Търси

Виена не е Париж

Арх. Елица Георгиева за трудния път от архитектурата до Празника на розaтa в Фридрихсхоф, Бургенланд

Архитектурата на Виена- спокойна, овладяна и въздействаща

Архитектурата на Виена- спокойна, овладяна и въздействаща Автор / Източник: http://diepresse.com

Арх. Елица Георгиева за трудния път от архитектурата до Празника на розaтa

Арх. Елица Георгиева за трудния път от архитектурата до Празника на розaтa Автор / Източник: личен архив

Жилищните сгради на някогашната комуна Фридрихоф

Жилищните сгради на някогашната комуна Фридрихоф Автор / Източник: арх. Елица Георгиева

След разпада на комуната, тук се създаде жилищно сдружение

След разпада на комуната, тук се създаде жилищно сдружение Автор / Източник: арх. Елица Георгиева

Когато архитектурата се вписва отлично в ландшафта.

Когато архитектурата се вписва отлично в ландшафта. Автор / Източник: личен архив

Когато архитектурата се вписва отлично в ландшафта.

Когато архитектурата се вписва отлично в ландшафта. Автор / Източник: арх. Елица Георгиева

Галерията на арх. Георгиева- притегателен център и за българи, и за австрийци

Галерията на арх. Георгиева- притегателен център и за българи, и за австрийци Автор / Източник: арх. Елица Георгиева

Добрите архитекти запазват атмосферата на мястото.

Добрите архитекти запазват атмосферата на мястото. Автор / Източник: арх. Елица Георгиева

PREV NEXT

Визитка: 
Арх. Елица Георгиева е родена в Стара Загора. Завършила е Френска езикова гимназия ” Ромен Ролан” и Университът по архитектура, строителство и геодезия в София. Вече 22 г. живее и работи във Виена. 
Специалист е по оценка на недвижими имоти, след завършен двугодишен курс по мениджмент и оценка на недвижими имоти, акредитиран от университета в Кембридж и кралския институт на регистрираните оценители ( The Royal Institution of Chartered Surveyors). Занимава се и с реставрация на картинии и популяризиране на българската култура. От 2 г. организира Празник на розата в Австрия. Омъжена, има едно дете.

- Арх. Георгиева, пишете докторат на тема : Социалната роля на архитектурата, в часност комуналната архитектура в арт- комуната Фридрихсхоф (Австрия), просъществувала  20 г. 
- Темата не е нещо ново - от изначални времена философи, мислители, идеалисти са създавали своите утопични държави и градове. Основното в тяхната теза е общество, което се базира на свободата и справедливостта. … А ролята на архитектурата е да отрази този начин на живот и мислене в жилищното помещение, в обществените сгради, в градоустройството...

- Как звучи всичко това днес? 
- Социалната архитектура се подчинява (или би трябвало да сe подчини)  на нуждите на обществото, на всички негови слоеве, и на всички негови сфери.. Комуналната архитектура е форма на социалната архитектура, макар че думата "комунален" обикновено има негативно значение .

Kомуната Фридрихсхоф, просъществувала 20 г. съдържа в концентриран вид всички етапи от развитието на едно общество -- от утопията, изграждането, апогея до упадъка. Тук могат да се открият елементи от теориите на Платон, Кампанела, Оуен, Фурие. Отразява страховете на хората да са сами и страховете на хората да са заедно. Много съвременни  мислители и архитекти са взели участие в изграждането на комплекса.(Sorkin, Lorenz, Krischanitz, Neumann, Bauer…) Архитектурата е симбиоза между ландшафт и човешки потребности. Дори растителните видове са внимателно подбрани, има необходимост от множество обществени помещения и превес на общото пред собственото. Като обобщение може да се каже, че социалната архитектура служи на хората, а "несоциалната" служи на егото на създателя й:

- Защо решихте да следвате архитектура?
- В живота си често се изправям пред дилеми, избирам между две възможности. Най-напред в 7-ми клас - Френска или Математическа гимназия, избрах френския език, който в Австрия най-малко ми помогна. По-късно и в професията: медицина или режисура, история на изкуството или архитектура. Избрах архитектурата. Безгрижно следване, четеш, учиш - идеята беше да имам сериозна професия и опит , за да следвам след това режисура.

Дипломната ми работа бе свързана с консервация на паметниците на културата и реставрация на архитектурни обекти. Дори в Банско направих за конкретен парцел, проект на туристически комплекс, който да запази духа на мястото. През 1989 г. дойде промяната, пластовете и в архитектурата се разместиха. Върнах се в родната Стара Загора, където работих и като журналист.

- От 1992 г. сте в Австрия. Какво се случи?
- Тогава имаше трудности и можеше дипломата ми от Университета по архитектура, строителство и геодезия (навремето ВИАС) да се приравни в Техническия университет във Виена, и оттогава на визитката ми стои титлата инженер пред името.

Започнах работа в известно австрийско архитектурно бюро, собственост на българин. В началото е така, трябва да работиш за някого. Тогава можех да работя само като свободен сътрудник, и това си каза „думата”. Истината е, че бързах да се изградя като специалист, искаше ми да се прескачам етапи, а то не може да вървиш нагоре, без да трупаш опит, да се учиш от грешките си. Тогава и времето беше друго, записах магистратура и станах специалист в оценка на имоти. Това ми даде възможност от друг ъгъл да погледна на архитектурата и на нещата от живота като цяло. 

- Въздейства ли ви още виенската архитектура, след 22 г. трайно установяване в австрийската столица?
- Въздейства ми, разбира се. Но Виена не е Париж, тук архитектурата е по-спокойна, по-овладяна. Това, което не ми харесва е начина по който някои архитекти си позволяват да направят една нова сграда до една стара сграда. Не ми харесва, когато се не се получава адекватния контраст между модерното и класиката.

- Кое трябва да е водещо в едно модерно жилище- топ локацията или дизайнът му?
- Разбира се, че трябва да е удобно, обитателите му да го чувстват като дом. Архитектурата трябва да е функционалнa. Когато оценявам едно жилище го гледам от 3 страни - като архитектура, като жилище (от даден квартал) и за кого ще е предназначено. Особено важен е третият компонент: кой ще го ползва. Едно е да живееш сам, друго е се ползва от семейство с деца. Сблъсквам се с немалко случаи, когато водещо е в кой квартал (бецирк) е жилището, а не дали то ще е най-удобното като локация за него. Когато човек има дете, то по-добре е да прецени дали наоколо е изградена най-добрата за целта инфраструктура, а не да се пътува по-дълго, само и само да си в по-престижен жилищен район.

- Но все пак Виена за 6-та поредна година оглявава Топ 10 за най-добър град за живеене....
- Така е, с метрото или друг удобен транспорт може да се придвижиш до всяка точка на града, но може избора на жилище да е подбран по-внимателно, така, че човек да има още по-спокойно ежедневие. Освен това във Виена има мултифункционални, озеленени комплекси от затворен тип, които са по-подходящи за семейни хора.

И тук има това робуване на „бецирка” в който да ти е жилището, както и известна предубеденост за някои райони на Виена и области на Австрия. Напр. за Бургенланд, най-слънчевата провинция на Австрия. Тя вече не е това, което беше. От 4-5 години областта се оживи още повече икономически, направиха се ветропаркове, стимулира се строителството на еднофамилни къщи. 

Но и тук видях жилищно строителство, което не ме удоволетворява и не отговаря на задачите и целите на Архитектурата. Напр. в района на Айзенщад - столица на областта Бургенланд, който се намира до самата граница с Унгария, могат да се видят блокчета, който не са съобразени с условията на местността. Просторно е наоколо, но прозорците не гледат към зелените площи например, стаите не се огряват пряко от слънцето, лоджиите са дълбоки - нужно е непрекъснато осветление в помещенията, а  кооперациите са слепени (тип „калкан”) . Неразбираемо е, защото архитектите и проектантите не са притиснати нито откъм място, нито откъм конкретен стил, с който да се съобразяват. Не е като да се съобразяваш с това, че си ограничен с идеи и материали, напр. един метър по-вдясно или по-вляво, защото до теб стои друга сграда с определена визия.

- Вие живеете в къща във Виена. Какво си взехте от българския дом?
- Едно от удобствата, които си направих е , че си сложихме камина -  не на биодизел, класическа. Имам високи тавани, като в старите градски кооперации. 

- Занимавате се с реставрация на картини. Имате галерия, как се подържа галерия във Виена?
- Ателието за реставрация повече от 20 години е във Виена, а галерията е в Бургенланд. Направихме я с ясната идея да популяризираме българското изкуство и култура зад граница. Oрганизираме  изложби на наши художници. Винаги съм се стремяла да правя събития, а не просто да окача картини на стената. Работя за това, да се създаде определена атмосфера, да се чуе българска реч, да дойдат хора, които искат да си поговорят за изкуство и да създадат нови контакти. Българите да се почувстват като у дома си, дори да се погордеят, а австрийците да ни се възхитят и открият положителното за страната ни.

В един кът от галерията сме наредили изконни български предмети: купи, делви, менчета, чанове, всичко, което остана от старите ни къщи го пренесохме тук, за да ни напомня за корените. Не че сме ги забравили, но усещането е друго.

Моят съпруг е реставратор, нашата сила е реставрацията на барокови картини. Мисля, че художник трудно успява да реставрира. За мен е по-лесно, не съм завършила Академията и подхождам по занаятчийски, защото това, което е оставил авторът, ти трябва да го повториш, да пресъздадеш неговия свят. Често разполагаш с милиметри останала боя и чaсти, елементи от рисунка, целта е не да нарисуваш нова картина, а да допълниш липсващото, повтаряйки мотиви от вече сътвореното. Интересно и особено е преживяването, защото ту се занимаваш с изображения на хора, ту картините са цветя или натюрморти, които са много трудни за изпълнение.

- Празник на розата в Австрия. Как ви хрумна идеята?
- В периметъра на дейностите, които умея е и да организирам различни събития, включително и тематични изложения. Не ми бе достатъчно, че моя син просто знае български и ходи в българското училище във Виена. Като емигранти минахме през етапа на носталгията,  искаме и по друг начин да прославим родината, да останем при корените си. 

С Празника на розата, мога да кажа, че претворявам моята страна. Най-хубавото е, че и българи, и австрийци очакват събора, макар че догодина ще го правим само за 3-и пореден път. Наехме една градина под наем във Фридрихсхоф, засадихме я с казанлъшки маслодайни рози, купени специално от Българския институт на розата.  

Догодина ви каня на розобер! Всички желаещи са добре дошли на един български празник! Съборът става много пъстър, живописен, много истински: с вкусен български хляб, розово сладко и козметика, с “глезенките на баба“, с български песни и танци: (танцова група” Китка” от Виена, ансамбъл „Българи” от Прага и хорът за автентичен фолклор на сдружение „Български ритми”). 
В Австрия - "с дъх на рози и ухание на хляб"!

Автор: Светлана ЖЕЛЕВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори