Търси

Климатичните данни за PHPP за България са вече факт.

Климатичните данни до сега бяха пречка за проектантите на пасивни сгради в България, тъй като не бяха включени в PHPP 2007 (Passive House Planning Package 2007, и всеки, закупил софтуера от PHI (Passi

Климатичните зони в България според Наредба No 7 и най-големите градове в тях.

Климатичните зони в България според Наредба No 7 и най-големите градове в тях. Автор / Източник: ИГ Пасивни сгради

Пасивни сгради в Норвегия. Снимка: Ravn Steinsvik

Пасивни сгради в Норвегия. Снимка: Ravn Steinsvik Автор / Източник: ИГ Пасивни сгради

PREV NEXT

Проблемът
Климатичните данни до сега бяха пречка за проектантите на пасивни сгради в България, тъй като не бяха включени в PHPP 2007 (Passive House Planning Package 2007, и всеки, закупил софтуера от PHI (Passivhaus Institut Dr. Wolfgang Feist – Darmstadt), за съжаление, разбира това в последствие, тъй като никъде не е записано, че климатични данни за България в PHPP 2007 липсват. Тогава проектантът се принуждава да търси тези данни от различни източници, за които степента на достоверност е неизвестна.

Инициативата
Проблемът с липсата на коректни климатични данни за България е бил многократно обсъждан от членовете и Управителния съвет на сдружение ИГ Пасивни сгради България, в резултат на което, преди 2 години ИГ си постави за цел изготвянето на климатични данни за България.
Изготвянето на климатични данни за определена климатична област е дълъг и скъп процес, който изисква работа на специалисти за събиране на информация от различни източници и систематизирането й за съответните нужди. Климатичните данни могат да бъдат изготвени от различни институции и специалисти, но PHI гарантира най-достоверните и валидирани данни за приложение в PHPP при проектиране на пасивни къщи. Това е причината ИГ да се обърне именно към Института за пасивни сгради в Дармщат за изготвянето на тези данни.

Резултатът
След продължителна и интензивна работа и сътрудничество с PHI през последните две години, ИГ Пасивни сгради България успешно придоби климатични данни за България като ги закупи от Института за пасивни сгради Д-р Волфганг Файст - Дармщат, Германия. Те са изготвени за деветте климатични зони, същите които са нормативно въведени от наредба № 7.

Защо са важни климатичните данни?
Климатичните данни са предпоставка за постигане на точен резултат при професионално проектиране на пасивни сгради с PHPP. В зависимост от местоположението на проектираната сграда, климатичните данни могат да бъдат определящ фактор за постигане на критериите за една пасивна сграда (http://passive.bg/bg/conception/2-conception.html).
Ако вземем, например, къщата в Кранихщайн, Германия (първата построена пасивна къща) и сменим единствено климатичните данни с тези на София, необходимата енергия за отопление и вентилация на къщата от 14 kWh/m2 за година спада до 10 kWh/m2. Ако направим този експеримент за Бургас, където климатът е по-мек, енергийната нужда за отопление и вентилация вече е сведена до 4 kWh/m2 годишно. В заключение можем да твърдим, че България има по-благоприятен климат за постигане на стандарта от Германия, но възниква проблемът с прегряването, например в Бургас и Пловдив прегряването е по-голям проблем отколкото в София. Разликата в получените резултати е голяма дори за 2 града в България, а в световен мащаб разликите с постигнатите резултати за къщата в Кранихщайн ще бъдат още по-големи. (виж таблицата).
 

Автор: ИГ Пасивни сгради

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори