Търси

Строителят на прерията

Преди 140 години се е родил Франк Лойд Райт – един от най-известните архитекти на Америка.

Строителят на прерията

Строителят на прерията Автор / Източник: арх. Мила Миленова

Строителят на прерията

Строителят на прерията Автор / Източник: арх. Мила Миленова

Строителят на прерията

Строителят на прерията Автор / Източник: арх. Мила Миленова

Строителят на прерията

Строителят на прерията Автор / Източник: арх. Мила Миленова

Строителят на прерията

Строителят на прерията Автор / Източник: арх. Мила Миленова

Строителят на прерията

Строителят на прерията Автор / Източник: арх. Мила Миленова

Строителят на прерията

Строителят на прерията Автор / Източник: арх. Мила Миленова

PREV NEXT

Преди 140 години се е родил Франк Лойд Райт – един от най-известните архитекти на Америка. Творчеството му е повлияло на всички архитекти работили в неговото време и след това. Една от главните заслуги на Райт се смята създаването на „къщата на прерията” и усонианските къщи – реализираните в тях идеи и решения, и до днес се използват в строителството на къщи във всички страни по света. Смята се, че  именно Райт е измислил жанра на извънградската къща.

Франк Лойд Райт е живял дълго, успявайки да бъде в ролята и на преуспяващ архитект през XIX век, и архитект - класик на ХХ век, като известно време бил доста изолиран от обществото.

Архитектът е роден на 8 юни 1867 година в неголямото градче Ричленд-Сентър, в семейството на пастора Уилям Райт и учителката Анна Лойд Джонс.

През 1884 година, когато малкият Франк бил на 7 години, родителите му се развели. От тогава с възпитанието на Франк се занимавала само майка му, която била уверена, че нейният син непременно трябва да стане велик архитект. Вероятно именно поради това тя му купила ”Даровете на Фребел” – детски конструктор, който за онова време се смятал за голяма педагогическа иновация. Покрай обичайните кубчета, в играта имало не малко сложни геометрически обекти, от които можело да се направят всевъзможни съоръжения.

През 1885 година Франк Лойд Райт постъпил в инженерния колеж към университета Уисконсин – Медисън, но така и не го завършил. В колежа  Франк завършил само три семестъра, захвърлил учението, тъй като благодарение на родствените връзки се появил шанс да започне да работи самостоятелно. Братът на майката на Франк, Дженкин Лойд Джонс, бил свещеник в Чикаго. Когато Дженкин решил да построи нова църква, наел известния архитект Джоузеф Силсби. Дженкин помолил Силсби да вземе на работа недоучилия студент от Уисконсин. Така започнала архитектурната кариера на Франк Лойд Райт.

Добивайки увереност в собствените сили, през 1888 година Франк решил да си опита късмета в най-известното и разклонено архитектурно бюро в Америка – „Адлер и Съливан”. Луис Съливан бил един от най-талантливите архитекти на тази епоха –именно той въвел модата на небостъргачите. Освен това Съливан бил известен майстор на декора и посвещавал маса време за измислянето на орнаменти. Знаейки за това, младият Франк Лойд Райт на събеседването заявил на Съливан, че отдавна създава всевъзможни детайли. Когато Съливан помолил юношата да покаже някои от творенията си, същият излъгал, че ги забравил вкъщи и обещал да донесе орнаменти на следващия ден. Цялата нощ Райт  се опитвал да нарисува нещо ценно и на сутринта показал резултата на Съливан. Рисунките се оказали съвсем нелоши и Райт получил работа в най-известната архитектурна фирма на страната.

В бюрото „Адлер и Съливан”  Райт бил на добро заплащане. Тъй като бюрото било затрупано с поръчки, работа за младия човек имало достатъчно. Съливан основно се занимавал със строителството на офисни и обществени сгради. Жилищното строителство поверили на Райт и той се заел да издига добри многоквартирни обекти. Проектирал индивидуални къщи и най-добрата от всички била къщата проектирана за самия Луис Съливан.

Успехите на начинаещия строител не оставали незабелязани и започнал да изпълнява частни поръчки. Но през 1893 година Съливан узнал за това и на Райт му се наложило да се раздели с неговото бюро. Оттогава той работел само за себе си.

Наблюдавайки Съливан, Франк Лойд Райт осъзнал, че за големия успех не е достатъчно майсторството и изобретателността. У истински великия архитект трябвало да има своя идея, даже идеология, достатъчно привлекателна за потенциалните клиенти. Тоест гарата може да мине без гръцки колони, а офисното здание  - без орнаменти и готически арки. При това Съливан считал, че неговата идея за небостъргачи съответства на истинския американски дух за свобода, демокрация и устременост в бъдещето. Райт присвоил от Съливан непоносимостта към архитектурното излишество и  идеята, че архитектурата трябва да отговаря на американските ценности. Наистина в неговата трактовка свободата и демокрацията се въплъщавали не в небостъргачите, а в неголямата къща за едно семейство. Критичният поглед върху архитектурата от края на XIX век той също почти напълно заимствал от Съливан: „Типичното американско здание в 1893 година – писал Райт – изглежда като някакво нелепо натрупване… Такъв род постройки са станали типични за американската архитектура, макар навсякъде да изглеждат чуждородни. Така че какво не е както трябва с типичния американски дом? Честно казано, при него нищо не е както трябва. В него няма усещане за единство, няма усещане за пространство, което да е типично за един свободен народ. Той изглежда безмислено и високомерно. Да се премахне такъв дом означава да се очисти атмосферата и да се подобри пейзажът.”

Първият, който се решил да сключи договор с многообещаващия архитект, бил Уилям Уинслоу – собственик на завода, снабдяващ фирмата на Съливан със стоманени конструкции за нейните небостъргачи. Уинслоу поръчал на Райт собствена къща. Това, което било построено, довело до пълен възторг поръчителя и до негодувание – неговите консервативни съседи. Най-необикновеното в къщата бил покривът, напомнящ за пагода даже в по-голяма степен, отколкото покрива на къщата на самия Райт. При това домът бил декориран с теракотни плочи, което тогава изглеждало новаторско.

Младият архитект с неговите новаторски идеи бил забелязан и скоро завалели поръчки. Желаещите да получат къща, построена от модния архитект в Оук-Парк, се оказали толкова много, че Райт започнал да използва един и същ проект, коригирайки само някои детайли, за да се отличават къщите все пак една от друга. Така в последната година на XIX век той построил четири почти еднакви частни къщи. Например с цел икономия на пространство, Райт измислил така да постави камината, че тя да работи едновременно за дневната и столовата, и тази идея била реализирана и в четирите обекта. Не е чудно, че купувачи на тези къщи станали не крупни предприемачи, а представители на средната класа.
Но да продаваш един и същ проект за дълго време е невъзможно и скоро Райт измислил нещо наистина оригинално. В 1900 година той започнал да строи така наречената къща на прериите, която по онова време се възприемала като твърде необичайно съоръжение. Райт издигнал идеята за „органическата архитектура” – къщата не трябва да е в конфликт с окръжаващия ландшафт, а да хармонира с него. Единението с природата архитектът постигал, ликвидирайки два елемента, без които тогавашните американци не си представяли извънградското жилище, а именно: мазето и мансардата. Покривът на къщата, лишена от мансарда, ставал плосък и се получавал по-нисък, близо до земята. За да опрости решението на стените, Райт се отказал и от корнизите.

Но главното нововъведение било това, че архитектът паралелно изпълнявал функциите на интериорен и ландшафтен проектант. Франк Лойд Райт считал, че „килимите на пода и завесите се явяват в същата степен части от сградата, като мазилката по стените и керемидите на покрива” и затова продавал къщите на собствениците заедно с цялата обстановка, в която също имало достатъчно новости: най-забележима била вградената мебел. Всяко кресло или диван можело да бъде скрито в стената, за да остане още повече свободно пространство. Райт се стараел неговите къщи на прериите да осигурят на стопаните си комфорт, те предизвиквали чувство на уединение и защитеност, което по думите на архитекта отговаряло на основните потребности на човека. Той далеч не е първият, който декларира, че главното естетическо достойнство на зданието е неговата простота. Но повечето от съвременниците му разбирали простотата като отказ от претрупаност, докато Райт считал, че простотата трябва да бъде във всички конструктивни решения.

„Трябва да се избавяме конструкциите от усложнения  и да използваме предимствата на заводското производство – писал архитектът. – Да се изключват по възможност работи на строителната площадка, които винаги са скъпи; трябва да се уедряват и опростяват устройствата на инженерното оборудване – отопление, осветление, санитарна техника.” И действително, в къщите на прериите отсъствали традиционните радиатори за отопление – отоплителните тръби се разполагали по пода; грамадните полилеи били заменени със скрити източници на светлина и така нататък. С други думи, ненужното се отстранявало, а нужното се скривало, тъй като идеал за Райт оставал традиционният японски дом, съвършено лишен от мебели. Къщите на прериите изглеждали на съвременниците като технологично чудо и едновременно се оказвали по-евтини, отколкото индивидуалните къщи сравними по площ, изпълнени в традиционен стил, така че клиентите се строили на опашка.
Къщите на прериите се строели основно в Илинойс, където живеели повечето от познатите и почитателите на Райт.

След Първата световна война в Америка започнали да излизат на мода европейски архитектурни стилове и желаещите да купят къща на прериите ставали все по-малко. Положението спасявали големи поръчки  от рода на хотел ”Империал”, който той построил в Токио, но на повечето американци им било все едно кой и какво строи в Япония, така че положението на Райт било нестабилно.

Независимо от трудностите, вдъхновението не напуснало архитекта, за което свидетелства конструкцията на същия този хотел. Знаейки за сеизмичните проблеми на Япония, Райт разработил конструкция, която по неговия израз, не се съпротивява на подземните тласъци, а ги следва. Стените на хотела били удебелени долу, за да свалят максимално центъра на тежестта на зданието. През всеки 18 метра в стените били направени деформационни шевове – празноти, позволяващи на отделните блокове на сградата в случай на земетресение да се колебаят, без опасност за цялата конструкция. Тръбопроводите били снабдени с гъвкави връзки, а на покрива обикновените японски керемиди били заменени с леки листове от мед. Решенията, измислени от Райт, се оказали повече от актуални – на 1 септември 1923 година, в деня на тържественото откриване на хотел „Империал”, в Япония се случило едно от най-мощните земетресения в историята й. Токио и Йокохама били почти напълно разрушени, но хотелът, построен от  Райт, устоял и гордо се извисявал сред руините.
През 1938 година, уреждайки най-после семейните и финансови неуредици, архитектът се оженил за Олга Лазович и живял щастливо с нея до самата си смърт. Но неговият бизнес сега се намирал на границата на краха, защото солидните клиенти не искали да се свързват с 60-годишния архитект, със силно влошена репутация. Райт разбирал, че трябва срочно да измисли нещо ново и скоро това ново действително се появило.

През 1930 година Райт, издържайки се от случайни поръчки, обърнал поглед към по-малко обезпечените клиенти, едва ли не към тези, с които не бил свикнал да има работа. Но като начало, за да напомни на Америка за съществуването си, той написал няколко книги, в които рекламирал своята архитектурно-социална утопия. Страната на неговите мечти се наричала не Утопия, а Усония – от USONA (Североамерикански Съединени Щати), както по това време европейците наричали САЩ. Райт мечтаел като казвал, че усонийците трябва да живеят в особени усониански жилища, съответстващи на принципите на „органичната архитектура”. Главната разлика на усонианското жилище от къщите на прериите трябвало да стане неговата ниска цена.

„Първото, което е нужно при строителството на домове от новия тип – разяснявал Райт – е да се отървем от всякакви древности, от рода на слуховите прозорци. Да изхвърлим всички безполезни надстройки. След това – да се избавим от никому ненужния фундамент. Да, абсолютно да се избавим от него.” Къщата трябва да бъде едноетажна и трябва да бъде построена от евтини материали, подобни на дървото и тухлата.
Архитектът бил уверен, че при съблюдаването на всички тези принципи, строителството на подобни обекти ще бъде по силите даже на семейство с годишен доход от 5-6 хиляди долара. И действително къщите, построени по неговите усониански проекти, били купени от хора със средни възможности. Били построени 50 еднотипни „усониански” домове по негов проект.

Така Франк Лойд Райт създал нов клас на типовото жилище, нов строителен жанр – евтиния дом, предназначен за едно семейство. Такива домове започнали да строят из цяла Америка в края на 40-те години , особено много  от тях били издигнати в 1950-а. Самият  Райт скоро загубил интерес към евтиното жилище и се върнал към строителството на къщи за богатите. Текстовете за Усония отново привлекли вниманието към неговата персона и скоро в полезрението на Райт се появил човек, готов да му повери парите си. Едгар Кауфман, на когото принадлежала мрежата от супермаркети в Питсбърг, който  купил парцел с разкошен водопад и поискал Райт да впише в ладшафта неговата бъдеща къща. Проектът, предложен от архитекта, хвърлил инженерите, специално наети от Кауфман в рамките на проекта, в състояние на потрес.  Райт решил да построи къщата не до водопада, а над него, така че водата да струи направо изпод фундаментите. Инженерите твърдели, че такава къща няма дълго да просъществува. Затова  Райт тайно от поръчителя наредил зданието да се укрепи с допълнителни метални опори.

Това, което се получило, се смята за образец на архитектурна изобретателност. Това е най-прочутият  проект на Райт и действително е нещо ново в архитектурата – истинска къща атракция, удивляваща с нивото на строителна технология и напълно удовлетворяваща тщеславието на собственика. Къщата над водопада произвела огромно впечатление и в следствие, върнала на Райт интереса на инвеститорите. В последните години на живота си архитектът не изпитвал недостиг на средства и имал възможност да се занимава с поръчки, които го интересували истински. Така Райт построил зданието на Музея Гугенхайм, на Пето авеню в Ню Йорк, което и досега удивлява с футуристичния си облик.

Франк Лойд Райт умира на 9 април 1959 година и за малко не доживява до 92 години. Неговото дело продължават многобройни последователи, които довеждат строителството на къщи фактически до ранга на отделен отрасъл.

Автор: арх. Мила Миленова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори