троен стъклопакет, за да има ефект".

Арх. Иван Иванов от архитектурно бюро

Арх. Иван Иванов от архитектурно бюро "Дидпроект" Автор / Източник: личен архив

Арх. проекти за жилищни райони, разработени по Програмата за селските райони

Арх. проекти за жилищни райони, разработени по Програмата за селските райони Автор / Източник: www.didproekt.net

Проект на модерна двуетажна сграда от стоманобетон.

Проект на модерна двуетажна сграда от стоманобетон. Автор / Източник: www.didproekt.net

Къща за гости с всички удобства

Къща за гости с всички удобства Автор / Източник: www.didproekt.net

Идеен проект за завод за корпусна мебел

Идеен проект за завод за корпусна мебел Автор / Източник: www.didproekt.net

PREV NEXT

Визитка: Арх. Иван Иванов е завършил Университета за архитектура, строителство и геодезия в София. Кариерата си започва през 1999 г., а от 2009 г. е управител на архитектурно студио „Дидпроект“. От 2014 г. е сертифициран проектант на пасивни сгради  към Passive House Institute – PHI в Дармщат, Германия. Член е на Международната асоциация за пасивни сгради (The International Passive House Association).

- Арх. Иванов, проектите, които има фирма „Дидпроект“ са най-разнообразни- от винарска изба и еднофамилни къщи през офис сгради и ловни хижи до вилно селище и пасивни домове. Какво научихте от участието си в тях?
- Много неща се научават - за нови технологии, нови материали, но също така има и доста странни неща, с които съм се сблъсквал. Напр. един господин дойде при нас и каза, че сам си е проектирал сградата и искаше само да му подпечатаме проектите.

- С кое ви е най-интересно да се занимавате от цялата архитектура?
- Устойчивата архитектура, защото това е бъдещето. Аз съм сертифициан проектант на пасивни сгради и ми е много интересно да се занимавам с проектирането на такъв тип сгради.

- Защо пасивните сгради по-трудно си пробиват път у нас?
- Все още пасивните сгради не са толкова популярни у нас. Може би, още е трудно да се разбере, че проектирането и строителството на една пасивна сграда е инвестиция, тъй като тя се изплаща от спестените енергийни разходи с течение на времето. При това дългосрочна инвестиция, която носи възвращаемост през целия жизнен цикъл на сградата.

В Западна Европа тези сгради се строят масово, даже има и стандарт EnerPHit за обновяване на стари къщи по принципите на пасивната сграда. От Института за пасивни сгради в Дармщат, Германия, всяка година през месец ноември организират „International Passive House Days“ („Международни дни на пасивните сгради“). През тези дни навсякъде по света можете да посетите и разгледате пасивни къщи, чиито собственици са се съгласи да участват в  инициативата. 

- Зеленото строителство- мисията възможна или невъзможна у нас? 
- Да, напълно възможно е, въпрос е на време. Това е бъдещето на архитектурата и строителството. В България има една построена и сертифицирана пасивна сграда – детска градина в Габрово и още една еднофамилна къща в с. Марково до Пловдив, която се строи. Има още няколко такива проекта, които са направени от колеги – сертифицирани проектанти, но нямат сертификат за пасивна сграда.

Също така много западноевропейски и американски компании, които строят офиси или производствени сгради у нас, държат да имат определен зелен сертификат. Например у нас има към двадесет сгради с LEED сертификат. (LEED, BREEAM, DGNB, HQE - това са стандарти за сертификация на зелените сгради в различни страни. LEED е американски, BREEAM е английски, DGNB е германски, HQE – френски.)

По света има различни стандарти и ситеми за сертификация на сградите, които по същество са подобни и прилагат принципите на устойчивото развитие. Те предлагат цялостен подход и включването на различни критерии, които поставят на фокус природната среда и потребителите, като ги третират равноправно. Критериите са за всяка фаза от жизнения цикъл на един обект.

Доколко е по-скъпо зеленото строителство, не може да се каже еднозначно. Зависи с какво се сравнява. Ако го сравнявате с некачественото строителство - да, по-скъпо ще е. Но в сравнение с качественото, не е по-скъпо. Затова според мен в бъдеще взискателните инвеститори ще се ориентират изцяло към зелено строителство. Всеки би предпочел да има доволни клиенти, които да плащат много по-ниски режийни разходи и на които изключително рядко да им се налага да правят ремонти. 

- Над какъв проект работите в момента и какви са предизвикателствата пред него? 
- Работим над няколко проекта, но най-интересен е един семеен хотел с 12 стаи, който го проектираме по принципите на пасивната сграда (но не е пасивна сграда!). Направихме го в по-компактен обем. Ориентацията на сградата е такава, че всички стаи са с източно и западн изложение. Това наложи да проектираме дървена окачена фасада, с която целим да избегнем прегряване на сградата през лятото. Намалихме до минимум и термомостовете, вложихме и по-качествени материали, като крайната ни цел е да намалим максимално разходите на собствениците за отопление и охлаждане на сградата.

- Какви компромиси са позволени да направи архитекта? Много съвременни сгради често са критикувани, че са в стил мутробарок, има много кичозност вън и вътре…
- Компромиси винаги се правят. Те няма как да се избегнат, но е добре да бъдат сведени до минимум. Понятия като „мутробарок“ и „кич“ за мен са доста странни. Не можем да виним клиентите, че искали това или онова. Длъжни сме да се съобразим с тяхното мнение, разбира се, но всичко трябва да бъде направено по законите на архитектурата. Барокът и класицизмът са стилове в изкуството и архитектурата, които се подчиняват на определен ред, закономерности, пропорции. Безразборното редене на класически колони с капители, поставянето на фронтони, балюстради и др. не означава нищо. Затова съм на мнението, че „мутробарокът“ е следствие от незнанието и неспособността на архитектите, проектирали такива сгради. Има много примери на съвременни сгради в класически стилове, но изглеждат добре, защото са направени както трябва.

- Как бихте отговорили на този въпрос: кое строителство е по-качествено- новото или старото?
- И от старото, и от новото строителство има и качествено, и некачествено. Напр. първите панелни блокове са много по-качествено изпълнени от по-късно построените. При новото строителство масово се търсят бързи печалби при минимални разходи, което води до некачествено проектиране, влагане на некачествени материали и лошо изпълнение. Разбира се, има и качествено ново строителство, но то със сигурност е по-скъпо. 

- Санирането - за или против? 
- Да, за санирането съм, но не и по начина, по който се прави у нас. Лепенето на топлоизолация и смяната на дограма не е реновиране. За нашия климатичен район топлоизолацията трябва да е 20 см. и повече, прозорците трябва да са с троен стъклопакет, за да има някакъв ефект.

Санирането е обнавяване на цялата сграда, включително и всички сградни инсталации, даже и пространствата между сградите. На обитателите на тези сгради трябва да им се подсигури място, където да живеят, докато се обновяват жилищата им.

Имаме програма за енергийна ефективност, но според мен не се знае дали въобще ще проработи, тъй като няма цялостна концепция за обновяване на сградния фонд, няма ясно дефинирани цели и очаквани резултати, а също така липсват и социалните ползи за обществото (намаляване на разходите на домакинствата за енергия, подобряване на облика на сградите и т.н.).

- Кое ви вдъхновява? Трудно ли се създава днес собствен почерк в архитектурата?
- Много неща ме вдъхновяват, например природата, хубавите сгради, съвременния дизайн, музика, филми... За мен собственият почерк в архитектурата остана в миналото. Лесно се разпознават сгради на архитекти като Гауди, Корбюзие, Мис ван дер Рое, Райт и т.н. Според мен в днешно време е все по-трудно да се разпознае от кого е проектирана дадена сграда.

- Какви грешки най-често правят новодомците? 
- Грешките са едни и същи, и аз съм ги правил. Купуват се жилища преди да са построени, т.е. на "зелено", не се гледа дали крайният резултат отговаря на проектите, дали имат необходимите паркоместа, има ли в близост спирки на градския транспорт, в района има ли детска градина, училище, поликлиника или болница, в какво състояние е инфраструкурата и т.н.

Какво забелязвате първо в една сграда, когато вървите по улицата? 
- Не съм се замислял какво първо забелязвам в една сграда. Правят ми впечатление три типа сгради - добре проектираните и построени, такива, които не ги забелязваш като минаваш покрай тях и такива, за които се чудиш защо въобще са построени.

- По-лесно ли е да сте 2-о или 3-о поколение архитект, отколкото сам да градите име и кариера?
- Не мисля, че може да се отговори еднозначно. Познавам колеги, които са второ поколение архитекти - на някои от тях им е по-лесно, на други- не. Според мен, всичко опира до това да си вършиш работата, да си намираш клиенти и те да останат доволни, защото най-добрата реклама си остава тази от „уста на уста“.

- Лесно ли се печелят у нас евросредства по инвестиционни проекти в областта на архитектурата и строителството?
- Евросредствата са отпуснати, просто трябва да се кандидатства, за да се спечелят. Необходимо е обаче да имате и собствени средства, които да инвестирате, за да бъде финансиран проектът от еврофондовете. Много хора продължават да мислят, че могат да започнат, без да вложат нищо, затова им се струва трудно. При стартирането на какъвто и да е бизнес трябва да се направи някаква първоначална инвестиция и да се поеме минимален риск.

Автор: Едно интервю на Светлана ЖЕЛЕВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори