Търси

КЪМ ЗЕЛЕНА АРХИТЕКТУРА

Пътят към зелената (устойчивата) архитектура не е нито пряк, нито кратък.

Да строим зелено!

Да строим зелено! Автор / Източник: www.eneffect.bg

www.eneffect.bg

www.eneffect.bg Автор / Източник: www.eneffect.bg

www.eneffect.bg

www.eneffect.bg Автор / Източник: www.eneffect.bg

www.eneffect.bg

www.eneffect.bg Автор / Източник: www.eneffect.bg

PREV NEXT

Д-р арх. Здравко Генчев

По пътя към зелената архитектура

Пътят към зелената (устойчивата) архитектура не е нито пряк, нито кратък. Той е част от система от разклонени пътища, които водят към устойчивото развитие на целите общества. Държавите все още осмислят значението и търсят началото на този път. Архитектите, не само българските, са призвани да водят останалите към устойчивото развитие, но това съвсем не значи, че всички ние еднозначно осъзнаваме неговото значение, както и посоката на пътя и големината на препятствията по него.
За да си представим по-ясно какво ни очаква по пътя към устойчивото рарзвитие и в частност към устойчивата архитектура би трябвало по-често да си припомняме произхода на самото понятие. Според класическата дефиниция “устойчиво“ е това развитие, което позволява да се удовлетворят възможно най-пълно нуждите на днешните поколения, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди. Очевидно е, че тази дефиниция изхожда преди всичко от загрижеността за ресурсите на планетата, достъпната част от които се очаква да се изчерпи в обозримото бъдеще. Ето защо, когато се определят критериите за оценка на устойчивостта би трябвало водеща да е грижата за основните природни ресурси – горивата, водите, въздуха. Това са ресурси, от които зависи животът на планетата. 
Нуждата от единна стратегия за енергийна ефективност
У нас все още не е изградена ясна цялостна държавна стратегия за устойчиво развитие и енергийна ефективност. Поради тази причина отношението към устойчивото развитие на българската икономика и в частност на българската архитектура и строителство все още е в процес на избистряне. В резултат на това у нас напоследък все по-широка популярност придобиват някои авангардни чуждестранни модели на регламентиране на „устойчивостта“ в областта на архитектурата и строителството. Често се цитират концепцията на германския институт „Пасивна къща“ (Passivhaus) и сертификационната система на Германския съвет за устойчиво строителство (DGNB), британският метод за екологична ецинка (BREEAM), американската сертификационна система „Лидер в екологичното и енергийноефективното проектиране“ (LEED), френският метод „Високо екологично качество“ (HQE), швейцарския стандарт Минержи (Minergie) и др. Всеки от тези подходи има определени достойнства, които са извлечени от конкретните условия на съответната страна и познаването им е изключително полезно. Трябва да се отбележи, че липсата на единна европейска система за оценяване на устойчивостта в проектирането и строителството поражда известно съперничество между изброените и други известни подходи. Догато това допринася за изясняването на проблема и за усъвършенстването на националните практикти, съперничеството е здравословно и полезно. Когато, обаче, то прекрачи границите на творческите спорове и се превърне в борба за надмощие, споровете стават деструктивни и затрудняват процеса на консолидация в границите на Европейския съюз.
В умален мащаб подобно противоборство започва да се проявява и у нас, като някои от пряко внесените от други страни модели се провъзгласяват за универсални и единствено приложими в България. Истината, обаче е твърде различна. Първо, нито един от тези модели не е изграден върху основата на нашата архитектурна и строителна традиция и творческото осмисляне и съчетаване на техните предимствата е единствено правилният път за използването им у нас. Второ, прекомерното разширяване на броя и обхвата на оценъчните критерии, много от които са неизмерими и субективно оценими, размива смисъла на тези подходи. Наред с някои основни и неотменими критерии за оценка на устойчивостта, каквито са относителните разходи на енергия, произведена от конвенционални енергийни източници, емисиите на парникови газове за целия цикъл на създаването и използването на сградата, употребата на естествени природни ресурси за изграждането на сградите и др. се въвеждат и изисквания, които са свързани с изконни качества на всеки добър архитектурен проект и почти нямат връзка с природните ресурси, а от там и с цитираното по-горе определение за устойчиво развитие.
Отново за понятието „устойчива архиктура“
Пътят към устойчивата сграда преминава преди всичко през ефективното използване на енергията и водата, през разумното съчетаване на естествени и изкуствени материали и възможността за тяхното повторно използване или безвредно унищожаване, през рентабилността, изчислена в рамките на целия жизнен цикъл на сградите, през стремежа нашите сгради да оставят минимален екологичен отпечатък върху околната среда в целия процес от добива или производството на материалите през строителството, експлоатацията, разрушаването, рециклирането, унищожаването и депонирането на отпадъците. Мнозина вероятно ще възразят, че това са само част от необходимите изисквания към устойчивата сграда и че наред с тях има още много други. Да, това не са всички изисквания, но това са основните, без които устойчивостта се изпразва от реално съдържание. Каквито и други изисквания да се съблюдават, нарушаването на така изброените изцяло може да компрометира усилията ни към устойчивост.
Ако трябва да синтезираме тези съображения можем да кажем, че противопоставянето, например, на зелената (устойчивата) сграда на нискоенергийната или пасивната сграда е не само неуместно, но изразява и крайна некомпетентност. Устойчивата сграда е преди всичко нискоенергийна или дори безенергийна, каквито трябва да са всички нови сгради в Европейския съюз след 2018 г. Тази позиция може да се изрази и така: устойчивата сграда е стратегическата ни цел, която неизбежно преминава през тактическата задача да постигнем безенергийна (пасивна) сграда. Ето това е една възможна платформа за консолидиране на усилията и за избягване на безплодното съперничество на идеи и подходи.
Какво представлява „зеленият (устойчивият) проект“?
Дали той означава благоприятно вписване в естествената природна среда или употреба на екологични и възстановими материали, дали е свързан с интелигентни системи за управление и контрол или обратно, залага на минимални и опростени съоръжения за отопление, охлаждане и вентилация, има ли нещо общо със сградите с озеленени покриви и фасади или е нещо друго? Всяко от тези определения може да съдържа частица от зеления проект, но нито едно от тях не го изчерпва изцяло. Нека разгледаме някои от най-характерните продукти на зеления проект.
ПАСИВНАТА КЪЩА.Известно е, че европейската директива за енергийните характеристики на сградите поставя въпроса за въвеждане на норми за специфичен годишен разход на енергия (на m2). Всяка страна от Европейския съюз сама определя тази норма в зависимост от климатичните условия и местните строителни традиции. Това е принципно нова философия за нормиране в проектирането и строителството на сгради, която постепенно се налага в цяла Европа и отвъд нея. Продукт на тази философия е концепцията за високо енергийноефективната „къща с пасивно използване на слънчевата енергия”, известна още като „пасивна къща”. Непознаването на същността на тази концепция често поражда безплодни и деструктивни спорове за нейната целесъобразност и практическа приложимост. В действителност
концепцията „пасивна къща” изразява определен подход към проектирането и строителството, основан на минимизирането на топлинните загуби и максималното увеличаване на енергийните печалби от слънцето.
На основата на тази концепция са създадени стандартите „нискоенергийна къща” и „пасивна къща”. Действащите понастоящем норми за енергийна ефективност в Германия съответстват на стандарта „нискоенергийна къща”. Мнозина смятат, че този стандарт е стъпало към въвеждането на стандарта „пасивна къща”, който поставя още по-високи изисквания към енергийната ефективност.
С последните промени в нормите за енергийна ефективност в сградите у нас бе направена решителна стъпка в правилна посока. Прилагането на българските норми за енергийна ефективност от 2009 г. може да доведе до постигането на равнища на специфично енергийно потребление, съпоставимо със стандарта „нискоенергийна къща”. Това означава, че по своите норми за енергийна ефективност България се нарежда до водещите страни в Европа.
Съблюдаването на тези нови норми в България може да се смята за много висока и твърде амбициозна, но постижима цел.
Докато приложението на концепцията „пасивна къща” в България не подлежи на съмнение, за въвеждането на едноименния стандартът са нужни допълнителни проучвания върху неговото съвместяване със строителните традиции и с икономическите условия в България. Трайното установяване и най-вече съблюдаването на единна норма за разход на енергия за различните класове сгради изисква внимателна преценка на праговете на икономическа целесъобразност, над които инвестициите в енергийна ефективност или въобще в устойчивост не биха имали икономически смисъл.
ЗЕЛЕНАТА СГРАДА. Едно от най-популярните определения за устойчива (sustainable)/ зелена (green) сграда я характеризира като
енергийноефективна сграда, която е изградена от екологично чисти и рециклируеми материали и оставя най-малък екологически отпечатък върху средата. По дефиниция устойчивата сграда е преди всичко нискоенергийна, а след това всичко останало.
Това е така, защото енергийната ефективност е пряко свързана с усилията за намаляване на зависимостта от петрола и за смекчаване на неблагоприятните изменения на климата.
Разбиран по този начин „зеленият” проект има съществени финансовипредимства. Икономиите, които една „зелена”сграда може да постигне в рамките на целия си живот, са значителни. Зеленият проект може да е носител и на високи архитектурни качества, защото сградите с повече естествени и по-малко изкуствени елементи и материали са по-привлекателни и по-хигиенични. Сградите, които щедро използват дневното осветление, са по-приятни от тези, които залагат на изкуствената светлина. Естествената вентилация винаги е за предпочитане пред механичната, а по-малкият брой топлинни излъчватели е предимство.
Пасивна или зелена сграда?
Една от най-силните зависимости на съвременния свят, на съвременното развитие и в частност на развитието на градовете, е зависимостта от горивата и енергията. От друга страна, най-сериозното предизвикателство спрямо установения начин на живот в развитите общества са климатичните промени. Ето защо, сега намаляването на зависимостта от петрола и смекчаването на промените в климата са главните повели към устойчивото развитие.
Всичко това придава на пасивната сграда особена актуалност. То обаче не означава, че зелената сграда няма място в нашата актуална политика и практика. Не трябва да има никакво съмнение, че стратегическата посоката на развитието на архитектурата и сградостроителството трябва неотклонно да сочи към устойчивостта, към „зеления проект”. Пътят към него минава преди всичко през енергийната ефективност – през нискоенергийния и пасивния стандарт. Противопоставянето на „енергийноефективната” и „зелената” сграда няма никакво разумно основание.
За съжаление, мнозина екологично ориентирани поддръжници на идеята за устойчивостта въвеждат прекалено много разнородни критерии за устойчивост, сред които енергийната ефективност загубва приоритета и относителната си тежест. В резултат на това понякога за зелени се обявяват сгради, чиито енергийни характеристики са повече от скромни и дори напълно неприемливи, за сметка на други качества, които би трябвало да са присъщи белези на всяко добро архитектурно решение.
Другата крайност е не по-малко недопустима. Енергийната ефективност не трябва да се постига с всякакви средства и на всяка цена. Нейното измерване чрез изразходваната първична енергия е едно от средствата за оптимизиране на решенията. Изборът на строителните материали и изделия с оглед на тяхното „въглеродно съдържание” е друг обективен метод на оценка на устойчивостта. Възможността за рециклиране на материалите след разрушаване и за повторното им оползотворяване, ограничаването на екологическия отпечатък на сградите – това са все съвременни методи за оценка на устойчивостта, които трябва все по-дълбоко да навлизат и в нашата практика.
Не трябва да забравяме, обаче, че далеч не всички инвеститори оценяват предимствата на „зеления” проект. За тези от тях, които строят, за да продадат незабавно новата сграда на нови собственици, ниската първоначална стойност е първостепенен въпрос. Трудно е да се направи зелена архитектура за клиент, който е напълно безразличен към нея.
Какво ни предстои
Всичко това означава, че ни чака огромна разяснителна работа сред инвеститори, проектанти, предприемачи, строители, обитатели… Предстоят много усилия, резултатите от които ще имат отражение върху живота на следващите поколения. Зеленото проектиране и строителство вече са част от един по-широк възглед за зелено развитие, който е на път да установи нова парадигма за живота и поведението на човека и обществата, изградена върху уважението и ангажимента към околната среда и природата. Устойчивото развитие не е просто екологична, нито пък градоустройствена концепция. Това е развитие, основано на повишено качеството на живота при минимални неблагоприятни влияния върху околната среда, уважение към природата, здравето и благоденствието. Това е развитие, което ще даде нов специфичен тласък за прогреса в строителния отрасъл.
Преди години класикът на модерната архитектура Мис ван дер Рое бе казал „По-малкото е повече”. Днес гръцкият архитект Александрос Томбазис ни предлага друга крилата фраза, която синтезира идеята на зеления проект - „По малкото е красиво”.
Нека насочваме дискусииите си преди всичко към това как да обединим усилията си, за да поемем неотклонно пътя към устойчивостта като преминем през енергийната ефективност.
Какъв е нашият принос
За да се създадат обективни предпоставки за промяна в подхода и отношението към сградите, преди всичко архитектите трябва да възвърнат водещата си роля и позиция в процеса на проектирането и строителството на зелени сгради. За да допринесе за това Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект изготви и публикува поредица от „Десет книги за зелената архитектура“ и портал в Интернет, озаглавен „Да строим зелено“.
Съставителите на поредицата представят мозайка от приноси на различни автори, която в своята цялост формира различен поглед към съвременната архитектура. Това е едно колегиално внушение, че времето, в което живеем, неизбежно влияе върху основни принципи на архитектурата. Напомнянето за прочутия труд на Витрувий  не е само остроумна закачка. То показва, че пътят към зелената архитектура е своеобразна реабилитация на някои изконни основи на архитектурата, от които съвременният живот постепенно ни отдалечава. Тази поредица е и предизвикателство към съвременната наука, която в това направление има дълг към архитектурната и строителната практика.

Отпечатването на поредицата и публикуването на свързания с нея сайт в Интернет (www.buildingreen.net) е опит да се създаде отворена платформа, върху която да се събира и систематизира полезна информация за зелените сгради и селища. Печатното издание ще остане свидетелство на своето време, но животът на порталаможе да продължи и да се обогатява с нови знания от областта на теорията и практиката с прякото участие на цялата архитектурна колегия.

ДЕСЕТ КНИГИ ЗА ЗЕЛЕНАТА АРХИТЕКТУРА

Поредицата „Десет книги за зелената архитектура”е съставена с участието на български и чуждестранни специалисти под ръководството на д-р арх. Здравко Генчев. Тя е подготвена за публикуване и издадена от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на проекта на Глобалния екологичен фонд и Програмата на ООН за развитие „Знания за енергийната ефективност в сградите“.
Том I - ЗЕЛЕНО РАЗВИТИЕ
Тук са включени първите две книги на поредицата: (1) „Природа и архитектура“ и (2) „Устойчиво развитие“. В първата книга се разглеждат въпросите на климата и комфорта на обитаване, както и отношението им към съвременната архитектура. Втората книга представя световния процес и европейската политика за устойчиво развитие, устойчивото развитие на селищата и принципите на биоклиматичния подход.
Том II - БИОКЛИМАТИЧНИЯТ ПОДХОД
Вторият том се състои от книгите: (3) „Архитектура на конкретното място“, (4) „Архитектура, енергия и комфорт“ и (5) „Устойчив инвестиционен процес“. В третата книга се анализира отношението към конкретното място като основен принцип на биоклиматичния подход, а в четвъртата – отношението на архитектурата към енергията и комфорта. Петата книга е посветена на“зеления” инвестиционен процес и представя неговите основни етапи, както и същността и приложението на интегрираното проектиране на сгради.
Том III - НИСКОЕНЕРГИЙНАТА СГРАДА
Третият том съдържа книгите: (6) „Зелената сграда“, (7) „Пасивната срада“ и (8) „Рентабилност на нискоенергийната сграда“. В шестата книга се съпоставят понятията „зелена”и „енергийноефективна” сграда и се представят някои от популярните европейски методи за оценка на устойчивостта на сградите. Представена е концепцията “пасивна къща” и свързаните с нея стандарти. Седмата книга се съсредоточава върху пасивната сграда, като последователно разглежда въпроси, свързани със сградната обвивка и комфорта в помещенията. Представени са някои емблематични примери и изчислителни методи. Осмата книга е посветена на рентабилността на нискоенергийната сграда в рамките на нейния жизнен цикъл. Представени са анализи на разходите и ползите от проектирането, строителството и експлоатацията на пасивни сгради, описани са източници и форми на тяхното финансиране.
Том IV - В ПОМОЩ НА ПРОЕКТАНТА
Последният том съдържа книгите: (9) „Пътят към пасивната сграда“ и (10) „Интегрирано проектиране“. Деветата книга е изцяло посветена на пасивната сграда и включва цялостно ръководство за проектиране. Представена е и системата за сертифициране на пасивни сгради. Десетата книга съдържа два наръчника – за организиране на дискусионни форуми за нуждите на интегрираното проектиране и за устойчиво проектиране и строителство на хотели.
99 УСПЕШНИ ПРАКТИКИ
Сборникът илюстрира част от изключително богатия инструментариум, с който проектантите могат да разполагат при проектирането и строителството на устойчиви нискоенергийни сгради.
ЗЕЛЕН ВИТРУВИЙ
Тази книга е основана на европейския опит и е предназначенa за професионалисти, които се стремят към устойчива архитектура, независимо от това дали вече имат или не практически опит в тази област.
ПОСЕТЕТЕ ПОРТАЛА „ДА СТРОИМ ЗЕЛЕНО“
Порталът „Да строим зелено“ е предназначен за широк кръг от специалисти в областта на проектирането и строителството на сгради, както и за студенти по архитектура и строителство. Информацията, която той съдържа, е полезна за инвеститори, мениджъри и собственици на сградни фондове, както и за политици и ръководители в областта на устойчивото развитие и строителството.
Адрес на портала
www.buildingreen.net

Автор: www.eneffect.bg

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори