Търси

Kонфликти на интереси в проектирането и строителството

Тази тема е винаги актуална и много дискусионна. Добре би било да я представим от всички възможни гледни точки.

Kонфликти на интереси в проектирането и строителството

Kонфликти на интереси в проектирането и строителството Автор / Източник: Още за къщата

Тази тема е винаги актуална и много дискусионна. Добре би било да я представим от всички възможни гледни точки. Тя е поучителна за всяка една от страните в „спора” и не може да бъде изчерпана само с няколко страници, няколко мнения и няколко източника. Затова я оставяме отворена и с продължение в следващите броеве на списанието. Всеки – архитект, строител, изпълнител, инвеститор, би могъл да сподели с нас своето мнение, а ние ще се постараем да го публикуваме. В продължението по темата ще представим мененията на строители, предприемачи, майстори и инвеститори.
  
АНКЕТА
 
В омагьосания кръг проектант - строител - майстор и клиент проблемите са много и като че ли виновни няма. Защо обаче участниците в този кръг сипят взаимни обвинения в различни посоки? Кой е по-виновен и кой е най-ощетен? Колкото групи от хора, толкова и мнения, но в крайна сметка проблемите за клиента се акумулират и последната, но никак не маловажна болка, се оказва майсторът. Опитахме се да разплетем тези сложни взаимоотношения с една анкета, проведена със съвсем случайни хора, посетили строителните палати на тазгодишния Есенен международен технически панаир в Пловдив.
 
1. В строителния сектор има много разнородни проблеми. На кого се доверявате в решаването им.
a) Компетентен проектант 25%
б) Компетентен строител  22%
в) Майстор 25%
г) Информирам се предварително 27%
д) Друго 1%
 
2. Къде бихте търсили информация (полезни съвети), за да сте наясно със строителните етапи, процеси, технологии и проблеми.
а) Професионални печатни издания 38%
б) Изпитан майстор 21%
в) Архитектурно бюро 2%
г) Строителна фирма  36%
д) Други - колеги, съседи, приятели. Интернет 3%
 
3. За довършителни и ремонтни работи как подбирате майсторите.
а) Разчитам на група майстори, работещи за една фирма 40%
б) Намирам отделен майстор за всеки етап 28%
в) Разчитам на изпитан майстор да подбере група 30%
г) Друго 2%
 
4. Какви са най-популярните номера и хитрини на майсторите?
-   Едно говорят, друго вършат
-   Несъответствие между заявените и доставени материали
-   Неспазване на срока за изпълнение
-   Лошо качество на изпълнение
-   Не влагат всички материали по проект
-  Вдигат първоначалната цена по всякакъв начин - в сметка допълнителни работи
-  Не ги ли контролираш постоянно, не си вършат работата и крадат от материалите
-   Дават празни обещания
-   За по-ниско заплащане отмъщават с некачествен труд
-   Хвалят себе си и оплюват колегите си, а работят калпаво
-   Не си довършват работата нарочно
-   Не са запознати и не ползват съвременни технологии и материали
-   Не спазват изискваниятя на проекта
-   Слагат ти шапката
-   Мръсно работят и не си почистват след работа
-   Оставят си ръцете
-   Започват и изчезват, отиват на друг обект и така хем държат обекти, хем ти прецакват сроковете за другите майстори
-   Много лъжат
-   Поставят яйце в мазилката
-   Като ги питаш за цената, казват ”лесна работа”
 
5. Има ли недостиг на квалифицирани майстори и строители? Как се справяте с некачествено извършените услуги?
    Има  70%
    Няма 30%
-   Оправям се сам
-   Освобождавам майстора или го карам да си свърши работата както трябва
-   Търся нови майстори
-   За некачествените услуги правя рекламация
-   Отказвам да платя
-   Излизат ми много скъпо
-   Разбиват ми нервите
 
6. Излиза ли скъпо евтиният проект?
    Да, обикновенно поговорката се потвърждава 90%
    Не 10%
 
7. Бихте ли платили на архитект за цялостен проект?
    Да, предпочитам цялостен проект 85%
    Нямам мнение 5%
-   Ако имам възможност, да
-   Залагам на готовия типов проект, който вече е изпълняван многократно
-   Да. Бих платил Така винаги излиза по-евтино
 
8. Как бихте реагирали, когато майсторът се опитва да промени проекта или материалите, за да улесни себе си и обяснява, че е невъзможно да се изпълни даден детайл?
-   Ще споря с него, докато успея
-   Съгласявам се, ако това харесва и на мен, ако не, сменям майстора
    (10% от споделените мнения)
-   Винаги ползвам консултации (10% от споделените мнения)
-   Ако промените са аргументирани, се съгласявам.
-   Отказвам такова обяснение
-   Сменям майстора. Спазвам проекта (85%от споделените мнения)
-   Зависи от случая
-   Убеждавам го, че не е прав
-   Санкция
-   Скандално
-   Това е често срещано явление. Консултирам се и с друг майстор


 
Общите заключения, които можем да направим от проведената анкета, са следните:
Наблюдаваме, че с години сформираният манталитет на българина коренно се променя. Преди никой не оценяваше и не обичаше да плаща за интелектуален труд. Проектирането, ползването на специализирани консултанти за важните етапи в строителството, използването на съвременни материали и технологии придобиват все по-голяма популярност. Все повече избягваме сами да правим ремонтите било то поради липса на време или поради голямото изобилие на нашия пазар от продукти и технологии за решаване на различни проблеми в строителството. Резултатите от анкетата показват че 90 % от хората са убедени в необходимостта от ползване на архитект или проектант, за да бъдат доволни от крайния резултат. Наясно са, че тази услуга струва пари, но и че тя при всички положения си струва парите.  Само преди 6-7 години, когато разговарях с посетителите на изложения и панаири, често срещах абсурдния коментар на много граждани. Те категорично твърдяха, че сами ще си проектират къщата и ще я дадат на някой си архитект да им я изчертае. За радост тази година на Пловдивския технически панаир никой от стотиците посетители, с които макар и малко успяхме да поговорим, не изрече тази глупост. Напротив, хората са грамотни и са придобили все по-широка строителна култура. Направи ми впечатление правилната им принципна позиция по важните етапи в един ремонт, ново строителство или реконструкция. Наясно са, че освен от естетична и функционална гледна точка една сграда трябва да е перфектно хидроизолирана, ниско-енергийна, добре оборудвана, здрава и изпълнена качествено и с добри материали.

Много хора са се напатили от некачественото строителство в първите години на демокрацията, евтините материали с които тогава основно се строеше и резултатите от недъгавите наредби по ЗУТ в онези времена и слабите проекти. Много пари вложиха, за да оправят грешките на строителите и архитектите. Тогава строителите продаваха РЗП и място, работеха с евтини проектанти и резултатите от това избиха като трън в окото и дупка в джоба на купувачите. Сега за радост вече не е така, защото клиентите вече имат известна строителна култура и купуват качествено строителство и добра архитектура. Не че правилото няма изключения. Този факт като цяло накара строителите да променят начина и подхода в своята работа. Вече спокойно можем да твърдим, че на строителния пазар има правила и критерии, които работят в полза на клиента и в цялостен интерес на обществото и архитетурата ни.

Сега информацията по всички въпроси на строителството стои на преден план. Все повече граждани първо търсат компетентна информация и възможни решения за всеки проблем и се стремят да намерят вярното решение. Кой ще бъде правилният избор във всеки конкретен случай, кой продукт да изберем от технологична или финансова гледна точка, колко време ще загубим, за да обикаляме и проучваме всичко това  е една поредица от въпроси, на които вече трудно можем да си отговорим. Най-правилния съвет по всеки един въпрос можем да намерим при съответните специалисти. Но как да ги открием?
Резултатът от анкетата показва - хората търсят, четат ползват интернет и други независими източници, за да се ориентират и да намерят специалистите: добрия архитект, добрия консултант, добрия строител, качествения продукт можеш горе-долу да намериш с четене, с обикаляне на изложения , с препоръки и наблюдения, но за съжаление за добрия майстор информацията е оскъдна.

Трайно формиралата се недоверчивост у българина по ред причини и най-вече защото дълго са го лъгали и продължават да го лъжат, го карат да се съмнява във всеки и във всичко. Той иска всичко да види, да пипне и тогава да реши. За голямо съжаление не може да пипне обещанията на майстора и не може да бъде сигурен, че макар и в даден момент майсторът добре да си, свършил работата, точно в неговия проект няма да се издъни по много различен начин. Липсва всякаква сигурност. Липсват гаранциите, липсва доверието. Като че ли точно в този сектор – изпълнението,  монтажа нищо не се е променило още от соцвремената. В анкетата виждаме, че номерата на майсторите си остават същите, а качеството невинаги задоволително. Все още се налага да стоим на главата им и да ги контролираме стъпка по стъпка. За съжаление все още точно те са най-зле запознати с техника, продукти и технологии, не желаят да спазват проекти и се опитват да те накарат да ги слушаш ти, а не те тебе. А как да познаеш добрия майстор... Трудно. Тук ще цитирам един мой приятел, който след като си построи къща (фамилен хотел), написа книга. Цял трактат от проблеми, приключения и заключения  на ивеститора на една къща. (Книгата е “Как да построиш къща без да те измамят, без да те ошушкат” автор Едуард Калъпов). Добрия майстор ще го познаеш по инструментите и чистата работа”. Мисля, че е прав.

Има и един по-добър начин да строиш и ремонтираш с по-малко проблеми нерви, време и дори пари. Да наемеш фирма за довършителни работи или специализирани дейности. Шефът да приеме проектие, да ги спази, да подбира и контролира работниците си вместо теб да организира етапите на работа да контролира сроковете и накрая да даде гаранция за свършената работа, да поеме отговорността и неустойките. Така се работи в нормалните държави. И тук макар и със закъснение ще стане така. Вече има и такива фирми, но не знам защо не се популяризират. Може би все още са малко а работата е в изобилие. Няма конкуренция. И това ще се оправи, повярвайте ми. Скоро влизaмe в Европейския съюз - за добро или за зло.

С обич към читателите Д. Кинова

 
Ето и още няколко мнения, касаещи взаимоотношенията проектант -
строител - майстор - краен клиент, които споделиха с нас някои
от посетителите на тазгодишния Есенен панаир в Пловдив

  
 
“... говорихме с архитекта и му казахме това е нашият терен, искаме къщата да е такава, той се съобрази с нас и ни предложи компютърни визуализации на вариантите, преправяхме над десет пъти, докато достигнахме до това, което искахме. Строителите вдигнаха къщата за седем месеца, на втория етап се наложи да изгоним една от бригадите и работата довърши друга бригада... ”
 
“... ние се занимаваме с обзавеждане и сами проектирахме дома си изцяло по наше виждане, без да се съветваме с дизайнер, е, разбира се, преди това посетихме много изложения, преглеждахме каталози и т.н. С майсторите, които изпълниха довършителните работи, нямахме особени проблеми или разногласия...”
 
“... в момента сме на етап довършителни работи и ползваме майстори, които предварително се уверихме, че работят добре от предишни техни обекти... ”
 
“... сега ни предстои да довършим някои детайла в къщата, но аз предпочитам да се информирам предварително, за да знам във всеки един етап какво се случва. Предстои ми да си търся и добри майстори - имам всъщност няколко препоръки, но въпреки това все още имам съмнения, защото за съжаление кадърните майстори са малко. Просто ходиш и питаш и в крайна сметка обикаляш, докато намериш кой да ти свърши нещо ... ”
 
“... имам строителна фирма...  клиентите ми в повечето случаи са наясно какво точно искат, но някой път се доверяват и на мое предложение. Обикновено клиентите с повече пари въобще не питат и не се съветват, просто казват какво искат. С различните клиенти работим индивидуално, някои изискват да се следва изпълнението на цялостен проект, при други, след грубия строеж, ние съвместно решаваме как да изглеждат довършителните детайли... ”
 
“... в едно списание видях една къща и много ми хареса, показах я на архитекта и той ми проектира подобна... , а сега събирам идеи за интериора, искам да имам възможност да разгледам колкото се може повече варианти... въпросът с банята най не ме притеснява, зет ми е един от най-големите вносители на продукти и аксесоари за баня и ще разчитам на него... Ще се обрна и към интериорен дизайнер, но преди това искам сам да се насоча към нещо, като разгръщам различни списания и ако нещо ми спре вниманието, оттам ще се разработи впоследствие идеята за моя дом. Имам известни съмнения обаче, че сгреших, че не се обърнах още от самото начало към интериорен дизайнер, защото вече разпределенията, квадратурите, разположението, всичко е вече готово по архитектурния проект и сега се налага според тях да напасвам евентуално идеите за интериора. Предполагам, че все още има някакви възможности за промяна, но за мен нещата трябва да са изяснени на предварителен етап, преди да е започнал самият груб строеж, за да се избегнат всякакви неудобства по преместване на стени, тръби и т.н.... още не съм намерил и строителната фирма, но тъй като се занимавам с търговия, имам поглед и представа от фирмите в строителния бранш, поне в моя град... ”
 
“... в момента сме на етап проучване, защото ни предстои реконструкция на една къща...  търсим идеи в списания, за да знаем накъде бихме насочили проектанта или строителя... за къщата трябва да успееш да си я представиш или да ти направят макетче, за да се ориентира по-лесно човек дали му харесва или не...  обаче винаги съществува рискът, че изпълнението няма да има нищо общо с макетчето... ”
 
“...  винаги подхождам с най-добри намерения, извиквам майстор и искам да му платя за услугата, която ще ми извърши, а той идва и първото нещо, което прави, е да ми обяснява как едно нещо няма да стане, не знам дали това не е трик, за да си вдигне цената, това е вече друга работа, започва да обяснява колко било трудно, колко било сложно, и си изиграва театъра...  и накрая се налага аз да си довърша работата...  извиквам майстор да ми реди плочки и разбира се, не му седя на главата, нали затова съм го наел, да си свърши работата и да му платя след това, а в България майсторите сме ги свикнали да се въртим около тях, да им държим инструментите, ако имат нужда от нещо, да им го набавим, да отскочим до магазина... нямам мастар, нямам връв, ами сега какво ще правим така се тюхкат майсторите... за съжаление или аз все не попадам на точните хора, или просто нещата са на такова ниво у нас ... И понеже всеки ден не правя ремонти, се надявам, че има и нови, кадърни майстори, но според мен те трябва да са от младите хора, които мислят активно, прогресивно, интересуват се от новостите в технологии, инструментариум, материали, опитват се да станат компетентни майстори... иначе дюлгерите с теслата и мистрията... , а за дребни ремонти се оказва, че човек не може да си намери майстор, за бригадите малък обект не е изгоден като цена, или пък не им се занимава и ти казват една цена, която да те откаже... и се оказва невъзможно да дойде един майстор, при положение че на пазара има изобилие от инструментариум и работата е елементарна, а главоболията, докато се свърши, са много...  човек не е нужно да разбира от всичко или да е специалист във всичко, но всеки клиент би предпочел с наемането на майстора и заплащането на услугата му да приключи с целия ангажимент, да свърши работата, за която той е учил, и с парите от труда си да възнагради човека, който на него му е свършил работата... ”
 
“... всеки майстор си има теория и не можеш да го разубедиш, аз много пъти съм се опитвал да им обяснявам например, че не можеш да използваш дограма, пригодена за различни климатични условия и слънцегреене във всякакви други условия.... ”
 
“... общо взето, в България майсторите вземат много пари, а в действителност човек, ако си постави за цел, сравнително лесно може да се информира и да си спести големи неприятности... трябва само да знаеш какво търсиш и да си намериш правилния майстор или в крайна сметка запретваш ръкави, сядаш и го правиш, печелиш по три начина - наясно си, спестяваш пари и се научаваш, а от това по-хубаво няма...  имал съм известни главоболия с майстори, колкото майстори, толкова и разлики в мненията и в изпълнението също, един учил оттук, друг учил оттам... ”
 
“... всеки следващ майстор обяснява как предишният не е направил нещата както трябва и, че той е по-големият специалист... и затова хората се насочват все повече към сглобяемите къщи с готови конструкции...  и изобщо всеки човек трябва да си е експерт, за да не го лъжат...  аз се обърнах към познати майстори, но какво да ви кажа, то е малко несериозна работа, всеки гледа големите приказки на маса, обещания и уверения и накрая нищо не прави... и затова сега търся информация, за да знам като отида при майстора, защото всеки ми казва различно... не ги слушай ония и т.н.... ”

“... когато се разделиш с майстора, той задължително още от началото, пък и по време на самата работа, започва да намира кусур на предходния майстор... някои от майсторите се стараят да спазат сроковете, други прибързват... разчитам на познати да ми препоръчат майстор, но искам и лично да се уверя от вече изпълнена работа... обикновено се вслушват, в това което клиентът желае, но непрекъснатото надзираване е неизбежно... във всеки един етап от строителството си има проблеми, чака се много за снабдяване с някои материали или детайли... строителството винаги е свързано с взаимоотношения между различни хора, с някои си пасваш и работата върви по-добре, с други се налага да се доизглаждат и работата, и взаимоотношенията, но в крайна сметка нещата стигат до завършек и човек трябва да има търпение... ”  


 
АРХИТЕКТИ И МНЕНИЯ...

ПРОБЛЕМИТЕ В СТРОИТЕЛНИЯ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ ДНЕС
Арх. Жеко Тилев
 
При архитектурното проектиране въпросът не опира само до пари, много по-важни са манталитетът и душевността на инвеститора. Една строителна и една предприемаческа фирма може да превърне архитектурата в стока и да я пласира по най-различни начини включително и многократно. Но това обезценява този продукт откъм художествената му стойност. Аз, като архитект, не бих си позволил лукса да предложа един и същи проект на двама клиенти. Семействата, хората, които обитават едно жилище, са различни. Образно казано архитектът трябва да влезе под кожата на клиента си и да разбере какво на него му харесва и използвайки своя опит и умения, да направи такъв проект, какъвто би направил за себе си самият клиент, ако има нужните за това умения. Затова по мое мнение всеки типов проект лишава архитектурата от нейната индивидуалност и от връзката между клиента със сградата. Както и в останалите сфери на икономиката, и в архитектурата пазарът има своите правила. И тъй като архитектурата е и стока в някаква степен, тя се влияе от тези пазарни правила. Но архитектурата трябва да се съпротивлява и отстоява на всичко това, което пазарът й диктува, за да може да запази значението си на създател и регулатор на обществената среда. Ролята на архитекта се проявява, когато това е възможно. Нека не отричаме, че невинаги архитектът може да навлезе в ползотворен диалог с клиента и понякога това е чисто на психологична основа. Нормално е да се разбираш с някои хора, докато с други не се получава. Всеки архитект има своето право да прецени за себе си до каква степен може да прави компромис, в името на това да угоди на желанията на клиента и дали изобщо да отхвърли проект, който не му допада да изпълни.

При младите архитекти този избор е по-труден, защото те имат нужда да се утвърждават, да трупат опит и дори отрицателен, от който могат да се учат. Важно е, разбира се, архитектът да осъзнава винаги и да е наясно кога греши, да се учи от грешките си, за да избегне навлизането в една погрешна инерция. Понякога след време, ако архитектът има в себе си нужния потенциал, дори и да е харесвал работата си в началния етап, започва да гледа на нея с друго око и да се променя в по-добра посока. Ако архитектът се изолира в мнението си за своя труд и се вживее в ролята на гений, той рискува и се лишава от възможността да преоцени грешките си. Архитектурата е така да се каже комплексно изкуство и много по-лесно би могло да се сбърка нещо, за разлика от една художествена творба например, където по своята същност нещата са доста субективни.

Архитектурата е въпрос на компромиси, на мярката и майсторството в правенето на компромиси. Архитектурата съчетава най-различни компоненти, наред с манталитета, желанието, и финансовите възможности на инвеститора съществуват и редица други фактори, с които архитектът трябва да се съобразява. Като резултат на неумеенето да се правят добри компромиси се получават и големите грешки. Бих казал, че не познавам архитект, който да не му се е налагало някога да прави компромиси със своите виждания в името на клиента. Казано метафорично, нашият труд до голяма степен наподобява този на шивача. Когато клиентът идва при шивача, за да си поръча дреха по свой вкус, дори тя да не е никак подходяща, той прави всичко възможно да спази изискванията, но така да ги преобрази и развие, че крайният резултат, въпреки всичко, да изглежда красив. Нещо подобно се случва и в архитектурата.

Много често инвеститорите, въодушевени от добри намерения и идеи за реставриране на дадена къща, започват самоинициативно да събират информация, да четат от различни източници, но колкото повече информация асимилират, толкова повече се достига до едно забъркване. Човек, който не е специалист в тази, а и която и да е област, не би могъл да се захване с такъв един проект и да го изведе до успешен край, само благодарение на събраната информация, колкото и подробна да е тя. Реставрационните проекти изискват доста по-сериозен подход, като най-напред трябва да се потърси мнението и оценката за състоянието на къщата от специалист. Едва след това, на базата на тази експертна преценка, клиентът би могъл да изложи своите изисквания по отношение на функциите на сградата. Оттам нататък, ако той не може да се довери на един специалист, който да изготви проект за реставриране на къщата, резултатите ще бъдат такива, каквито за съжаление доста често срещаме.

В България на този етап все още не може да се каже, че обществото оценява по достойнство труда на архитекта, цената на проекта не е реална спрямо усилията и времето, които са били необходими на архитекта. Минималната цена на проекта би трябвало да си изчислява като процент от общата себестойност на строителството, но оттам нататък, когато трябва да се оцени качеството на проекта, то не би могло да бъде съпоставяно. Себестойността на един архитектурен проект не би могла да бъде калкулирана, тъй като неизмерими остават качествените характеристики.

Друг един проблем за архитектурата, бих казал чисто български, това е изключителният индивидуализъм на българина, който независимо от всички исторически превратности не се е научил да живее с другите и като че ли е оцелял, защото е живял сам за себе си. Този индивидуализъм е много добъро качество, когато става въпрос за разкриването на творческия потенциал на човека, но е много лош, когато се превърне в крайност. С други думи, българинът смята, че разбира от всичко и е по-добър от всички останали във всичко. Това важи до голяма степен и за архитектурата. Когато инвеститорът поръчва къщата, той пристъпва с презумпцията, че разбира от всичко. От друга страна архитектът също смята, че разбира от всичко. И когато се сблъскат подобни крайно индивидуални виждания, а при изграждането на една сграда участниците никога не са само двама. Появява се и строителят, който също винаги е прав и начинът му на работа е единственият правилен. За съжаление проблемът, наречен краен индивидуализъм в архитектурата, не се ограничава само в рамките на реализирането на дадена сграда, той се заражда още на градоустройствено ниво. В България много рядко, да не кажа липсват примери, в които проектирането на една сграда се съобразява с контекста на средата. Поставянето на една сграда на дадено място, от гледната точка на българския архитект, означава изява на нейните качества и пренебрегване и неглижиране на всичко наоколо. Ако ние не се научим, че архитектурата не започва от архитекта като субект и не свършва с него, че дадената среда има някаква памет, има някакви качества и ние трябва да се впишем в нея, да доразвием качествата й, да ги утвърдим и чрез отделния индивидуален проект. Ние трябва да променим себе си, да станем други, да се чувстваме единица от цялото, за да можем да направим завършена и цялостна качествена среда.

Въпросът за строителите трябва да се разглежда в два аспекта - строителят като предприемач и строителят – изпълнител. Строителя изпълнител днес, който е все още продукт на т. нар. соцвреме, се ангажира с реализирането на конкретен обект, изпълнява зададен проект и не е свикнал да бъде изпълнител в истинския смисъл на думата. Строителният изпълнител прави свободни интерпретации и едва ли не колкото е по-голяма интерпретацията, толкова и той е считан за по-голям майстор. Строителят трябва да изпълни качествено проекта и добър е този строител, който може да прочете проекта и да го реализира на 100 %. Приказки от сорта, как той веднъж бил направил нещо и вече това се прави така и само по този начин се получава добре. Минимум усилие за максимум заплата - това е веруюто на днешния строител. А що се отнася до предприемача, неговото поведение би могло да се определи като спекулантство, основната му цел е печалбата, колкото може повече и повече. Но аз не го упреквам, той е поставен в такава среда, защото всъщност реални пазарни отношения не съществуват, и не е сигурен, че ще успее да просъществува, ако няма подобно поведение. Проблемът с работната ръка също е сериозен и е генератор на усложнения, а оттам и липса на гаранция за качеството на изпълнение. Той е принуден да строи с възможно най-ниски разходи, да спазва някакво качество и да гони максимални печалби, с други думи, може да се каже, че той има нормално поведение в една ненормална обстановка. При бъдещо урегулиране на пазара ще се заличи подобно поведение и постепенно ще се възстановят нормалните взаимоотношения в строителния сектор. Би следвало и печалбите да се сведат в рамките на 5 до 8 %, като тези проценти ще бъдат в пряка зависимост с качеството.

Строителството и в най-тежките години на криза съществуваше и се отличаваше с непрекъснат ръст, нямаше период, в който да не се е строяло. Поради тази причина строителството пое най-неквалифицираната ръботна ръка, която беше освободена от всички останали сектори, благодарение на кризата, на това, че хората губеха работата си. Дори в момента поради все още съществуващия бум в строителството отново има недостиг на работна ръка в сектора на всякакво ниво, и отново най-неквалифицираната прослойка от обществото се препитава, работейки в строителството. Майстор е вече всеки, който веднъж в живота си е взел четка или е вдигнал една тухла.



Ползотворен диалог между архитекти, строители и изпълнители
арх. Пенка Станчева

Проектантите, инвеститорът и изпълнителят са три неразривно свързани звена в процеса на строителство. Всеки един от тях би могъл да повлияе негативно на крайния резултат. Диалогът между трите страни е единственият начин сградата да изглежда добре не само на триизмерен модел, а и като реализация. Качеството и прецизността на детайла се задават от проектанта, но изпълнителят е отговорен за физическото им изпълнение, а инвеститорът е този, който държи финансовия механизъм и е в състояние да ги изиска от изпълнителя /ако, разбира се, желае да плати, за да се изпълни именно по този начин определен детайл/. Тези три звена би следвало да се възприемат като един отбор, а не като врагове. Търсенето на “виновен” е много популярен прийом у нас. Обикновено строителят обяснява как проектантът в нещо е виновен. И колкото е по-голям обектът, толкова тази топка се подхвърля по-често между играчите. Диалогът съществува, но главно в по-камерните обекти. Неслучайно е по-често срещано еднофамилна къща или интериор да са изпълнени прецизно. При обществените сгради нещата излизат извън контрол. Но главната причина е икономическа. Защо едно нещо трябва да се прави качествено, като може и да се поспести някой лев? Защо да се притесняваме, че сградите са с вид на торти – Наредба № 5 е виновна, а ние не искаме да губим подпокривните етажи като РЗП? Защо да проектираме помещения с висока светла височина, като така ще загубим цял етаж? Риторични въпроси, чиито отговори са ясни. И тъжни. За съжаление, това е част от един цял манталитет на нацията – не казвам, че няма виновни. Напротив – виновни сме всички, че не можем да се отърсим от “панелното” пост-социалистическо мислене.



Целият живот е компромис
Арх. Павел Попов
 
Ако архитектът се съгласи да бъде аскет и бедняк, както в Средновековието, така и качеството на продукта може да бъде много по-високо.
Познавам много архитекти, които проектират и нито един архитект – технически ръководител, докато инженери има много. Все още нашите архитекти стоят далече от процеса на строителството и практиката и трябва още много да се учат в тази посока. А за инвеститорите мога да кажа следното, ако инвеститорът разбираше от качество и искаше да го постигне, можеше да го получи от чужбина, като си плати за вносни проекти.
 
  
“Всеки инвеститор си заслужава архитекта,
както всеки народ управниците”
арх. Mария Димова (Мая)
  


Архитект и инвеститор
(или „Кой е по-по- най” ?!)
арх. Ева Борисова, арх. Борис Борисов
 
Кой е виновника за това, че в България няма нито една сграда, която с чисто сърце бихме подарили на Париж или Лондон, без да ни е срам? /това, разбира се, е риторичен въпрос!/ Този, който плаща парите, или този, който рисува фасадите; обществото или архитекта? Едва ли може да се даде еднозначен отговор...
Архитектът, българин по рождение и бит, завършил образованието си в България, е лице, закърмено в неоромантичния дух на четиридесетте - харесва абстрактното изкуство, тайно обича да рисува, има познания по точните науки /малко математика, малко механика/, интересува се от класическа музика , често е повече хуманитарист, отколкото техничар. В университета го програмират да се мисли за артист и поет. Обикновените хора разговарят за коли, политика и спорт, той вижда навсякъде пропорции, членение и тектоника. Дотук всичко звучи добре! След като се дипломира, обаче  и го „грабне” практиката, забравя всичко онова, на което са го  учили и започва да прави онези сгради, които трябва да се строят евтино, а да се продават скъпо. Защото животът го кара да прави компромиси - всеки трябва да храни семейство. Може би такава архитектура  заслужава онова общество, чиито учители стават дистрибутори, а лекарите карат таксита. А архитектите? Както казва Вонегът, те са като Спящата красавица, която търпеливо очаква и мечтае за единствения КЛИЕНТ /с главни букви/, който е достатъчно богат, щедър и изтънчен, за да им възложи проекта на живота им и те най-сетне да се превърнат в онези възвишени творци, каквито са по рождение... Дали онези, които не могат вече да го чакат, не си отмъщават по единствения начин по който умеят?

Инвеститорът /клиентът, поръчителят, обществото, наречете го както искате/ е онази активна сила, която дава възможностите, пък ти ако имаш акъл и талант, направи каквото трябва. Много е важно, обаче чии мечти ще превръщаш в действителност. Понякога и най добрите правят компромиси с етиката, в името на естетиката. Да си спомним как Корбюзие предложил услугите си на правителството от висши, само и само да може да практикува... Това, че притежаваш талант не означава, че непременно трябва да го използваш!

Поръчителят като физическо лице е човек натрупал пари и обиколил свят. Обикновено той е виждал на живо всички онези примери от историята, за които архитектът е чел само в учебниците. Инвеститорът е бизнесмен и печели, а архитектът не е, и работи, за да се храни. Поръчителят държи на думата си и изисква срокове, архитектът е артист и винаги не му достига един ден, за да предаде проекта. Архитектът е посредник и адвокат на инвеститора - човекът, който пази неговите интереси пред строителя. Често е обвиняван, че се продава за 30 сребърника/разбирай-комисиони!/,  в голяма част от случаите с право. Не че комисионата е нещо лошо, понякога е по-сериозна от хонорара за проектиране, а често компенсира липсата му.
За държавата като поръчител е най-важно да бъдат изпълнени условията по ЗОП /Закона за обществените поръчки/ и да бъдат усвоени отпуснатите средства в срок. Нито един от емблематичните за София конкурси не беше реализиран!

Всъшност архитектът трябва да открие своя клиент, а клиентът своя архитект. Трудно е наистина, трябва яко бачкане, но си заслужава да се продължава. В крайна сметка краставите магарета и през девет дола се надушват, нали?  Ние познаваме няколко, които вече са се открили и очакваме в скоро време плодовете на общият им труд! Не е вярно, че няма добра архитектура, просто трябва да се научим да я откриваме, но това е тема на един съвсем друг разговор.

Автор: ДИЯНА КИНОВА

Изпрати на E-mail
  • Етикети:
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори